Решение № 5456 от 17.06.2024, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно дело 1023/2024
- Вид
- Решение № 5456
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Недялко Бекиров, Слава Гьошева, Владимир Вълчев
Други актове по делото
- Определение № 4453 от 17.05.2024 · Недялко Бекиров
Цитирани разпоредби
- чл.209 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.164 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.129, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.139, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.151 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.175, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.284 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.79 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2, ал.1 · Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
- чл.20, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 5456
Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
Членове:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СЛАВА ГЬОШЕВА
При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора БОЙКА АНГЕЛОВА ЛУЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20247180701023 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Д. И. Г., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. “Марица“ №85, представляван от адвокат Н. Д.- пълномощник, обжалва Решение №3277 от 09.04.2024г. по административно дело №115 по описа на Административен съд- Пловдив за 2024г., VII-ми състав, с което Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) е осъдена да заплати на Г. сумата от 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на периода на престой на Г. в Затвора – Пловдив от 28.08.2023г. до 16.01.2024г. включително, в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, изразили се в пребиваване в необезпаразитени спални помещения за 86 дни, от които пренаселени 17 в посочения период; като исковата претенция е отхвърлена до пълния претендиран размер на обезщетението от 3 000,00 лева; отхвърлена е исковата претенция на Г. за присъждане на сумата в размер на 7 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ в ЗООТ “Хеброс“ за периода от 23.03.2022г. до 13.07.2022г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2024г.
Претендира се изменение на решението в частта му за присъденото обезщетение, тъй като същото е неправилно и необосновано, и постановяване на решение, с което изцяло да бъде уважен предявеният иск за сумата от общо 10 000,00 лева. На 13.06.2024г. по делото постъпва молба с Вх.№10343 от адвокат Д., с която заявява, че поддържа касационната жалба; моли касационната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.
Ответникът в производството- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, не се представлява в съдебно заседание, нито пък ангажира становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която оспорената част на решението е неблагоприятна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по дело №115/2024г. е образувано по искова молба на Д. Г., представляван от адвокат Н. Д.- пълномощник, против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на общо 10 000,00 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“, както следва:
- 7 000,00 лева за периода от 23.03.2022г. до 13.07.2022г. включително, за който се твърди да е пребивавал в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) “Хеброс“ към Затвора – Пловдив;
- 3 000,00 лева за периода от 28.08.2023г. до 16.01.2024г. включително (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора - Пловдив.
Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл.3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в ЗООТ “Хеброс“ е бил в стая №13, в която са били 6-ма лишени от свобода, а по време на престоя в Затвора - Пловдив е бил на Трети пост в стая №35, в която са били 6-ма лишени от свобода и в стая №36, в която са били 3-ма лишени от свобода; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора - Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, а в ЗООТ “Хеброс“ тоалетната била обща за 60 човека, като се ползвали 2 тоалетни; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове); липса на адекватно лечение и липса на постоянна медицинска грижа – в ЗООТ “Хеброс“ нямало достъп до лекар и зъболекар, имало график за ползване на лекар един път седмично, а по време на графика, често нямало лекар; стая №36 в Затвора - Пловдив била без прозорец и не влизала дневна светлина; лишен бил от право на ползване на каре, защото работел; без право да ползва пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен и дишали влага); сградите в ЗООТ “Хеброс“ са построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцерогенни; без достъп до покупки в затворническата лавка в ЗООТ “Хеброс“.
Претендирана е и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата (съгласно уточнение в първото по делото открито съдебно заседание (12.02.2024г.)). Претендирани са сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н. Д., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАдв).
На първо място, по отношение на първата искова претенция за периода от 23.03.2022г. до 13.07.2022г. в резултат на поставянето на ищеца Г. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в ЗООТ “Хеброс“, въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че Г. е преведен на територията на ЗООТ “Хеброс“ на 12.04.2022г. и е бил освободен на 13.07.2022г. или няма данни ищецът да е пребивавал на територията на ЗООТ “Хеброс“ в периода от 23.03.2022г. до 11.04.2022г. включително, което обстоятелство е самостоятелно основание исковата молба в тази ѝ част (за периода от 23.03.2022г. до 11.04.2022г.) да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 от ЗИНЗС от органите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В тази връзка, първоинстанционният съд изрично посочва, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК (каквото не е сторено по делото), същият да бъде разгледан на фактически основания, различни от посочените в исковата молба.
Прието е за установено, че Г. действително пребивава в ЗООТ “Хеброс“ в периода от 12.04.2022г. до 13.07.2022г., на която дата е освободен. Прието е за установено, че в посочения период Г. действително е настанен в спално помещение №13, както се твърди в исковата молба, което спално помещение е с площ от 20 кв.м., т.е. с капацитет до 5-ма лишени от свобода, като в помещението са настанявани между 3-ма и 5-ма лишени от свобода, противно на заявеното от ищеца, че са настанявани 6-ма лишени от свобода. Съответно, не се установява твърдяната от ищеца Г. пренаселеност на помещението в ЗООТ “Хеброс“, в което той пребивава.
Относно твърдението на Г., че в ЗООТ “Хеброс“ тоалетната е обща за 60 човека, които са ползвали 2 тоалетни, от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, освен свидетелски показания, които обаче са твърди общи и първоинстанционният съд не успява да установи по безспорен начин къде се намират тоалетните, колко са те на брой и от колко лишени от свобода се ползват. Фактът, че тоалетната се намира в коридора също не води до извод за допуснати нарушения от органите по чл.284 от ЗИНЗС, доколкото разпоредбата на чл.20, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) установява ползването на санитарен възел и течаща вода да се осъществява в спалните помещения единствено и само за заведенията от закрит тип и арестите, каквото заведение обаче не е процесното ЗООТ “Хеброс“.
Съответно, наведените в тази връзка възражения от ищеца първоинстанционният съд приема за недоказани.
Като недоказано първоинстанционният съд приеме и твърдението на Г. за лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), доколкото от страна на ответника са представени конкретни данни за извършвани регулярно ДДД дейностите (дезинсекция, дератизация и дезакаризация), а именно Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №650/1 от 20.01.2021г., сключен между ГДИН и ДЗЗД (дружество по Закона за задълженията и договорите) “ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, БУЛСТАТ *********, както и протоколи – инспекционни листове за извършена ДДД обработка, които касаят целият исков период, а така същи и периоди, предхождащи исковия такъв. Отделно от това, от страна на ищеца Г. не се твърди, а и не са ангажирани доказателства по делото да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в ЗООТ “Хеброс“, в това число и за наличието на инсекти и/или гризачи. Разбира се, от твърденията на ищеца и обясненията на свидетеля И. Р. К., е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но пък хигиената в спалните помещения изцяло зависи от настанените лишени от свобода, които се грижат за почистването.
Във връзка с твърдяната липса на адекватно лечение и липса на постоянна медицинска грижа и по-конкретно, че в ЗООТ “Хеброс“ няма достъп до лекар и зъболекар, както и че има график за ползване на лекар един път седмично и по време на графика често няма лекар, първоинстанционният съд приема за установено, че на първо място, Г. не твърди да е имал някакви здравословни проблеми и да не е получил медицинско обслужване. На следващо място, на ищеца Г. е осигурен медицински преглед при постъпването му в МЛС (място за лишаване от свобода), съгласно чл.139, ал.1 от ЗИНЗС, прегледан е и преди назначаването му на работа (направено със Заповед №1315 от 31.05.2022г.), а съгласно График за разпределението на времето на лишените от свобода в ЗООТ “Хеброс“, всеки петък Г. е имал възможност да се запише за медицински преглед, като при констатиране на спешен медицински проблем, извън гореописаното, екип на СМП (спешна медицинска помощ) посещава ЗООТ “Хеброс“. В подкрепа на посоченото е приетото по делото Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП “Д-р Ж. Д.“, където за ден петък от 10,00 до 12,00 часа са предвидени амбулаторни прегледи по график за ЗО “Хеброс“, а при отсъствие на медицинско лице, на лишени от свобода, пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност.
Съответно, не се доказват твърденията за Г. липса на достъп до лекар или зъболекар, като противното не може да се приеме от обясненията на свидетеля К., тъй като същият не посочва конкретен здравословен проблем на ищеца Г., на който проблем да не “обърнато внимание“.
Приети за недоказани са твърденията за извършени нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, доколкото Г. не ангажира доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че е бил лишен от право да ползва каре, да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, че сградите в ЗООТ “Хеброс“ са построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцерогенни и че е без достъп до покупки в затворническата лавка в ЗООТ “Хеброс“.
Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15e8d36b-978d-41ae-96b8-ac4664e55603