Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 364 от 24.10.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 508/2023
Вид
Решение № 364
Подписан
24.10.2023
В сила
24.10.2023
Състав
Милен Петров, Силвия Павлова, Мария Велкова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Русе, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20234500500508 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. Г. П., ЕГН **********, подадена чрез особен представител адвокат Н. Б., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№2977/2022г., с което е признато за установено, че „Топлофикация Русе“АД има вземане за сумата 1534.60лв.-стойност на доставена и разпределена топлинна енергия по 21 броя фактури за периода 25.11.2020г. - 22.11.2021г., със законна лихва, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 82.52лв. лихва за забава и е осъден да заплати разноски по делото както и по ч.гр.д.№405/2022г. по описа на РРС. Изложени са оплаквания за неправилност на решението, иска се да бъде отменено и исковете-отхвърлени.

Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация Русе“АД не е подал отговор. В съдебно заседание процесуален представител заявява становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.

1

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението, с оглед посоченото в жалбата, въззивният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок, допустима е и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е безспорно установено, че ответникът в първоинстанционното производство В. П. е собственик на апартамент в гр.Русе, к-с „Възраждане“, блок „*** Със заявление от 14.05.2010г., подадено до изпълнителния директор на “Топлофикация Русе” АД , П. е поискал да му бъде открита партида за заплащане на топлоенергия за жилището, за което е представил нотариален акт. Заявлението е подписано лично от заявителя.

Представени са с исковата молба 21 броя сметкофактури, издадени от „Топлофикация Русе“АД за абонат №*** Г П., за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периодите: 25.11.2020-21.12.2020г., 22.12.202022.01.2021г., 23.01.2021-22.02.2021г., 23.02.2021-26.03.2021г., 27.03.202126.04.2021г., 27.04.2021-26.05.2021г., 27.05.2021-30.06.2021г., 01.07.202126.07.2021г., 27.07.2021г.-27.08.2021г., 28.08.2021г.-27.09.2021г., 28.09.2021г.21.10.2021г., 22.10.2021г.-22.11.2021г. Представено е и извлечение от сметка по партида №03-05-03-1-0150, за неиздължените суми от В.Г. П. за имота, според което той дължи общо 1534.60лв. за доставена топлинна енергия и дялово разпределение по процесните фактури, за обект в гр. Русе, ул.

“*** както и лихва за забава 83.52лв. По делото е прието заключение на техническа експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице в съдебно заседание, от което е установено, че имотът на П., находящ се в гр.Русе, ул.***, е присъединен към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД чрез групова абонатна станция, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово разпределение на топлоенергията, като през исковия период услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” за отопление е извършвано от “Дикей-Л”ООД Русе, а на топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” АД. В жилището има един водомер за битова гореща вода, пет отоплителни тела /радиатори/ с индивидуални разпределители на топлинна енергия. Периодът, 2 посочен в исковата молба /25.11.2020г. - 22.11.2021г. /, включва пет отоплителни месеца от отоплителен сезон 2020/2021г., шест неотоплителни месеца от 2021г. и един отоплителен месец от отоплителен сезон 2021/2022г.

Вещото лице е посочило, че претендираната сума е формирана от стойност на топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия за дял сградна инсталация за отчетените отоплителни периоди и топлинна енергия за БГВ.

При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването (обн.

ДВ, бр.25 от 20.03.2020г.) и Методиката за дялово разпределение, за имота следва да се разпредели за периода 25.11.2020г. – 22.11.2021г. общо 15.3004 MWh топлинна енергия на стойност 1432.19 лв с ДДС. С отчитане на таксата за услуга “Дялово разпределение на топлинна енергия” и изравнителната сметка за отоплителен сезон 2020/2021г. сумата е 1550.50 лв с ДДС.

Заключението на вещото лице инж. М.Д. е прието без възражения от страните.

Районният съд е приел, че исковете са основателни и доказани и ги е уважил изцяло.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. От неоспореното от страните заключение на вещото лице е установено, че фактурираната топлинна енергия за имота на жалбоподателя, е доставена и правилно изчислена, при спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредба за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, поради което оплакването в жалбата се явява неоснователно.

В издадените фактури и сметко-фактури и в извлечението са посочени основанията за издаването им, период и размер на дължимите суми, поради което те са ясни и напълно разбираеми. Сумите са дължими, защото „Топлофикация Русе“АД е доставяла на П. топлинна енергия, както и е извършвала разпределение на отчетената такава, чиято цена той следва да заплати, както и дължимата лихва за забавата. За вземанията е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№405/2022г. по описа на РРС, връчена на П. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, искът е предявен в едномесечен срок, поради което е допустим, а „Топлофикация Русе“ АД има правен интерес от предявяването му.

До същите изводи е достигнал и първостепенният съд, поради 3 което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, в тежест на жалбоподателя са разноските за тази инстанция, както следва: Дължимата държавна такса по жалбата в размер 55.70лв. по сметка на Окръжен съд, както и на въззиваемият „Топлофикация Русе“АД-сумата 235лв. внесени разноски за особен представител, както и 50лв.-възнаграждение за юрисконсулт.

По тези съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №925 от 18.06.2023г., постановено по гр.д.№2977/2022г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. *** да заплати държавна такса в размер на 55.70лв. по сметка на Окръжен съд Русе.

ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „ТЕЦ Изток” сумата 235лв. разноски за особен представител, както и 50лв.-възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4