Решение № 672 от 26.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Варна, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500713 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от П. Б. П., чрез процесуален представител адв.

Н.И., въззивна жалба срещу Решение № 2007/13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 3532/2021 г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.109 от ЗС да преустанови действията си, с които пречи на ищеца ПЛ. Д. М. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху У. I.-52, находящо се в с.Кривини, общ.Долни Чифлик, като ПРЕМАХНЕ ЧАСТТА от сграда, представляваща лятна кухня, разположена в У.

ХIII-52 в с.Кривини, която попада частично в У. I.-52 до границата на нормативно установеното отстояние от 3 м. от граничната линия между У. I.-52 и У. ХIII-52, както и построените около нея бетонни пътеки, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1391.98 лева.

Въззивникът излага твърдения, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон, и необоснован, поради което отправя искане за отмяната му в цялост с отхвърляне на исковата претенция. Счита, че съдебният състав не е отчел факта, че не са установени действия, с които ответникът да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Имотът бил закупен от жалбоподателя във вида, в който се намира в момента, без последният да е пристроявал и/или изграждал постройки в него. Посоченото обстоятелство се установявало още от приложения по делото КНА, издаден в полза на дядото на ищеца, в който изрично било записано, че владелецът е придобил дворното място ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки, подобрения 1 и трайни насаждения. Посочените постройки при придобиването им от въззивника били в състояние, при което са щели да погинат, ако последният не бил предприел действия по санирането им. Изложените обстоятелства се установявали от ангажираните по делото гласни доказателства, от които било видно още, че ищецът не посещава и не ползва имота си, поради което не било ясно как ответникът му пречи да осъществява правото си на собственост. На следващо място жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел, че местоположението на лятната кухня в У. I.-52 възпрепятства построяването на бъдещата сграда в парцела, както и че не е отчел, че площта на лятната кухня съответства на архитектурния проект и визата за проектиране, следователно, че представлява законен строеж, който не противоречи на строителните норми и правила, при действието на ЗПИНМ/отм./ и на ЗТСУ/отм./. Освен горното, при положение, че строежът е завършен преди 07.04.1987 г. и при изграждането му са спазени, както действащите към момента на извършването му строителни изисквания, така и тези по ЗУТ, следвало да се приеме, че това представлява „търпим строеж“, който не подлежи на премахване, според разпоредбата на параграф 16 ал. I от ПР на ЗУТ. Постройките отговаряли и на изискванията на приложимата Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ 69/77г./,която с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 установявала минимално отстояние от 3 метра за сгради с височина до 8,5 м. Предвид изложеното счита, че не са изпълнени предпоставките за основателност на иска по чл. 109 от ЗС, а именно да са налице неоснователни действия на ответника, които да създават пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

След изтичането на срока за подаване на въззивна жалба е депозирана молба от П.П., с която се уточняват и допълват възраженията на страната за неправилно приложение на материалния закон. Същата следва да бъде ценена като писмено становище по делото, доколкото не съдържа преклудирани твърдения и възражения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ПЛ. Д. М., чрез адв. Ж.С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се изразява становище, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемият счита за абсолютно неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не е създал установеното положение, и че същото е съществувало и преди да закупи имота, тъй като е възприето трайно и непротиворечиво становище в практиката на ВКС, според което и лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл. 109 ЗС, независимо, че това то е последица от действия, извършени от други лица. В същото време сочи, че за основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, а достатъчно неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Влезлият в сила ПУП за изменение на У. I.-52, кв.З по регулационния план на с.

Кривини не предвижда съществуването на сградата, а напротив изработен е така, че 2 жилищната сграда разположена в имота на ответника да съответства на законоуставовеното отстояние от имотната граница. Съгласно чл.48, ал.2, б. „ж" от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове графичните материали към предварителния проект на ПРЗ включват заварените сгради, които се запазват и включват в системата на застрояването, а в представения за одобрение и одобрен ПУП за имота сграда лятна кухня не е включена и не е предвидена за запазване. Сградата обаче не била премахната, а се оказва в имота на въззиваемият, като ограничава възможността му да го ползва в неговата цялост. В този смисъл от приобщените към делото доказателства съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания се установявало, че изградената в частта от неговия имот лятна кухня препятства застрояването на имота. променя ограничителната линия на застрояване по общата граница на имотите, влияе на контура на бъдеща сграда и намалява максималната площ на застрояване в парцела.

Въззиваемият излага твърдения още, че в практиката на ВКС се приема, че когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване такива, които противоречат на строителните правила и норми. В същото време сочи, че по делото не са представени строителни разрешения и одобрена проектна документация за лятната кухня, като такава се изисква съгласно §187, т.1 от ППЗПИНМ, действал към годината на изграждането , с което обосновава извод, че същата представлява незаконен обект. По изложените съображения отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено, а депозираната срещу него въззивна жалба – оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника адвокат И. поддържа доводите си за неоснователност на исковата претенция, поради което моли за нейното отхвърляне, съответно и отмяна на първоинстанционното решение с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Пълномощникът на въззиваемата страна пледоарията си по същество отправя искане въззивната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. В депозирана в указания срок писмена защита поддържа посочените основания за основателност на предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ПЛ.

Д. М. срещу П. Б. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да осъществява в пълен обем правото си на собственост върху У. I.-52 в кв.3 по регулационния план на с.Кривини, общ.Долни Чифлик съобразно неговото предназначение като премахне незаконно построения обект, представляващ сграда „лятна кухня“, разположена в У. XIII3 52, кв.3 и разположена частично в имота на ищеца и частично в границата на нормативно установеното отстояние от 3 м от граничната линия между У. XIII-52 и У. I.-52, както и построените около нея бетонни пътеки.

Ищецът излага твърдения, че на 13.10.2014 г. е придобил по силата на договор за дарение недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 760 кв.м., съставляващо У. I.-52 в кв.3 по плана на с.Кривини. Същият бил образуван от разделянето на У. I.-52 на два имота – У. I.-52 и У. XIII-52, като имотът първоначално бил собственост на неговите баба и дядо, а впоследствие останал наследствен и бил разделен на две и като такъв му бил дарен от неговия баща и неговата братовчедка.

Твърди още, че докато живели в имота бабата и дядото на ищеца извършили в същия строителство, като към разположената в сегашния У. XIII-52 жилищна сграда долепили „лятна кухня“, която била извършена без нужните строителни книжа и документи. За същата бил съставен само проект с обяснителна записка, но не било издавано разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна линия и ниво. Построената лятна кухня не била заснета и нанесена в регулационния план на селото. Геодезистът изготвил проекта за изменение на ПУП и разделянето на У. I.-52 на други два имота не бил отбелязал, че в имота освен жилищна сграда съществува и друга сграда – лятна кухня, която не била нанесена на плана и разделил същия на две половини, всяка с площ от 760 кв.м., като жилищната сграда останала в У. XIII-52. Одобреното със Заповед №2135/23.09.2004г. на Кмета на Община Долни Чифлик изменение на регулацията в кв.3 не предвиждало съществуването и запазването на лятна кухня, а напротив изработеният проект предвиждал единствено и само разделянето на имотите и спазването на отстоянието от 3 м. от жилищната сграда, разположена в У. XIII-52 до имотната граница на имота на ищеца У. I.-52. Ищецът сочи още, че ответникът ползва лятната кухня и влиза свободно и без притеснения в имота му, премахнал е част от колчетата, които били поставени при трасиране на имота, а през лятото направил бетонни пътеки около лятната кухня, като част от тях попадали и в неговия парцел. Твърди, че сградата достигала почти до средата на имота му, поради което не можел да постави ограда или някаква преграда, с която да ограничи преминаването на ответника. Ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявената искова претенция с твърдения, че извършените от ответника действия, обективирани в държането и ползването на лятната кухня му пречат да упражнява в пълен обем и пълноценно правото си на собственост, тъй като не може да го застрои според неговите предвиждани и желания, не може да го огради, и не може да предприеме действия по стопанисване. В подкрепа на изложеното сочи, че при заявени от него инвестиционни намерения за строителство в имота пред Главния архитект на Община Долни му било съобщено, че лятната кухня и бетонната пътека ограничават възможностите му за строителство и намаляват показателите за застрояване на собствения му имот В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорва иска като нередовен и неоснователен. Признава изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е собственик на У. I.-52, придобит от него чрез дарение, както и че след 4 разделянето на У. XIII-52 са образувани два имота У. XIII-52, който е негова собственост, и У. I.-52 -собственост на ищеца. Излага твърдения, че разделянето на имота било инициирано от праводателите на последния – неговия баща и братовчедка, като ответникът закупил от тях У. XIII-52, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. Ответникът твърди още, че е закупил имота във вида, в който е и към настоящия момент, както и че ответникът не е пристроявал или изграждал допълнително постройки. Сочи че дядото на ищеца се легитимирал като собственик по давностно владение на имот № I.-52 с площ от 1520 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, съгласно НА №8, том VI, дело №2654/1991г. видно от НА било, че лятната кухня е била изградена при съставянето на КНА. Оспорва да е навлязъл с изграждането на посочените СМР в имота на ищеца. Излага, че е извършвал действия насочени единствено към саниране на постройката, така че същата да не се саморазруши, като в този смисъл оспорва да е полагал бетонни пътеки. Ответникът твърди, че пристройката е законна постройка, тъй като е издадено разрешение за строеж на 06.09.1967г. на лятна кухня с навес, с архитектурен план, както е посочено във визата.