Решение № 23 от 21.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Монтана, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500025 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Длъжникът по изпълнението В. Г. П. чрез процесуалния представител адв.М. обжалва Разпореждане от 22.10.2025г. по изп.дело № 3047/2024Г. на ДСИ при Районен съд-Видин, с което е оставена без уважение депозираното възражение досежно несеквестируемост на полученото от последния възнаграждение.В жалбата се твърди,че в случая полученото възнаграждение за труд е под размера на минималната за страната работна заплата, поради което и съгласно разпоредбата на чл.466 ГПК не следва да бъде налаган запор.В тази насока са изложени подробни доводи.Искането е да се отмени атакуваното разпореждане, като се отмени наложения запор.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението Окръжен съд-Видин не е подал възражения в срока по чл.436, ал.3 ГПК и не взема становище по жалбата.

Приложени са и мотивите на ДСИ във връзка с обжалваните действия,в които се твърди,,че жалбата е неоснователна.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- длъжника по изпълнението и е срещу насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС насочването на изпълнение може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.

В рамките на производството съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Независимо дали се иска отмяна на конкретно изпълнително действие или не, съдът дължи произнасяне само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с 1 несеквестируемостта и я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане /като указва за кои вземания важи тя/ или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта като неговото отменяне е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено изрично искане за това.

С оглед на това, съдът приема, че жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Окръжен съдВидин на основание издаден изпълнителен лист № 13/23.02.2024Г.,с което длъжникът В. П. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1500 лв.на САС .

Длъжникът изтърпява наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в затвора в гр.В..

По искане на взискателя със запорно съобщение с изх.№ 5684/17.04.2024г. е наложил запор полученото възнаграждение в затвора .

Констатира се че така наложеният запор не се изпълнява ежемесечно. По делото е налице еднократно постъпила сума - на 09.01.2025 г. в размер на 265.00 лв., която е разпределена и изплатена за погасяване на задълженията на длъжника. Изготвеното от ДСИ при РС - Видин разпореждане от 25.02.2025 г. за разпределение на постъпилата сума не е обжалвано в законоустановения срок и същото е влязло в сила на 05.03.2025 г. От представените от процесуалния представител на длъжника справка за получено чисто трудово възнаграждение от м. ноември 2024 г. до м. август 2025 г. и справка за удържани суми по запор от трудовото възнаграждение, издадени от затвора в гр. В., се установява, че въпреки удържането и превеждането на посочената сума от 265 лв. по изпълнителното дело, длъжникът не е останал без никакви доходи. На 09.01.2025 г. е получил сумата от 133,86 лв. за заплата за м. Декември 2024 г.

С жалба до ДСИ длъжникът е поискал да не се извършва изпълнение върху получени от него суми с твърдения,че са под законоустановения миниум .

С оглед на така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна.

От правилото на чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени изключения в чл. 444 и чл. 446 ГПК, регламентиращ имуществените права, по отношение на които е налице законова забрана да се насочва принудително изпълнение.

Процесуалното правило на чл. 446, ал. 1 ГПК предвижда, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. В този смисъл са и постановките на т. 3 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски /чл. 446, ал. 2 ГПК/ и 2 обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Следва да се има в предвид и специалната разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателят изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. В допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и, ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. Затова и по отношение на тях не съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а за извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими цитираните погоре специални норми. След като сумите, които ищецът получава за полагания от него труд в Затвора в гр.

В. , не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода жалбоподател.

С оглед на изложеното съдът счита, че наложения от ДСИ запор е законосъобразен и не подлежи на отмяна.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна, а наложения запор е законосъобразен и не подлежи на отмяна.

По изложените съображения Окръжен съд-Монтана

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на В. Г. П. чрез процесуалния представител адв.М. против Разпореждане от 22.10.2025г. по изп.дело № 3047/2024Г. на ДСИ при Районен съд-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4