Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 514 от 28.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 481/2022
Вид
Решение № 514
Подписан
28.11.2022
В сила
19.10.2023
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104а · Закон за енергетиката
  • чл.116, ал.7 · Закон за енергетиката
  • чл.44 · Закон за енергетиката
  • чл.44 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.83 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.83 ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.88 · Закон за енергетиката
  • чл.89 · Закон за енергетиката
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.98а ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.98а ал.2, т.6, б. "а" · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Пловдив, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000481 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №224/13.06.2022г., постановено по търг.д. №468/2021г. по описа на окръжен съд П., е признато за установено, че Д. П. Х., ЕГН ********** не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********** сумата 38 568,64лв. по фактура №*********/21.06.2021 г., претендирана за периода от 07.10.2020г. до 05.04.2021г., вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за място на потребление с.Б., ИТН ******. „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на Д. П. Х., ЕГН ********** сумата 3 412,75лв. - деловодни разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Е.Ю.“ ЕАД /Е.Ю./. Счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателства и в нарушение на материалния закон. Изразено е несъгласие с решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че за Е.Ю. ЕАД липсва законово основание, в качеството му на оператор на разпределителната мрежа 1 да издаде фактура за преизчислената електрическа енергия, тъй като същият не е активно легитимиран по това вземане, както и с приетото от съда, че разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ противоречат на чл.98а ал.2, т.6, б. „а“ от ЗЕ. На следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че неправилно е приложена методиката по чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, тъй като не е налице неправомерно присъединяване към обекта на клиента по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ, а се касае за променена схема на свързване на електромера към разпределителната мрежа, при което е приложима хипотезата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, по която следва да се преизчислят количествата електрическа енергия. Счита, че въпреки че съдът е констатирал, че от събраните по делото доказателства е установено неправомерно присъединяване на обекта, неправилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал какво представлява „неправомерно присъединяване“ по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до анализ на депозираните по делото доказателства и приложението на специалната нормативна уредба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Съдържа се и възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Д. П. Х., с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо 2 решение. Същото е постановено по предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът Д. П. Х. твърди в исковата си молба против „Е. Ю., че е клиент на ответното дружество /с кл.№**********/, в качеството му на оператор на разпределителната мрежа, пренасящ електрическа енергия до обекта му, представляващ къща в с.Б. /с ИТН *******/, като редовно е изпълнявал задълженията си към доставчика на електрическа енергия – „Е.Б.Е. ЕАД. От страна на ответника е издадена корекционна фактура за периода 07.10.2020г. 05.04.2021г., за сумата 38 568,64лв., представляваща цена на доставена в горния обект електрическа енергия. Ищецът счита, че не дължи посочената сума по следните съображения: Като клиент има облигационни отношения с „Е.Е.“ ЕАД /Е. ЕС/, като краен снабдител и притежаващ лицензия за дейността по доставка и продажба – снабдяването на електрическа енергия.

Няма правоотношения по доставка и продажба на ел.енергия с ответника, за да се издават фактури от това дружество и де се претендира от същото заплащане на неизмерена ел. енергия. Твърди се, че с „Е.Ю.“ ЕАД ищецът има облигационно правоотношение за ползване на мрежата и предоставяне на услугите „достъп“, „пренос“ и „разпределение“ на ел. енергия при публично известни общи условия съгласно чл.104а от ЗЕ. В този смисъл оспорва материалноправната легитимация на ответника, с дови, че същият не е собственик и доставчик на електроенергия, а е лицензиран единствено да извършва мрежови услуги по разпределение и транспортиране на енергията.

В тази насока се позовава на чл.8, т.5 от ОУ на Е. ЕР, чл.28 от ПТЕЕ, чл.44 ал.3 от ЗЕ, чл.88 и чл.89 от ЗЕ, пар.1, т.34б, б. „а“ от ДР ЗЕ, чл.39 ал.1, т.10 от ЗЕ, чл.98а от ЗЕ. Наведени са доводи относно съответствието на подзаконови нормативни актове и закон с оглед разпоредбите на ЗНА – съответно – че нормите на ПИКЕЕ не могат да противоречат на нормите на ЗЕ. На следващо място се оспорва от страна на ищеца да е извършвано неправомерно въздействие върху измервателната схема с цел отчитане на по - малко от реално консумираната енергия. Възразява се, че констатациите на ответника не касаят обект на ищеца /къщата в с.Б. е присъединена с ИТН *******, а във фактурата е записано ИТН ******/. Твърди се и че операторът на мрежата не е спазил процедурата, предвидена в правилата за проверка и контрол.

Нарушен е преклузивният срок, предвиден в ПИКЕЕ, ищецът не е уведомен за проверката, нито за преизчислението в допустимите за това срокове.

3

Съставеният от ответника констативен протокол не е подписан от ищеца и от свидетели. Ел.енергията е остойностена по много по-висока цена и период в нарушение на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ. Искането, с което е сезира съдът, е да се постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 38 568,64лв., начислена за периода 07.10.2020г. - 05.04.2021г. с корекционна фактура №*********/21.06.2021г.

В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника „Е.Ю.“ ЕАД се оспорва исковата молба, като се въвеждат насрещни твърдения и доводи, а именно: На обект на ищеца - жилищна сграда от „М.С.“, е извършена проверка от служители на ответното дружество на 05.04.2021г., при която е констатирано нерегламентирано присъединяване на кабел, положен под земята, изразходваната по който ел.енергия не се отчита от електромера и не се заплаща в пълен размер. За констатациите е съставен протокол, подписан от свидетел и изпратен на клиента по пощата. След като са установени предпоставките по чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа е извършил преизчисление на количеството електроенергия. Стойността на това количество е изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за покрИ.е на технологични разходи за период от 180 дни и е в размер 38 568,64 лв. конкретизирано е, че ИТН, посочен в процесната фактура, се отнася до нерегламентирано присъединения кабел към обекта на ищеца, за това е различна от ИТН на обекта в с.Б..

Доводите се свеждат до законовото основание за начисляване на процесната сума. Ответникът се позовава на разпоредбите на чл.51, ал.1 и ал.2, чл.56, ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, издадени от КЕВР по законова делегация. Позовава се на действието на нови правила – в сила от 04.05.2019г., според които преизчислението на количеството ел.енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи, за това считано от посочената дата Е. ЕС не издава фактури за допълнително начислена ел. енергия, а фактурирането се извършва от оператора на съответната мрежа, към която е присъединен конкретният обект.

В допълнителната искова молба ищецът възразява, че протоколът за извършената проверка му е изпратен след срока по чл.49 ал.3 ПИКЕЕ.

Възразява се, че неоснователно ответникът е създал служебно ИТН ****** за ищеца, тъй като процедурата по ново присъединяване се извършва 4 единствено по искане, подадено от собственик, ползвател на имот или възложител.

В отговора на допълнителната искова молба се изтъква, че срокът по чл.49 ал.4 ПИКЕЕ е инструктивен, а не преклузивен, като се развиват подробни съображения в тази насока. Посочва се, че проверката е извършена на обект на ищеца, представляващ жилищна сграда с подземен гараж в с.Б., м. „М.п.“ в присъствието на свидетел, който не е служител на ответника.

Отрича се от страна на ответника да е осъществена нова процедура по присъединяване на обекта на ищеца с издаването на нов ИТН. Поддържа се, че новият ИТН се отнася за нерегламентирано присъединения кабел към обекта на ищеца. Поддържат се останалите възражения, съдържащи се в отговора на исковата молба.

След като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба и изразените от страните защитни тези, съдът прие за установено следното:

Безспорна е фактическата обстановка по делото, изведена и от представен като доказателство по делото констативен протокол

№******/05.04.2021г. Съгласно обективираните в същия констатации, на посочената дата служители на „Е.Ю.“ ЕАД са извършили проверка на измервателната система на клиент Д. Х. - жилищна сграда в с.Б., обл.П., при която е констатирано, че е „присъединен кабел нерегламентирано, който влиза в имота на абоната под земя от М.С.“. Протоколът е съставен в отсъствие на абоната, съответно в присъствие на представител на 1-во РУП в качеството му на свидетел. Въз основа на констатациите от горния протокол, жалбоподателят „Е.Ю.“ ЕАД е извършил едностранна корекция на сметката на абоната за минал период 07.10.2020г. - 05.04.2021г., като за същия период е начислил допълнително 191 964 квч електроенергия, на стойност 38 568,64лв. В тази насока са и приетите по делото справка за коригиране на сметката за електроенергия, фактура №*********/21.06.2021г. за клиентски номер *********** и уведомително писмо до ищеца. Според констатациите в горецитирания констативен протокол и съдържанието на уведомителното писмо, в имота на ищеца е „присъединен един брой кабел преди мерене, вследствие на което ползваната от него ел.енергия е неизмерена, съответно незаплатена“.

При тази фактическа обстановка няма спор относно специфичния характер на създадените между страните отношения, намиращи законовата си регламентация на първо място в Закона за енергетиката. К асае се за правоотношения със специален предмет от сферата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа енергия, доставяне на електрическа енергия, уредени, освен със специален закон – Закона за енергетиката и в редица подзаконови нормативни актове, тези регламентирани в чл.83 ал.1 от ЗЕ, като в случая спорът е свързан с 5 прилагането на подзаконовия нормативен акт, визиран в чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г.

Ищецът е „краен клиент“ по смисъла на пар.1, т.27г от ДР ЗЕ - клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.

Ответникът е „оператор на разпределителна мрежа“ – по смисъла на пар.1, т.34б, б.А от ДР ЗЕ - лице, оператор на електроразпределителна мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. Пар.28а, б. „а“ от ДР ЗЕ съдържа и дефиниция на понятието или друг субект на елекроенергийната система – „краен снабдител“ - енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик – какъвто е „Е.Б.Е. ЕАД, за когото се твърди от ищеца и е безспорно, че помежду им съществуват отношения между краен клиент и краен снабдител по доставяне и получаване на ел. енергия.