Решение № 134 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20235300900217 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от С. С. П., с ЕГН ********** и адрес ****, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, за заплащане на сумата от 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от П. неимуществени вреди вследствие на обстоятелството, че на 23.04.2022 год., около 20.50 часа вечерта в село Ч., обл. Пловдив, общ. С., на ул. „**** при движение в посока от изток на запад водачът на лек автомобил марка „Волво“, модел „В40“, с рег. № ****, поради движение с превишена и несъобразена скорост, като не е бил достатъчно внимателен към уязвимите участници в движението по пътищата, а именно пешеходците, не е пропуснал движещите се към тротоара пешеходци, единият от които е ищецът П., го е блъснал, с което е нарушил Правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост му е причинил следните телесни увреждания:

1. Политравма. Травматичен шок, приет в УМБАЛ „Свети Георги“ АД в тежко общо състояние, с опасност за живота, реанимиран;

1

2. Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, счупване на тилната кост на черепа, контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Мозъчно сътресение, със загуба на съзнание. Дифузна травма на главния мозък. Фрактури на черепа и мозъчна контузия. Контузия на главата с открита рана на окосмената част на главата.

3. Травми на гръдния кош, корема и коремни органи и седалището, фрактури на ребра. Субкапсулен хематом на черния дроб. Огнищна лезия на черен дроб. Хиподенсна лезия в областта на 6ти сегмент на черен дроб с размер 7/17 мм, линеарна форма с ход към капсулата и денситет около 1928хе. Уплътнение по задна ренална фасция денситет до 41 хе – данни за малко количество хем.

4. Фрактури на ребра. Деформирани контури от 2ро до 8мо ребра по предна аксиларна линия вдясно с прекъснат такъв на 4то и 6то, причинили много силни болки при дишане и местене. Оплакванията от болки при дишане и местене продължават и до настоящия момент.

5. Многофрагментни фрактури на проксимална и средна трета на диафиза на дясна фибула и на проксимална диафиза на дясна тибия.

6. Многофрагментни фрактури на средна диафиза на лява фибула и на проксимална диафиза на лява тибия.

7. Многофрагментна фрактура на лява петна кост, като освен това се претендира от застрахователя заплащане и на сумата от 12 660.17 (дванадесет хиляди шестстотин и шестдесет лева и 17 ст.) лева, представляваща претърпени от С. С. П. имуществени вреди, а именно заплатени импланти в размер на 8 200 лева – четири броя; за закупуване на инвалидна количка в размер на 785 лева; за закупуване на комбиниран стол за баня и тоалетна – 216 лева; както и закупени медикаменти, специална храна по предписан лечебно-диагностичен режим, подобрени битови условия – заплащане за придружител в УМБАЛ „Свети Георги“ АД, санитарни и превързочни материали в общ размер на 1 682.22 лева, както и заплащане сумата за извършени изследвания, прегледи и за потребителски такси, такси за избор на медицински екип в размер на 1 776.95 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, начиная от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане.

По повод настъпилото ПТП ищецът твърди, че е съставен протокол за 2

ПТП, като освен това е налице и приключило със споразумение НОХД № 131/2022 год., с което водачът на автомобила Д. Д., който е причинил катастрофата, е признат за виновен, поради което и на основание чл. 300 от ГПК се желае от съда да съобрази споразумението по посоченото наказателно производство относно наличието на изискуемия фактически състав по чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба подробно се установяват настъпилите увреждания за С. П., извършените шест операции, протичането на лечението и възстановяването на лицето. Също така подробно се индивидуализират претърпените и търпените към момента неимуществени вреди във връзка с изпитваните от него болки и страдания, психически дискомфорт, като се очертава фактическата обстановка касателно размера на претендираните обезщетения, както и се мотивира искането за заплащане на посочените вреди.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД изцяло оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че размерът е завишен. Оспорва наличието на основание за изплащане на дължимите обезщетения, като освен това прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, а именно твърди се, че същият безцелно се е мотаел и се е намирал без причина на пътното платно, същият е нямал светлоотразителни елементи в облеклото си, които да го правят видим за приближаващи автомобили и при ясното осъзнаване на опасността за собствените му живот и здраве в конкретната пътна ситуация – в тъмната част от денонощието, на неосветен участък от пътното платно, по което активно се движат автомобили, като създава предпоставка за настъпване на уврежданията. На следващо място се прави възражение за съпричиняване на вредите в аспекта, че ищецът не е положил дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки, назначеното лечение, хигиенен режим и т.н., както и същият не е провеждал задължителната или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, което е удължило периода на възстановяване. Твърди се също така от ответника, че последвалите няколко оперативни интервенции за незарастваща рана и неспираща секреция от крака се дължи или на неправилно лечение, проведено в УМБАЛ „Свети Георги“ АД, гр. Пловдив, или на неспазване на предписания хигиенен режим за третиране на оперативните рани, или на комбинация от двете. Взема се становище по конкретните операции, като се твърди, че същите не са тежки и 3 животоспасяващи, а рутинни и при умерен анестезиологичен риск и т.н.

Оспорва се размерът на претенциите.

Пловдивски Окръжен Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице окончателен акт постановен по НОХД № 131/22г. по описа на Пловдивски военен съд, а именно споразумение от 27.10.2022г., с което Д. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 23.04.2022г. в с. ****, Община С. на ****, като управлявал л.а. „Волво“ с рег. №****, като нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал. 2, чл.116 от ЗДвП е причинил удар между управляваното от него МПС и пешеходците З.В. Г. и С.

С. П., като причинил по непредпазливост на ищеца в настоящия процес посочени в съдебния акт на наказателния съд телесни повреди.

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се приеме и по отношение и на споразумението по НОХД № 131/22г. по описа на Пловдивски военен съд.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на Д., което е и противоправно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещите лица Б. и М. по назначената КСМЕ, които установяват и наличието на причинени вследствие на ПТП телесни увреждания. Последните кореспондират на изложението по исковата молба, поради което съдът намира за установено по делото, че делинквента Д. е нанесъл виновно посочените от ищеца увреждания и е налице причинна връзка между деянието му и 4 настъпилия вредоносен резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетеля Д. В., който е бил непосредствен очевидец на психо-физическото състояние на пострадалия след настъпване на инцидента, който обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищеца съществени по интензитет болки и страдания. Установява се от свидетеля, че състоянието на брат му е било много тежко вследствие настъпилите увреждания. Също така наред с претърпените съществени физически страдания се изяснява, че С. П. е изпитвал, а и понастоящем изпитва висок по интензитет психически дискомфорт. Съдът освен това 5 отчита и съдържанието на изслушаната по делото СМЕ установяваща, че са били налице оперативни интервенции по повод на установените увреждания с множество усложнения, като към момента здравословното състояние на пострадалият не е възстановено напълно. Също така следва да се отчете посоченото от вещите лица, че пациентът е развил постравматична енцефалопатия довела до постравмена епилепсия, която е нелечима. Т.е. установява се по делото, че ищецът до края на живота си ще страда от това заболяване.

Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15e9ae78-830d-4967-9137-7bfdb294011d