Определение № 1972 от 24.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1972 гр. Варна, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500713 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ No 49, бл.53Е, вх. В, представлявано заедно от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова – управители, срещу Разпореждане № 11082/17.03.2025г. на РС - Варна по ч.гр.д. № 2464 /2025г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ф. Т.“ № **, за заплащане на сумата от 41,66 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.07.2024г. – 01.12.2024г.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно като излага аргументи както следва: Заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпел права. Цитира съдебна практика в тази насока. РС бил превишил своите правомощия и бил нарушил съдопроизводствените правила. Заповедният съд неправилно не бил отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включвала определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която щяла да бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора били ясни и разбираеми. Твърди, че следва да получи договореното възнаграждение – уговореният ГЛП отговарял на закона и не противоречал на добрите нрави.

1

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от “Профи Кредит България“ ЕООД, е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 2464 /2025г. по описа на същия съд. Със заявлението се претендират вземания по договор за потребителски кредит № ******/15.05.2024г., а именно: 1/ сумата от 341,55лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит ******/15.05.2024г., ведно със законна лихва от 27.02.2025г. до изплащане на вземането и 10,76лв.- законна лихва върху главницата от 01.12.2024г.-26.02.2025г.; 2/ сумата от 41,66 лв. представляваща главница на договорно възнаграждение за периода от 01.07.2024г.-01.12.2024г., както и законна лихва 1,31 лв. върху главницата от 01.12.2024г.-26.02.2025г.; 3/ сумата от 128,58лв.представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ ведно със законна лихва от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането и законна лихва 4,05 лв. върху главницата от 01.12.2024г.-26.02.2025г.; 4/ сумата от 111,27лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от 27.02.2025г. до изплащане на вземането и начислените върху нея 3,50 лв.- законна лихва върху главницата от 01.12.2024г.26.02.2025г.; 5/ сумата от 200лв., неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредита, начислени на 04.10.2024г. ведно със законна лихва 27.02.2025г. до изплащане на вземането.

ВРС е издал Разпореждане № 11082 /17.03.2025г.по ч.гр.д. № 2464 /2025г. по описа на същия съд, с което е РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя “Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ф. Т.“ № **, за заплащане на сумата от 341,55лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит ******/15.05.2024г., ведно със законна лихва от 27.02.2025г. до изплащане на вземането и 10,76лв.- законна лихва върху главницата от 01.12.2024г.-26.02.2025г. и за сторените в заповедното производство разноски в размер на 10,45 лв. - държавна такса и 20,90 лв.юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и е ОТХВЪРЛЕНО заявлението в останалата част, като частично се обжалва пред настоящия състав. Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението по отношение на обжалваната част са, че договорът е недействителен, като се препраща към мотивите на решението на СЕС от 2

21.03.2024г. по дело С-714 /22.

В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, то съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по реда на чл. 410 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо лице – потребител, то приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ******/15.05.2024г., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 400лв, платим на 7 месечни вноски. В договора е посочен още ГЛП от 40,70 % и ГПР46,92%. Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 180лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси на стойност 140лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погасителни вноски по кредита, включени в погасителния план.

Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер приблизителен до размера на предоставената в заем сума – 320 лв.

Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22. Противоречието с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че разпореждането в обжалваната част е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11082/17.03.2025г. на РС - Варна по ч.гр.д. № 2464 /2025г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “Профи Кредит България“ ЕООД срещу 3 длъжника С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ф. Т.“ № **, за заплащане на сумата от 41,66 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.07.2024г. – 01.12.2024г.

В останалата отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4