Решение № 775 от 03.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330206854 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 5717159, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. С. П., ЕГН ***********, от гр.

Асеновград, ул. „Цар Иван Шишман“ № 12, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и чрез повереника си – адв. П., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5717159 е издаден от ОД на МВР Пловдив, издаден на името на П. С. П., ЕГН *********** затова, че на 04.03.2022 г. в 01:02 ч. в Област Пловдив, път ІІ-86км. 19+240, в посока от гр.

Пловдив към гр. Асеновград, същият като водач на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № ** **** **, при въведено ограничение на скоростта от 90 km/h, се е движил с установена скорост от 126 км/ч, с 36 км/ч над разрешената скорост.

Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство № 0029D32АСЕ1.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол за последваща проверка на АТСС, справка за собственици на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, списък с намерени фишове, справка за нарушител/водач. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички представени и събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че П. е осъществил вмененото му във вина нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, подробно отразено в атакувания ел. фиш..

Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността именно на П. С. П.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросният автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно П. С. П.. В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя е бил в нарушение, като е превишил с 36 км/ч разрешената.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № 0029D32АСЕ1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 08.12.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на 2 одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол № 27-С-ИСИС/09.08.2021г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на същата дата, тоест уредът е бил валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до -9.08.2022г., а процесното нарушението е било установено на 04.03.2022 г. Следователно уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

Не е основателно и възражението, че липсвало описание на фактическата обстановка. Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в статичното изображение. Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е описано в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е движел жалбоподателят.

Неоснователно е също така и възражението , че от приложения снимков материал не става ясно какъв точно регистрационният номер на управляваното от П. МПС. Въпреки и изключително намалените мащаби на приложената фотоснимка, е налице възможност за рвазчитане на този номер , а освен това същият правилно е бил отразен и в атакувания ел. фиш.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 36 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална скорост за извън населено място.

3

Размерът на приложимото наказание е определен от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

В писменото становище по делото, въззиваемата страна прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят П. С. П., ЕГН ***********. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) серия К № 5717159, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. С. П., ЕГН ***********, от гр.

Асеновград, ул. „Цар Иван Шишман“ № 12, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН ***********, от гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Шишман“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 4

14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5