Решение № 66 от 02.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ловеч, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.А

П. ПЕНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500051 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Лозенец“, бул.“Черни връх“№ 51Г, офис 32, представлявано от Р. Н. Т., чрез пълномощника адв.П. А., против решение № 505/31.10.2025 г. по гр.д. № 690/2025 г. по описа на РС – Ловеч, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530 против П. Г. П., ЕГН ********** от *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.6 от ЗПФУР и чл.79 от ЗЗД, за признаване на установено по отношение на ответника П. Г. П., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530 въз основа на индивидуален договор за паричен заем, произтичащо от Договор за кредит №*** от 05.07.2024 год. за следните суми: сумата 700.00 лева – главница, ведно със законна лихва за период от 22.01.2025 год. до изплащане на вземането, сумата 59.44 лева - договорена лихва върху главницата за период от 05.07.2024 год. до 05.11.2024 год., съгласно колона 5 на Погасителен план /Приложение 1/ към Договор за кредит №*** от дата 05.07.2024 год., сумата 20.38 лева - лихва за забава върху главницата за период от 06.11.2024 год. до 22.01.2025 год. по Договор за кредит №*** от дата 05.07.2024 год., както и държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №113/2025 год. по 1 описа на РС-гр.Ловеч. С решението е отхвърлена като неоснователна претенцията на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530 против П. Г. П., ЕГН ********** за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство и осъдено „Кредито“ ООД, ЕИК:

204554530 да заплати на П. Г. П., ЕГН ********** сумата в размер общо на 880.00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 480.00 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС за исковото производство съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение за подаденото в заповедното производство възражение.

В жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място твърди, че районният съд не е изяснил фактическата обстановка по спора и направил обоснована преценка на събраните доказателства. Оспорва извода на ЛРС, че липсва валидно сключен договор между дружеството и ответника за сумата 700.00 лв., което не е оспорено. Изтъква, че след образуване на производството ответникът е наредил на 07.02.2025 г. в полза на дружеството сумата от 700.00 лв., с която са погасени присъдените в заповедното производство разноски в размер на 425.00 лв., законна лихва за забава в размер на 59.44 лв., договорна лихва върху главница в размер на 20.38 лв. и остава дължима остатъчна главница в размер на 504.82 лв. Излага подробни съображения относно процеса на сключване на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно нормите на ЗПФУР и подчертава, че договорът се счита за сключен от момента на въвеждане в системата на изпратения четирицифрен код. Изтъква, че от страна на ответника не са направени възражения, че не е усвоил сумата по кредита, а ищцовото дружество е представило доказателства, които потвърждават наличието на облигационно правоотношение.

Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – Ловеч като неправилно и вместо него постанови друго, с което признае за установено, че ответникът дължи връщането на сумата 504.82 лв. – остатъчна главница, като представя писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. П., чрез адв.Д. Г., наименован като отговор на искова молба. В него оспорва въззивната жалба като неоснователна и потвърждава, че ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата в размер на 700.00 лв. Счита, че процесният договор за кредит е недействителен и на основание чл.23 от ЗПК П. Г. П. дължи връщане само на заетата сума. Развива подробни съображения относно нищожността на клаузата, уреждаща допълнителни услуги „Такса експресно разглеждане“ поради противоречие със закона – чл.19, ал.4 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и добрите нрави. В подкрепа на тези доводи цитира практика на СЕС и счита, че невключването на разхода за услуги в ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Затова счита, че 2 претендираните от ищеца суми са недължими, доколкото договорът за заем е недействителен и ответникът е заплатил сумата от 700.00 лв. преди завеждане на делото.

Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗАдв и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

По делото е постъпила и частна жалба от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530 против определение № 1189/15.12.2025 г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на решение № 505/31.10.2025 г. по гр.д. № 690/2025 г. по описа на РС – Ловеч в частта, с която е осъдено да заплати на П. Г. П. сумата в размер на 480.00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за исковото производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Позовава се на решение на СЕС по дело С-438/22 и счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и защитавания материален интерес, адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника не следва да надвишава сумата от 51.13 - 76.69 евро.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв.Д. Г., в който изразява становище, че определеното възнаграждение е справедливо и в хода на производството пред районния съд пълномощникът на ищцовото дружество е представил списък на разноските, в който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. без ДДС. Изтъква, че драстичното намаляване на адв.възнаграждения по този тип дела би довело до демотивиране на адвокатите да защитават потребителите срещу дружества, предоставящи т.нар. бързи кредити.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на ЛРС е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

3

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение обуславят неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "Кредито" ООД против П. Г.

П. за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумите 700.00 лв. главница, ведно със законна лихва от 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 59.44 лв. договорна лихва върху главницата за периода от 05.07.2024 г. до 05.11.2024 г., лихва за забава в размер на 20.38 лв. върху главницата за периода от 06.11.2024 г. до 22.01.2025 г. лв. по Договор за потребителски кредит № *** от 05.07.2024 г., сключен между "Кредито" ООД и П. Г. П., както и ДТ в размер на 25.00 лв. и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 52/23.01.2025 г. по ч. гр. д. № 113/2025 г. на Районен съдЛовеч.

Твърди се, че между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател е сключен индивидуален Договор за потребителски кредит № *** от 05.07.2024 г. от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. По силата на сключения договор ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 700.00 лв. със срок на издължаване 4 месеца. Постигнато е съгласие, че ГЛП е в размер на 40.10%, а ГПР - 48.36%. При сключване на договора страните са уговорили, че кредитополучателят ще дължи сума за експресно разглеждане на кредита в размер на 118.62 лева, съобразно желанието му да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му. Излага, че са спазили изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, а таксата за експресно разглеждане на кредита не следва да бъде включвана в ГПР, защото не обуславя отпускането му и не е част от разходите, като цитира практика в тази насока. Твърди, че заемната сума била преведена на ответника съгласно представената справка, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора. Заемът следвало да бъде погасен на 05.11.2024 г., но Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите суми и не е извършил никакви плащания на падежа, с което изпаднал в забава и дължи лихва за забава върху непогасената главница в размер на 20.38 лв. за периода от 06.11.2024 г. до 22.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 113/2024 г. на РС-Ловеч за процесните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което предявява установителния иск. Прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. Г. П., че в полза 4 на "Кредито" ООД съществува вземане в размер на 700. 00 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 22.01.2025 г. до изплащане на вземането, 59.44 лева договорна лихва за периода от 05.07.2024 г. до 05.11.2024 г., 20.38 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 06.11.2024 г. до 22.01.205 г. по Договор за потребителски кредит № *** от 05.07.2024 г., ДТ в размер на 25.00 лв. и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 113/2025 г. по описа на РС – Ловеч. Претендира разноски в исковото производство, като представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на соченото от ищеца правно основание - Договор за потребителски кредит № *** от 05.07.2024 г., но твърди, че е заплатил сумата от 700.00 лв., което се установява от приложената от ищеца с исковата молба справка. Излага доводи, че договорът е недействителен и на основание чл.23 от ЗПК не дължи нищо от претендираните суми. Счита, че клаузата, уреждаща допълнителни услуги „експресно разглеждане на кредита“ е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Излага аргументи, че същата не е допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК и прехвърля върху кредитополучателя тежестта на оценката по чл.16 от ЗПК. На следващо място изтъква, че с уговарянето на възнаграждение в размер на сумата от 188.62 лв. се заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като тя не представлява плащане за услуга, а реално са прикрити разходи по кредита, което води до съществено обременяване на потребителя и ако се включи в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения максимум. Твърди, че тази клауза не е индивидуално договорена и потребителят не е имал възможност да влияе върху нея, тъй като договорът е представен при стандартни, предварително изготвени общо условия и длъжникът не е могъл да откаже сключването на това споразумение. Изтъква, че процесният договор е недействителен и поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и разходите за допълнителни услуги не са отразени при формиране на оповестения ГПР от 48.36%.