Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260306 от 17.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2703/2021
Вид
Решение № 260306
Подписан
17.05.2024
В сила
29.01.2026
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І Г.О., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 2703 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД и обективно съединени, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240,ал. 4 от ЗЗД.

Ищецът – дръжеството „Б.“ АД поддържа твърдения, че през декември 2014 г. ответницата З.А.И. била писмено упълномощена от управляващия и представляващ дружеството изпълнителен директор - Н.Й.Б., да представлява акционерното дружество пред „Т.Б.“ АД, за извършване на банкови операции. Поради това упълномощаване, ответницата имала достъп до финансите и банковите сметки на „Б.“ АД в „Т.Б.“ АД. При проверка на документацията в дружеството бил установен фактът, че на 26.02.2016г., в качеството на пълномоник, ответницата наредила да бъде извършен банков превод на сумата от 167 000 лв., от банковата сметка на ищцовото дружество в „Т.Б.“АД, по личната банкова сметка ***, открита в „Банка ДСК“. В платежното нареждане за кредитен превод от 26.02.2016г., като основание за превода е било записано само „пpeвoд“ и по никакъв начин не е било отразено конкретното правно основание, за прехвърляне на споменатата парична сума от банковата сметка на ищеца - по тази, принадлежаща на ответницата. Понеже сумата от 167 000 лева е била преведена от ищцовото дружество „Б.“АД и била получена от ответницата З.И. по нейна банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД при начална липса на основание – налагал се изводът, че ответницата се е обогатила неоснователно с посочената сума и дължи на ищеца връщането й.

Споменатата по- горе проверка в счетоводния архива на дружеството бил намерен препис от писмен Договор за заем, датиран от 26.02.2016г., който от формална страна посочвал, че е сключен от една страна между „Б.“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Н.Й.Б., в качеството на заемодател и от друга страна – от ответницата З.И., в качеството й на заемател.

Договорното съдържание посочвало, че ищецът предоставя на ответницата в заем паричната сума от 167 000 лв., при годишна лихва в размер на ОЛП +1% и за срок от 1 година. Договорът обаче бил нищожен на основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие между страните за сключването му и не могъл да послужи като основание за паричната транзакция на сумата от 167 000 лева. Споменатият договор очевидно не би могъл да бъде подписан от представляващия дружеството Н.Й.Б., доколкото последния не се намирал на територията на Р. България в посочената датана сключване на този договор - 26.02.2016г., а положения за заемодателя „Б.“ АД подпис на представляващия Н.Б.бил неавтентичен. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за недействителност на договора за заем бил фактът, че клаузата на чл. 5 от същия договор предвиждала, че „за обезпечение на предоставения заем“ заемателят издава запис на заповед в полза на заемодателя, но такъв менителничен ефект не бил открит в счетоводството на дружеството и не е предоставен на изпълнителния му директор.

В пълномощното, с което ищцовото дружество „Б.“АД било упълномощило ответницата да го представлява пред „Т.Б.“ АД, не е било налице упълномощаване за сключване на договор сам със себе си, нито упълномощаване за извършване на действия извън кръга на банковите операции. Платежното нареждане за кредитен превод от 26.02.2016 г., с което е било наредено прехвърляне на сумата от 167 000 лв. в банковата сметка на ответницата не било автентичен документ, тъй като подписът на наредителя не принадлежал на Н.Й.Б.. Във връзка с изложеното се поддържа, че изразеното едностранно волеизявление в платежно нареждане за кредитен превод от 26.02.2016 г. е извършено в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и също нищожно, поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/, а сумата в размер на 167 000 лева, получена от ответницата З.А.И. била получена при начална липса на основание. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД - сумата от 167 000 лева, с която се била обогатила неоснователно, поради липса на основание за получаването на тази сума, както и за законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяването на иска, до деня на окончателното плащане на задължението.

При условията на евентуалност - ако бъде прието от съда, че споменатият Договор за заем от 26.02.2016 г., сключен между „Б.“АД и З.А.И. е действителен – ищецът претендира за осъждане на ответницата - да му заплати сумата от общо 167 000 лв., в изпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума, както да бъде осъден да заплати и законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното плащане на задължението.

Във всеки случай, с оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответницата, да му заплати направените съдебни разноски и възразява за прекомерност на разноските, които са направени за процесуално представителство на насрещната страна.

Ответницата З.А.И. оспорва предявените искове, като поддържа тезата, че са неоснователни. В отговора на исковата молба, ответницата поддържа твърдение, че през посочения в исковата молба период е била управител на няколко свързани помежду си търговски дружества, контролирани и притежавани от Н.Й.Б. и съпругата му Е.Б.. Ето защо, тя разполагала с пълномощно да представлява всички тези търговски дружества, пред обслужващите ги търговски банки, сред които е било ищцовото дружество „Б.“ АД, с банкова сметка *** „Т.Б.“ АД. По същата причина, ответницата била снабдена и разполагала с изрично пълномощно за продажба на активи на търговските дружества „П.И.“ АД и „Б.И.“ АД, както и с пълномощно да представлява „Т.П.“ ООД пред „Б.Ф.“ АД - инвестиционен посредник под надзора на Комисията за финансов надзор и лицензиран по MiFID, част от структурата на Б. М. Г., както и да представлява „П.

К.“ ЕООД пред ТД на НАП. Всички посочени търговски дружества били свързани лица, както помежду си, така и с изпълнителния директор на ищцовото дружество - Н.Й.Б. и съпругата му - Е.З.Б.. През цялото време, групата от свързени търговски дружества, между които и „Б.“ АД били фактически и юридически контролирани от Н.Й.Б. и съпругата му - Е.З.Б., поради което всички действия, които ответницата извършвала, в качеството й на управител, изпълнителен директор, член на съвета на директорите или пък пълномощник, в действителност били прако наредени и съгласувани от Н.Б.и/ или от Е.Б.. Именно по указание на Н.Б., на 26.02.2016г. било извършено процесното преводно нареждане на сумата от 167 000 лева, след което сумата постъпила от банковата сметка на „Б.“ АД - по личната банкова сметка *** З.И. в „Банка ДСК“ АД. В изпълнение на изрично последващо указание на Б.- получената в личната банкова сметка *** З.И. парична сума сума била преведена от ответницата по сметка на трети лица, с цел погасяване на задължения на свързаните дружества от групата - „Х.Т.С“ АД и „Т.П.“ ООД.

По- голямата част от погасените задължения произтичали от факта, че през 2015 г. е било образувано изп. дело № 254 по описа на ЧСИ Т.Д., с длъжник по изпълнението – контролираното от Б. дружество „Х.Т.С“ АД, чийто задължения към 29.02.2016г. били в размер на 114 514 лева. В изпълнение на изрично нареждане на Н.Б., ответницата превела сумата от 107 838,02 лева която била значителна част от получените по личната й сметка 167 000 лева - по банковата сметка на адв. Т.И., която била пълномощник на взискателите по изп. дело № 254/2015г. по описа на ЧСИ Т.Д.. Операцията била наредена и извършена в защита на интереса на дружеството от същата група „Х.Т.С“ АД.

На същата дата и отново по указание на Б., ответницата наредила да бъде извършен банков превод на сумата от 50 000 лева, от сметката на ищеца по сметка на третото лице- кредитор „Б.Ф.“ АД, за да погаси задължението на „Т.П.“ ООД, произтичащо от договор „ВЕ2940/2014“.

На 02.03.2016 г., действайки по указание на Б. - ответницата е превела и сумата от 2500 лева по сметка на Софийски районен съд, за да изпълни задължението за внасяне на депозит за изготвяне на експертиза по гр.д.

№ 391/2012 г., по описа на 76 с-в при СРС, по което страна били семейство Б..

С остатъка, представляващ разлика между получената по личната й сметка сума и споменатите по- горе преводи за погасяване на задължения на свързани лица, били заплатени таксите по изп. д. № 254/2015г. по описа на ЧСИ Т.Д., а в резултат на това плащане делото е било прекратено.

В становището си пред съда, ответницата категорично отрича както факта на сключването, така и правното действие на представения от ищеца Договор за паричен заем от 26.02.2016г., като твърди, че не е сключван такъв договор между нея и ищеца. При това ответницата оспорва автентичността на представения от ищеца документ: Договор за заем от 26.02.2016г. Поддържа, че не е подписвала договора, както и че това не е основанието за извършения на същата дата превод на процесната сума. Твърди, че основанието за извършения превод е даденото й пълномощно и изричното устно нареждане на изпълнителния директор на ищцовото дружество- Н.Й.Б., направено с цел да бъдат погасени задълженията на „Х.Т.С“ АД по посоченото изпълнително дело.

По всички изложени съображения, ответницата моли за отхвърляне на предявените срещу нея искове и претендира за осъждане на ищеца, да й заплати направените съдебни разноски, като възразява за прекомерност на разноските, които са направени за процесуално представителство на насрещната страна.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство и представен от ищеца заверен препис от Пълномощно с нотариална заверка на подписа /лист 10 от делото/ мотивира извода, че на 19.12.2014г. изпълнителния директор на „Б.“ АД – Н.Й.Б. е упълномощил ответницата З.А.И. „от името и за сметка на „Б.“ АД да извършва самостоятелно всякакви банкови операции в „Т.Б.“ АД, да тегли и внася неограничено всякакви суми в брой и да извършва банкови преводи, да извършва самостоятелно всякакви банкови операции, да открива и да закрива банкови сметки и да потвърждава заявки и др.

Приетата като доказателство /на стр. 11 от делото/саморъчна молба с вх. № 364 от 26.07.20217г. на Н.Й.Б., в качеството на изпълнителен директор на „Б.“ АД и адресирана до „Т.Б.“ АД мотивира извода, че съдържащото се в нея изявление на адресанта Б. е било насочено към оттегляне на пълномощията на З.А.И..

Приетия като доказателство заверен препис от Договор за заем от 26.02.2016г. /на стр. 12-13 от делото/, който бе представен и в оригинал )за констатация на съответствието), съдържа обективирано в него изявление на посочените страни: „Б.“ АД и З.А.И., че са постигнали съгласие за това - „Б.“ АД да предостави на З.И. сумата от 167 000 лева в заем и при уговорени в договора условия.

Във връзка с оспорената автентичност на подписите на сключилите договора лице, съдът допусна специализирано експертно изследване и заключението на изслушавана съдебно- графическа експертиза, дава следното заключение относно подлежащите на доказване, правно релевантни факти:

·

Според становището на вещото лице Л.Г. – подписът „за заемодателя“ в края на договорното съдържание не е бил положен от Н.Й.Б.

·

Според становището на вещото лице Л.Г. – подписът „за заемателя“ в края на договорното съдържание е бил положен от З.А.И..

В дадените пред съда показания, свидетелката М.Ж.Н. заявява, че познава лично както управителя на дружеството - ищец, така и ответницата.

Познанството датирало от края на 2008 г. - началото на 2009г., когато свидетелката започнала да работи в холдинга на сем. Б.и продължила работа там до 2017г., като в годините изпълнявала различни длъжности. Свидетелката помни, че била пълномощник на част от дружествата, била управител на някои от тях, в съвета на директорите на други. Ответницата З.И. работела също в холдинга на сем. Б.и била финансист. Свидетелката и ответницата се запознли на едно общо събрание на дружество, което е част от холдинга на сем. Б.и били в продължително време колеги, работили почти ежедневно заедно - без значение, дали е в събота или неделя, а работното им място обичайно било в офиса, който се намирал на адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 103.