Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 23.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 836/2021
Вид
Решение № 89
Подписан
23.02.2022
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000836 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от едноличен търговец М.Н.Б. с фирма ЕТ „Т.М.Б.“ – ****, ЕИК ********* против решение № 332 от 01.08.2019 г., постановено по търг. д. 49/2018 г. по описа на О.С.-С., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя едноличен търговец М.Н.Б. с фирма ЕТ „Т.-М.Б.“ – **** против ВПК „Н.“ – ****, ЕИК ********* иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата 142 823.80 лева, представляваща стойността на изграждането на търговски обект – бистро, представляващ имот с идентификатор *****.***.***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., със застроена площ 105.84 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по същите карта и регистри и с което е осъден жалбоподателя да заплати на ВПК „Н.“ сумата 4370 лева – разноски по делото. Молят съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и по същество да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск - по съображения, 1 развити в жалбата.

Въззиваемата страна ВПК „Н.“ – ****, ЕИК ********* изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С Решение №60123/19.10.2021г. по т.д. №1372/2020г. на ВКС е обезсилено Решение №69 от 20.02.2020г. по в.т.д. №754/2019г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС.

Прието е, че искът се основава на твърдения за изграждането на сграда в недвижим имот – собственост на ответника и извършени ремонтни дейности в съществуваща сграда със собствени средства на ищцата, по който начин ответникът се е обогатил за нейна сметка. Тъй като това е различна претенция, от тази която е разгледал и по която се е произнесъл съда, решението на въззивния съд е намерено за недопустимо.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд ищецът твърди, че изградения обект – бистро е изцяло с нейни средства и представлява подобрение в имота, собственост на ответната кооперация. Посочва се, че не се касае за подобрения в имота, предмет на сключения между страните договор за наем, поради което и същите не следва да останат за сметка на ищцата. Твърди се, че ищцата е извършила строежа на процесното бистро в качеството на владелец на същото. Претендира заплащане на стойността на подобренията в чуждия имот в качеството на недобросъвестен владелец, но със знанието и без противопоставянето на собственика на имота.

В писмената защита, депозирана пред въззивния съд, се иска произнасяне и по евентуална претенция – за заплащане на необходимите и полезни разноски, сторени от ищцата по правилата на водене на чужда работа без пълномощие /чл.60 и сл. от ЗЗД/.

Първоначално в исковата молба се твърди изграждане на изцяло нов самостоятелен обект – бистро, по отношение на което между страните не съществува облигационна връзка и облагородяване на имота около него.

Общата стойност на извършеното строителство на бистрото и облагородяването на терена се твърди да е 142 823.80 лева. Твърди се и че с тази сума се е увеличила и стойността на имота на ответната кооперация.

Твърди се знание за извършване на строежа като действие без пълномощия от 2 страна на ищцата и непротивопоставяне от страна на ответника, в чийто имот е осъществен той. С допълнителна молба от 18.01.2019г. се уточнява периода на извършване на строителството – през 2013г. Петитумът е за заплащане сумата, с която кооперацията се е обогатила неоснователно.

С определението си от 25.01.2019г. съдът е квалифицирал иска като такъв за неоснователно обогатяване на неосъществено основание. Изрично е посочил, че не го приема за такъв по чл.74 вр. с чл.72 от ЗС – за заплащане на стойността на подобренията, осъществени от владелец / държател в недвижим имот. В съдебно заседание на 29.02.2019г. ищцата е заявила, че няма възражения по доклада относно правната квалификация и разпределената съобразно нея доказателствена тежест /стр.95 от делото на ОС/.

С молба от 27.02.2019г. и приложение към нея – КСС са конкретизирани по вид и стойност отделните подобрения – разходи по изграждане на новия обект – бистро и разходи за облагородяване на дворното място около новоизградения обект. С определение в съдебно заседание на 28.02.2019г. е допуснато уточнение на обстоятелствената част на исковата молба.

С решение №332/01.08.2019г. по т.д. №49/2018г. Окръжният съд се е произнесъл именно по претенция с правно основание чл.55 ал.1 т.2 от ЗЗД – връщане на даденото на неосъществено основание като свързва последното обещание за продажба на недвижим имот. Искът е отхвърлен, поради това, че не е настъпила невъзможността да се осъществи основанието, а тази невъзможност се свързва с неидентифициране и невалидност на същото.

Очевидно е, че е разгледана претенция, различна от тази, очертана с исковата молба и допълненията - като предмет, основание и обхват на търсената защита. В случая не се касае просто за погрешна правна квалификация, която да бъде поправена от въззивния съд, защото съдът се е произнесъл по различни от наведените с исковата молба фактически основания, на които се основава претенцията.

Вярно е, че съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от страните е сам е длъжен да я определи. Той обаче е обвързан от наведеното фактическо основание, на което почива иск а, от обстоятелствата, които са наведени с него. В случая неправилно са възприети фактическите основания.

В исковата молба ищцата не се позовава на валидно основание за извършване 3 на разходите за осъщественото от нея строителство в чуждия имот, което обаче – по принцип валидно основание - не се е осъществило. Твърденията са за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата, поради изграждането с нейни средства на сграда в недвижим имот – собственост на ответника – бистро и облагородяване на терена около него.

С оглед настоящите твърдения, изразени от ищцата пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото от тази инстанция, тя претендира заплащане на стойността на извършени от нея подобрения в чужд имот в качеството и на недобросъвестен владелец, но със знанието и без противопоставянето на собственика на имота.

Едновременно с това в писмената защита са е наведени твърдения и за евентуална претенция – за заплащане на необходимите и полезни разноски, сторени от ищцата по правилата на водене на чужда работа без пълномощие /чл.60 и сл. от ЗЗД/. Такива твърдения се съдържат и в първоначалната искова молба, но в петитума не е било заявено искане, съответстващо на обстоятелствената част относно заплащане на необходимите и полезни разноски. Тази неяснота също е способствала за крайния резултат – произнасяне по противоречива искова молба и не по заявеното основание.

Това би следвало да мотивира първоинстанционния съд, на който делото ще следва да се върне, евентуално да даде указания за оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране и изясняване на претенцията, след което да се преценят релевантните факти, разпределението на доказателствената тежест и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.

При така изложените обстоятелства в исковата молба, съдът се е произнесъл по един непредявен иск. Налице са предпоставките по чл.270 ал.3 изр. 2 от ГПК.

Ето защо решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло. Делото следва да се върне на О.С.-С. за ново разглеждане от друг състав като първо – с оглед на твърденията за наличие на отношения по повод извършени подобрения в чужд имот като недобросъвестен подобрител и като извършване на работа без пълномощия и съотношението между тези твърдения - се прецени необходимостта от указания за оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране и 4 изясняване на претенцията, а с оглед на нея – се преценят и релевантните факти, бъде разпределена доказателствената тежест, като се прецени и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.

Разноските следва да се присъдят при разглеждане на спора по същество като се разпределят съобразно чл.78 от ГПК – в съответствие с ТР от 06.11-20123г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 332 от 01.08.2019 г., постановено по търг. д.

49/2018 г. по описа на О.С.-С., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя едноличен търговец М.Н.Б. с фирма ЕТ „Т.М.Б.“ – **** против ВПК „Н.“ – ****, ЕИК ********* иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата 142 823.80 лева, представляваща стойността на изграждането на търговски обект – бистро, представляващ имот с идентификатор *****.***.***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., със застроена площ 105.84 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по същите карта и регистри и с което е осъден жалбоподателя да заплати на ВПК „Н.“ сумата 4370 лева – разноски по делото и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на О.С.-С. като първо – с оглед на твърденията за наличие на отношения по повод извършени подобрения в чужд имот като недобросъвестен подобрител и като извършване на работа без пълномощия и съотношението между тези твърдения - се прецени необходимостта от указания за оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране и изясняване на претенцията, а с оглед на нея – се преценят и релевантните факти, бъде разпределена доказателствената тежест, като се прецени и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6