Определение № 4553 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4553 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330100392 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Г. П. Г., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „***********“ № ***, чрез пълномощник адв. В. В., против Д. К. Л., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „*********“ № ***, за прогласяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, договор за аренда от ********* г., сключен между А. П. Г. и ответника, относно следните четири недвижими имота: ПИ с идентификатор № ***********, ПИ с идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № ********** и ПИ с идентификатор № ************.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 9293/ 2017 г. на ПРС, IV гр. с-в, ищецът се явявал собственик на следните четири недвижими имота: ПИ с идентификатор № ***********, ПИ с идентификатор № ************, ПИ с идентификатор № ********** и ПИ с идентификатор № *************. Ищецът и наследодателят на ответника придобили тези имоти от починалия им баща- П. Г. П., като поради делбата отношенията между съсобствениците били силно изострени. Тя била допусната при следните квоти: 1/6 ид. част за ищеца и 5/6 ид. части на наследодателката на ответника, която починала в хода на делбата и била заместена от сина си. По силата на съдебното решение имотите били възложени в дял на ищеца. При проверка обаче в Служба по вписванията- П. се установило, че след смъртта на общия наследодател и преди започване на делото за делба майката на ответника, като собственик на 5/6 ид. части сключила със сина си договор за аренда на тези земеделски земи, който бил надлежно вписан. Твърди се, че с оглед чл. 16 ал. 1 от договора за аренда и чл. 17 от Закона за арендата в земеделието починалата следвало да се замести като страна в договора за аренда от ищеца, който станал изключителен собственик на земите по силата на решенето за делба. В договора било записано, че той се сключва за 20 години, но пък се посочвал 10- годишен период- от************** г. Арендното плащане било определено на 5 лева на декар, при средна цена за периода от 67 лв./ дка, поради което престацията практически била сведена до 1 нулева стойност, а това пък според съдебната практика водело до нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави. Договорът бил сключен за дълъг период от време, отношенията между съсобствениците били изключително лоши, като всичко било направено „тихомълком“, за да бъде увреден ищецът и да търпи загуби от това да не може да ползва имотите си. Сключването на дългосрочен аренден договор за цена значително под пазарната и без механизъм за нейното актуализиране имало само за цел неоснователно разместване на блага. Договорът бил между близки роднини, в ущърб на ищеца, когато съсобствениците били във влошени отношения. Моли се за постановяване на решение, с което същият да се признае за нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който посочва, че искът бил недопустим и ищецът не бил легитимиран да го предяви, защото не бил страна по договора за аренда. По същество- твърди се, че договорът бил действителен и ответникът бил регистриран като земеделски производител, но поради онкологично заболяване на майка му, която в последствие починала, той преустановил дейността си и бил ангажиран само с грижите по нея, предвид липса на други близки в семейството. Ползването на земята било преустановено през 2019 г., а със смъртта на арендодателя през 2020 г. договорът се считал за прекратен. И в мотивите на съдебното решение по делбата се посочвало, че предвид сливането на качествата длъжник и кредитор договорът за аренда бил прекратен. Ищецът бил търсен да съдейства за заличаване на вписването на договора, но отказвал контакт. За него липсвал правен интерес от установителния иск, защото договорът бил прекратен, ищецът бил станал собственик на имотите, а заличаването на договора ставало по друг ред.

Неправилно се тълкувал и чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ, защото заместването по силата на закона касаело правоприемника, а не съсобственика и именно заради това при сливане на качествата кредитор и длъжник договорът се считал за прекратен. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, или евентуално- за отхвърляне на иска като неоснователен. Също претендира разноски.

С допълнително становище ищецът посочва, че имал правен интерес от иска, защото към момента на сключване на договора се явявал собственик на 1/6 ид. част от имотите, а към момента- вече бил техен едноличен собственик. Освен това, всеки заинтересован можел да се позове на нищожността. Неоснователни били твърденията, че земята била освободена и не се ползвала, като в тази връзка нямало никакви писмени уведомления до собственика.

Само диспозитивът на съдебното решение формирал СПН, а не и мотивите му. Отделно, приобретател по договора бил ищецът, поради което нямало сливане на качествата длъжник и кредитор, а до него ответникът не бил изпратил предизвестие за прекратяване. В тази връзка било неоснователно възражението за недопустимост на иска.

С допълнителна молба ответникът поддържа отговора си, както и становището си, че договорът за аренда бил прекратен със смъртта на майка му, като останало единствено вписването му, за заличаването на което отново декларира съгласие за съдействие, каквото и до момента искал да окаже, но ищецът избягвал всички контакти с него. Повтаря съображенията си, че и преди смъртта на арендодателя задълженията по договора не се 2 изпълнявали поради заболяването й и липсата на близки роднини, освен него, които да я обгрижват. Към момента на приключване на делбеното дело- есента на 2024 г. договорът вече не съществувал в правния мир.

Като взе предвид твърденията на страните, съдът намира следното:

Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца, като той следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и когато се констатира, че ищецът няма правен интерес, производството по делото се прекратява, без да има произнасяне по основателността на претенцията. В настоящия случай липсва такъв правен интерес, поради следните съображения:

На първо място, ищецът не е страна по договора за аренда, за да иска прогласяване на нищожност на тази сделка, поради което той не е материално правно легитимиран да предяви настоящия иск.

На второ място, ако пък се приеме, че той може да предяви такъв иск, макар и да не е страна по договора за аренда, той няма правен интерес от иска, предвид следното:

В случай, че се приеме, че договорът за аренда се е прекратил със смъртта арендодателя, предвид сливане на качествата кредитор и длъжник, с оглед наследственото правоприемство на арендатора, то ще следва, че процесният договор не е съществувал към момента на предявяване на иска и неговата нищожност няма как да бъде обявена.

В обратната хипотеза- ако пък се приеме, че договорът за аренда не е прекратен със смъртта на арендодателя, защото той е заместен от ищеца, който вече е станал едноличен собственик на имота, отново липсва правен интерес от иска.

Първо- ако интересът се обосновава с посоченото в уточнителната молба от 11.03.2025 г., че ищецът искал имотът да се освободи от тежестта му и да се заличи вписването на арендата, то от една страна съществува съвсем различен ред за заличаване на подобно вписване, което не е чрез предявяване на установителен иск. От друга странаименно пък по повод заличаването, ответникът както в отговора, така и в допълнителната си молба, изрично изразява желание за съдействие, в която връзка въобще не е необходимо да се води какъвто и да е иск за това, при наличие на декларирана възможност за доброволно разрешение на проблема.

Второ- правен интерес ищецът в тази хипотеза би имал само, ако беше предявил друг иск: осъдителен- за заплащане на пазарната наемна цена по договора, след като се твърди, че тя била силно занижена и той търпи загуби; или иск, свързан с правата и задълженията на страните по договора за аренда, или пък иск за уреждане на отношенията между съсобственици при действия на управление спрямо общата вещ, извършено от единия от тях и т.н. В случая обаче искът е установителен- да се признае договорът за аренда за нищожен, 3 от което за ищеца вече като собственик на имота, дори и при уважаването му, няма да произтекат тези последици, които той търси- заличаване на вписването, възможност да ползва имота, да получава адекватна част от арендното плащане и други подобни.

Преследваната от ищеца цел не може да бъде постигната с така предявения иск, поради което се явява безпредметно разглеждането му по същество и по- нататъшното продължаване на делото.

В този смисъл, съдът намира, че производството по иска е недопустимо, поради липса на правен интерес, поради което делото следва да се прекрати.

По отношение на искането на ответника за присъждането му на разноски във връзка с прекратяване на производството съдът ще се произнесе допълнително, след стабилизиране на настоящото определение, доколкото към момента то още не е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството по гр. дело № 392/ 2025 г. по описа на ПРС, XI- ти гр. състав, образувано по предявения от Г. П.

Г., ЕГН: **********, против Д. К. Л., ЕГН: **********, иск, обективиран в искова молба вх.

№ ************* г., уточнена и с допълнителна молба вх. № *********** г.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на съдебните адреси на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4