Решение № 851 от 01.10.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2295/2026
- Вид
- Решение № 851
- Подписан
- 01.10.2026
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 39 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1,предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 851 гр. Сливен, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230102295 по описа за 2026 година
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Креди Йес ООД е бил сключен договор за паричен заем и по силата на договора й е предоставена сумата от 1500 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на кредита.
Сочи се, че ищцата е заявила кредит без обезпечение и съответно в договора е предвидено заплащане на неустойка за това в размер на 812.06лв. Твърди се, че в резултат на това ищцата е следвало да заплати по договора 1500лв главница, лихва в размер на 242.94лв и неустойка в размер на 812.06лв или общо сумата от 2555лв.Сочи се, че договора за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и шрифта на договора е по-малък от 12, договора не е сключен на хартия, липсват волеизявления на страните, не отговаря на изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Сочи се, че същите нарушения са налице и по отношение на неустойката. Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него. Твърди се, че не е включена неустойката при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя..
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 542.10 евро, представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения ДПК и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.
1
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит
Съдът е квалифицирал така предявения основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД. осъдителен иск, като такъв с правно
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 1500лв, уговорката за неустойка по ДПК, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит, заплащането на сумите по ДПК от ищцата, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Креди Йес ООД, е постъпил.
В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна.Изложени са съображения, че общите условия на дружеството са публикувани на интернет страницата му.Изрично се признава обстоятелството че ищцата е заплати общо на ответното дружество към.8.06.2026г. сумата от 1306.04 евро за главница, лихви и разноски, като изрично е посочено коя сума на коя дата е заплатена и кои задължения са погасени.Твърди се, че ГПР е коректно и правилно посочен в договора за паричен заем.Сочи се, че в договора е посочен лихвения процент.Твърди се, че възраженията за нищожност на клаузата за неустойка са неоснователни и недоказани и ищцата е можела да влияе на действието на разпоредбата на клаузата за неустойка.Сочи се, че ищцата е можела да се откаже от сключването на договора.
Посочено е, че неустойката има съвсем различен характер и не следва да се отнася към разходите по кредита.Твърди се че на ищцата е предоставена необходимата преддоговорна информация.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани, да бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото разноски, да не се присъжда възнаграждение на ищцата на основание чл.38, ал.1т.2 от ЗА, алтернативно е направено възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Указано е на ответното дружество, че не представя списък с разноски, който е цитиран в отговора.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Креди Йес ООД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 8.10.2025г., сключен между Креди Йес ООД, като заемодател, и А. В. Б., като заемополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 2
1500лв,, с месечен лихвен процент в размер на 3.900%, с размер на погасителната вноска 248.99лв, първото плащане е на 8.11.2025г., седем месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено 7 месеца, обща сума за плащане 1742.94лв, дата на последно плащане 8.05.2026г., ГПР 58.579%.В договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните допускания заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя. В чл.6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията на чл.10, ал.1,т.5 от Общите условия към договорът за заем и още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемодателя ценна книга, издадена в полза на заемодателя.В чл.6,ал.2 от договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателя не предостави договореното в чл.6 от договора, 3дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 812.06лв, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем, като общата сума за плащане по договора възлиза на 2555лв.
Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл.6 от договора в размер на 248.99лв,разсрочена неустойка по чл.6 от договора в размер на 116.01лв и общ размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл.6 от договора 365 лв.
В чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем е предвидено, че страните имат право на обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.В чл.14,ал.2 от ОУ е предвидено, че в случай, че заемодателя поиска, а заемателя не представи годно обезпечение по договора за заем, съгласно чл.10,ал.2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателя държи на заемодателя неустойка, индивидуализира в договора за заем.
С платежно нареждане от 11.11.2025г. А. В. Б. е заплатила по сметка на Креди Йес ООД сумата от 189.18 евро.
С платежно нареждане от 19.12.2025г. А. В. Б. е заплатила по сметка на Креди Йес ООД сумата от 189.18 евро.
С платежно нареждане от 26.01.2026г. А. В. Б. е заплатила по сметка на Креди Йес ООД сумата от 188 евро.
3
С платежно нареждане от 7.03.2026г. А. В. Б. е заплатила по сметка на Креди Йес ООД сумата от 190 евро.
С дебитна карта от 12.05.2026г. А. В. Б. е заплатила по сметка на Креди Йес ООД сумата от 189.18 евро.
С платежно нареждане от 29.05.2026г. А. В. Б. е заплатила по сметка на Креди Йес ООД сумата от 153 евро.
С платежно нареждане от 8.06.2026г. А. В. Б. е заплатила по сметка на Креди Йес ООД сумата от 373.46 евро
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на 8.10.2025 г., по силата на който ответното дружество Креди Йес ООД му е предоставило сумата от 1500 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 58.579%.. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури ценна книга, издадена в полза на заемодателя и уговорената и посочена в чл.6, ал.2 от договора за заем неустойка, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 160% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за паричен заем е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество Креди Йес ООД сумата от 1309.04евро. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за заем от 8.10.2025 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за заем с ответното дружество на 8.10.2025 г., по силата, на който ответното дружество му е предоставило сумата от 1500 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 58.579%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на 4 договора за заем и предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка. Реалния ГПР при съобразяване на неустойката възлиза на 160%. Факта, че не е отчетена неустойката в договора за заем, както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата 1309.04евро. Главницата по договора за кредит е в размер на 1500 лв., т.е., ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 542.10 евро.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски и да бъде осъдено Креди Йес ООД да му заплати сумата от 79.81 евро, представляваща заплатена държавна такса по предявените искове и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600евро.