Решение № 568 от 22.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пловдив, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330110165 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу К. Н.

Д. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 841.90 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 23.02.2018 г. до 23.03.2021 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 94.03 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.04.2018 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5879/2021 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван при условията на липсващо измервателно устройство, поради което и потребеното количество вода е било начислявано по тарифа по 5 куб.м за двама обитатели.

Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват исковете. Оспорва качеството потребител на ответника. Оспорва ищецът да е предоставял услуги на ответника. Оспорва начина по който са начислени вземанията на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Оспорва карнетите и всички документи, представени от ищеца, оспорва споразумението да е подписвано от ответника Иска се отхвърляне на 1 исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимост:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5879/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Дружеството – ищец следва да докаже че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и наличие на предпоставките за начисляване на количествата вода по Тарифа – липса на водомер.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.

Спорно по делото е дали ответникът има качеството потребител на предоставените от ищеца услуга и дали са налице предпоставките за служебно начисляване на количествата вода.

От представената от Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, информация /л.54/, за лицата декларирали по реда на чл.14 ЗМДТ имот, находящ се в *** се установи, че същият е собственост на 11 лица, включително и на ответника К.Д., като последният се явява съсобственик в имота.

По делото не се установява, че именно ответникът е лицето, което през процесния период е ползвал изцяло имота, находящ се на *** и защо от него се претендира цялата неплатена доставена услуга.

Наред с това по делото не се установи, въпреки разпределената от съда 2 доказателствена тежест, че в процесния имот не е имало измервателно устройство, тоест, че са били налице предпоставките да бъде начислено служебно количество вода, а не по показанията на водомерното устройство. С доклада по делото, обективиран в Определение от 15.12.2021 г., съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство.

С оглед изложеното по делото не се установи, че ответникът е ползвал изцяло процесния имот и дължи цялата сума, претендираната от ищеца, както и че са били налице предпоставките за служебно начисляване на консумирана вода, без да се държи сметка за реално потребеното такова, поради което искът се явява недоказан по основание и като такъв ще се отхвърли изцяло.

Предвид отхвърлянето на главния иск ще се отхвърли обусловения от него акцесорен иск за обезщетение за забава.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски.

Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу К. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове за признаване за установено, че К. Н. Д., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670 сумата в размер на 841.90 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 23.02.2018 г. до 23.03.2021 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 94.03 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.04.2018 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5879/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3