Решение № 540 от 09.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 98 09.06.2020г. гр.Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение

На осемнадесети май две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав :

Председател: Дарина Костова

Секретар : Ани Цветанова като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. № 207 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С.Я.Б., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД против „ПРОМОД 2014“ЕООД , ЕИК ********* и Д.С.Р., ЕГН **********, солидарно, за заплащане на сумата от 30675 лв. , от които главница по споразумение от 05.09.2018 год. в размер на 30000 лв. и неустойка за забава за периода от 23.12.2018 год. – 13.03.2019 год. в размер на 675 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.04.2019 год. до датата на окончателното плащане и разноски по делото. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Твърди се, че на 18.02.2017 год. ищцата е сключила с първия ответник предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който е заплатила на ответното дружество сумите от 5000 евра и 10000 евра, съобразно уговореното в договора.

Посочва се, че сключването на предварителния договор е предшествано от сключване на резервационно споразумение, на основание на което е платена първата от двете суми – тази от 5000 евро.

Година и половина по-късно, на 05.09.2018 год. продавачът по предварителния договор и първи ответник, представляван от втората ответница са декларирали писмено в текста на представеното по делото споразумение между страните по делото от 05.09.2018 год., че не може да изпълни задължението си по предварителния договор.

Твърди се, че със същото споразумение от 05.09.2018 год., което е представено и не е оспорено от ответниците, ответниците не само декларират, че са в невъзможност да изпълнят задълженията си по договора с ищцата, но и се задължават солидарно, в срок до 20.12.2018 год. на четири равни ежемесечни вноски да върнат на ищцата сумата от 30 000 лв., наречена „продажна цена“. За неизпълнението в срок на горното задължение е уговорена неустойка за забава в размер на 0,01% за всеки ден забава.

Твърди се, че задълженията по споразумение от 05.09.2018 год. не са изпълнени, поради което се претендират дължимите суми в настоящото производство.

Ответникът „ПРОМОД 2014“ЕООД , ЕИК *********, редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл.

367 от ГПК не подава отговор.

Ответницата Д.С.Р., ЕГН **********, редовно уведомена с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл. 367 от ГПК , чрез особения представител адв. Б.И.Б., подава отговор, с който оспорва наличието на солидарност на задължението. Съдът е указал на ответника да обоснове направеното възражение, като му указва също, че основателността на същото не се установява от представените до настоящия момент писмени доказателства, които не са оспорени от ответника в установения от закона срок.

В допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните поддържат становищата си по отношение на наличието на уговорена солидарност на задължението на ответниците Д.С.Р.

Ищцата е приложила писмени доказателства, от които се установяват твърденията й за изложените в исковата молба и отговора факти. Не са оспорени представените писмени доказателства по отношение на тяхната истинност, иска се представяне на оригиналите им.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

Ответникът

„Промод 2014“ ЕООД, редовно уведомен с препис от исковата молба, не подава писмен отговор в определения от закона срок, не се явява в открито съдебно заседание, не изразява становище по иска и представените писмени доказателства, не прави искания по доказателствата, не представя доказателства.

На насроченото от съда открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2019г. не се е явил представител на ответника.

Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите от С.Я.Б.,

ЕГН **********, против „ПРОМОД 2014“ ЕООД , ЕИК ********* и Д.С.Р., ЕГН **********, солидарно, за заплащане на сумата от 30675 лв., от които главница по споразумение от 05.09.2018 год. в размер на 30000 лв. и неустойка за забава за периода от 23.12.2018 год. – 13.03.2019 год. в размер на 675 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.04.2019 год. до датата на окончателното плащане и разноски по делото.

От представените по делото доказателства се установява, че на 12.10.2016 г., ищецът е сключил с ответника „Промод 2014“ ЕООД резервационно споразумение, по силата на което страните са се задължили да сключат предварителен договор в срок до 31.01.2017 г., с който продавачът „Промод 2014“ ЕООД ще се задължи да прехвърли на купувача – ищец, правото на собственост върху подробно описан в споразумението апартамент, който щял да бъде построен от продавача в поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр. Бургас, за който поземлен имот му било учредено право на строеж. По силата на това споразумение бъдещия купувач поел задължението да заплати сумата от 5 000 евро като депозит. На 18.02.2017 г. страните по резервационното споразумение сключили предварителен договор, с който договорили да сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността на описания в него недвижим имот, в срок 30.04.2017 г. С предварителния договор е постигнато съгласие за продажна цена в размер на 39 340 евро. В чл. 5 от посочения договор е разписан начина на плащане за придобиване на собствеността върху обекта, предмет на сделката, като продавача е декларирал, че е получил от купувача 5000 евро резервационен депозит, който е част от продажната цена. За остатъка от продажната цена е уговорено тя да бъде заплатена на шест вноски с посочен падеж на всяка от тях.

На 05.09.2018 г. е сключено споразумение между ищцата, ответника „Промод 2014“ ЕООД и управителя на дружеството Д.Р., с което страните са целели уредят възникналите между ищцата и ответното дружество отношения по повод на сключения от тях предварителен договор на 18.02.2017 г., като изрично заявяват, че между тях не съществуват други правоотношения. От споразумението е видно, че дружеството – продавач, признава обстоятелството, че се намира в невъзможност да изгради сградата и да прехвърли собствеността върху самостоятелния обект, предмет на предварителния договор. Признава се и обстоятелството, че С. Б. е заплатила част от уговорената продажна цена в размер на 30 000 лева.

Страните са постигнали съгласие за прекратяване на предварителния договор и са се споразумели, че „…ПЪРВАТА СТРАНА ще върне на ВТОРАТА СТРАНА получената продажна цена в размер на 30 000 лева…“ в срок не по късно – от 20.12.2018 г. Уговорено е, че при неизпълнение в срок се дължи неустойка в размер на 0,01 % от дължимата сума за всеки ден забава. Съгласно чл. 4 от споразумението, управителя на дружеството се е задължил да отговаря солидарно с него за задълженията му по споразумението.

Съдът приема за доказано и твърдението на ищцата, че вземането й е било признато от ответника „Промод 2014“ ЕООД със сключеното споразумение от 05.09.2018 г. Документът съдържа подписите на страните по предварителния договор и не е оспорен. От ответните страни е поето задължение за връщане на получената от ищцата по предварителния договор сума в определен срок. Съдът констатира, в чл. 3 от споразумението е записано, че „…ПЪРВАТА СТРАНА ще върне на ВТОРАТА СТРАНА получената продажна цена в размер на 30 000 лева…“ С оглед предмета на иска и твърденията на ищеца, така направения запис подлежи на тълкуване от съда, относно действителната воля на страните, поради факта, че като първа страна в споразумението е посочена ищцата С.Б., а като втора страна са посочени двамата ответници. От така направения запис в документа, се поражда задължение за ищцата да върне продажна цена в размер на 30 000 лева, което противоречи както на целта на споразумението, така и на житейската логика. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. От тълкуването на документа може да се направи извода, че в случая се касае за фактическа грешка в текста на посочената разпоредба. Изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла и целта на споразумението, единствения правилен извод е, че действителната воля на страните е ВТОРАТА СТРАНА да върне на ПЪРВАТА СТРАНА получената продажна цена в размер на 30 000 лева, тъй като именно тя ги е получила на отпаднало основание. Това е така, тъй като от всички останали договорки между страните, както и от документите, послужили като основание за сключването на споразумението, е видно, че именно ищцата (първата страна) е направила плащане по предварителния договор, който се прекратява със споразумението, и именно за втората страна (ответниците) възниква задължение да върне недължимо платеното. При това положение, съдът намира, че буквалния текст на посочената разпоредба не изразява действителната обща воля на страните.

Обстоятелствата при които е сключено споразумението и породените към този момент отношения между страните, водят до единствено възможния извод, че независимо от съдържащите се неточни и дори неправилни формулировки при посочването на задължената страна, действителното желано действие от тях е - ответниците да възстановят на ищцата заплатената от нея сума по предварителния договор.

До настоящия момент задълженията по споразумението от 05.09.2018 г. не са били заплатени, оборването на което твърдение е в тежест на ответниците, и което е не е сторено в производството.

По делото са представени и не са оспорени писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, а именно наличие на неизпълнение от страна на ответниците. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответницата Р., че тя не се е задължила да отговаря солидарно с „Промод 2014“ ЕООД, тъй като е подписала споразумението единствено като управител на ответното дружество, но не и в качеството си на физическо лице. В частта, сочеща страните в споразумението, изрично е записано, че Д.С.Р. е страна по него в лично качество и в качеството си на представляващ ответното дружество. Така направения запис показва, че втората страна по споразумението се състои от две лица – физическото лице Р. и юридическото лице „Промод 2014“ ЕООД, което се представлява също от нея. В този смисъл, записът в чл. 4 от споразумението напълно кореспондира с волята на страните, ответницата Р. да се задължи солидарно като физическо лице с представляваното от нея юридическо лице. Не могат да бъдат споделени и твърденията на особения представител, че споразумението и подписано от Д.Р. само като управител на ответното дружество, но не и лично, в качеството си на физическо лице. Това е така, тъй като в случая не е необходимо подписът на едно и също лице а бъде полаган два пъти. Наред с посоченото е видно, че в документа е налице подпис и саморъчно изписване на имената, от което не може да бъде направен извод, че се касае за изразена воля само от юридическото лице. Както бе посочено по – горе „Втората страна“ по споразумението се състои от две лица, като съдът намира, че от положения подпис, саморъчно изписване на имената и печат, се налага извода, че „Втората страна“ е изразила валидна воля за сключване на споразумението, която обвърза лицата на тази страна.