Решение № 6 от 07.01.2025, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ловеч, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20244310100652 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от С. В.

П. против „АЖД АГРО“ ЕООД за установяване на вземания за заплащане на цена по договор за наем, неустойка и обезщетение за забава по оспорена заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ищецът е правоприемник по договор за аренда на А.И.Т..

Един от имотите, предмет на договор за аренда – поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 27,523 дка. ищецът предоставил за временно и възмездно ползване на дружеството ответник срещу заплащането на годишна рента от 60 кг. на дка. или 1 651,38 лв.

В договора се поддържа, че страните са уговорили заплащането на неустойка.

По договора ищецът заявява, че не е получил плащане за главница в размер на 1 651,38 лв. за стопанска година 2019/2020 г., договорна неустойка в размер на 1 681,38 лв. и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 419,00 лв. – обезщетение за забава за периода 30.08.2021 г. до 13.12.2023 г.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане за главница в размер на 1 651,38 лв. – цена по договор за наем за стопанка година 2019/2020 г., 1 651,38 лв. – неустойка и 419,99 лв. – обезщетение за забава за периода 30.08.2021 г. до 13.12.2023 г.

В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че за вземането за главница е предложил изпълнение в размер на 1 650,38 лв. Изпълнение твърди, че е предложил в полза на собственика на ползвания от него имот – 1

И.К.П. по посочена от него сметка във водена електронна кореспонденция с него.

В хода на производството ищецът не участва лични или чрез представител, а становище за основателност на заявените искове излага в молба от 23.10.2024 г. В молбата ищецът посочва, че в договора за наем, сключен с ответника, е уговорено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за заплащане на неустойка в размер на уговорената цената за съответната стопанска година. Твърди, че изпълнението, предложено в полза на И.П., не е точно и няма погасителен ефект, евентуално, че то не е пълния размер на уговорената цена, поради което се дължи заплащането на уговорената неустойка.

Ответникът също не участва в хода на производството чрез представител, а становище за неоснователност на заявените искове излага в молба от 17.10.2024 г. В нея ответникът посочва, че изпълнение е предложил в полза на И.П., а комуникация с него е водил на посочения от ищеца в договора за наем електронен адрес. Аргументи, за това, че предложеното от него изпълнение е точно, черпи от това, че И.П. е получавал книжата по делото от името на ищеца. Оспорва изпълнението да не е в пълния размер, като разликата от 1,00 лв. посочва, че е размера на таксата за превод, която се дължи от правоимащото лице.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на представителите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление от С. В. П. в РС Ловеч е образувано ч. гр. д. № 1926/2023 г., по което в полза на П. срещу „АЖД Агро“ ЕООД е издадена на 10.01.2024 г. заповед за изпълнение за сумата от 1 651.38лв. неплатена главница за наем/рентно плащане за земеделска земя в гр. Летница за 2019/2020 стопанска година по Договор за наем на земеделска земя № 29042 от 29.07.2019 г. и анекс от 02.07.2021 г.; 1 651.38 лв. - неустойка по чл., 19, ал., 4 и ал. 5 от договора, лихва от 419,03лв. от 30.08.2021 г. до 13.12.202З г. и законна лихва от подаване на заявлението - 15.12.2023 г. до изплащане на вземането и разноските в размер на 51,55 лева – държавна такса и 800,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Против изпълнението на заповедта е подадено възражение от длъжника.

Между И.К.П. от една страна и А.И.Т. от друга страна е сключен договор, по силата на който П. е предоставил на Т. за временно и възмездно ползване земеделски земи срещу заплащане на уговорена в договора цена (аренда) върху имоти в с. Долни Чифлик, с посочени номера, м с. Сърнево, община Карнобат, в гр. Летница, в с. Ъглен, община Луковит, в с. Бата, община Поморие, в с. Нова надежда, община Хасково. Имотът, предмет на договора в гр. Летница е с идентификатор ***, с площ от 27,523 дка.

Ползването е уговорено за 50 стопански години, а арендното плащане е 17,00 лв. на декар обработваема земя. В договора е уговорено, че арендатора има 2 право да преарендува или да отдава под наем части или целия обект на договора, като не со освобождава от задълженията си към арендодателя.

Наследниците на арендатора имат право до го заместват като страна по договорната връзка. Подписите на страните са заверени на 05.01.2016 г., а на 07.01.2016 г. той е вписан в СВ.

На 30.05.2017 г. А.И.Т. е починала и оставила за свои наследници по закон С. В. П., което се установява от удостоверение за наследници, издадено на 27.06.2017 г. от община Бяла, с. Пейчиново.

В декларация по чл. 17, ал. 1 ЗАЗ И.К.П. е декларирал, че на 01.06.2017 г. лично е бил уведомен от С. В. П. като наследник на А.И.Т., починала на 30.05.2017 г. за настъпилото заместване съгласно чл. 17, ал. 1 ЗАЗ и т. 5.2.4 по всички сключени от него в качеството му на арендодател и на А.И.Т. в качеството й на арендатор договори за аренда на земеделски земи. Подписът на декларатора е заверен от нотариус на 28.11.2017 г.

Между С. В. П. от една страна и „АЖД-Агро“ ЕООД, представляван от Д.А.М., от друга страна, е постигнато съгласие и е сключен договор, по силата на който първият предоставя на втория за временно и възмездно ползване земеделска земя срещу заплащане на договорена рента – хлебна пшеница в натура. Договорено е, че дружеството ще ползва имот с идентификатор ***, с площ от 27,523 дка., находящ се в гр. Летница, за срок от една стопанска година 2019/2020 г. Изпълнение за цената се дължи до 30.08.2021 г., като то може да се предложи и в пари по посочена сметка, с титуляр С. В. П., с посочено основание за плащане „Рента договор за наем на земеделска земя 29042“. При забава заплащането на рентата наемателят дължи обезщетение в размер на 0,05 % върху дължимата сума за всеки ден на забава. При забава над 90 дни дължимото обезщетение е в размер на 50 % от уговорената рента. При неизпълнение на задълженията по договора наемателят дължи неустойка в размер на уговореното рентно плащане, а заплащането на неустойка не го освобождава от задълженията му по договорната връзка. При неизпълнение на задължението за заплащане на годишната рента в уговорения срок страните са уговорили възможност наемодателя да избере да претендира уговореното обезщетение в процент според дните на забава или 50 % от рентното плащане при забава над 90 дни или неустойка в размер на рентното плащане, като наред с това има право да търси е обезщетение за вредите в пълния им размер.

В договора страните са посочили физически и електронни адреси, на които да водят кореспонденция помежду си.

В анекс към договора е уговорено, че цената следва да се чете 27,523х60 лв. или 1 651,38 лв., вместо 27,523х60 кг. или 1 651,38 кг.

На 26.07.2021 г. „АЖД-АГРО“ ЕООД е „Алианц Банк“ АД да заплита по сметка на И.П. в „Българо-американска кредитна банка“ АД сумата от 1 650,38 лв. В преводното нареждане е посочено е вписано основание за плащане „Рента 2019/2020 С. П. по договор № 29042/29.07.2019 г.

Ангажираната комуникация (чрез мейл и телефон) не се комуникира, 3 тъй като тя не водена между страните, а между ответника и трето лице (И.П.), който не е страна по договорната връзка, по която се търси изпълнение, поради което не е относима към фактите, предмет на установяване.

Предявени са искове за установяване на вземания по оспорена заповед за изпълнение за заплащане на цена по договор за наем, неустойка за забава и обезщетение за забава по оспорена заповед за изпълнение с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, т. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Всяка от страните по един договор трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона (чл. 68, ал.

1 ЗЗД). Изпълнението следва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, в противен случай то има действие само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него (чл.

75, ал. 1 ЗЗД).

Страните по спора са обвързани от договор за наем на земеделска земя.

Имотът, предмет на договора, се намира в землището на гр. Летница, като той е предоставен за ползване на ответника от ищеца за срок от една стопанка година (2019/2020 г.) срещу заплащане на наем от 60,00 лв. на декар или общо 1 651,38 лв. (с анекс към договора страните са изменили договореното изпълнение от такова в натуря – 60 кг. на декар в пари – 60,00 лв. на декар), платими до 30.08.2021 г. по сметка на ищеца П. в „Токуда банк“ АД.

На 26.07.2021 г. ответникът поддържа, че е предложил изпълнение по договорната връзка и отрича да дължи такова по заявената срещу него претенция. Предложеното изпълнение, макар и в размер близък до претендирания от ищеца (650,38 лв.), съдът не счита, че е с погасителен ефект.

В договора страните са уговорили изпълнение в пари, което да се извърши чрез заверка на сметки. Уточнена е сметката на кредитора и третото лице, при което тя е открита, по която длъжникът следва да изпълни договорената цена за ползване на земеделската земя. Ответникът не е извършил плащане по тази смета в полза на ищеца, с който се намира в договорни отношения, а по сметка, открита на името на трето лица.

Изпълнението, макар и точно по време, не е направено в полза на кредитора.

То не е прието от него (от кредитора), с оглед заявената претенция за установяване на вземане за цената. Наличните доказателства не дават основание са направи извод, че от (изпълнението) е отишло в полза на ищеца.

Обстоятелството, че адресираната от ищеца призовка е получена от третото лице, на което ответника е изпълнил, не променя направените изводи, в каквато насока възражения са изложени в отговора.

С оглед на изложеното, съдът приема, че вземането за заплащане на цената по договор за наем не е погасено, което е основание за установяване неговото съществуване.

В договора, с който страните са обвързани, ответникът се е задължил да заплати на ищеца обезщетение при забавено заплащането на наемната цена в 4 процент на ден за периода на забава, обезщетение при забава над 90 дни в размер на половината от договореното рентно пращане или неустойка в размер на наемната цена при неизпълнение на задължение за заплащане на цената. На изправната страна по договора (кредитора за вземането за цената) е предоставена възможност за избере условията, за обезщетяване на вредите от забавата. В производството ищецът (изправна страна) претендира неустойка, измерена с размер на уговорената цена за ползване на имота, което една от уговорените опции в договора за обезщетяване на вредите от неизпълнение.

Предпоставките за ангажиране отговорността на ответника са установените по делото, с оглед изложеното по-горе. В договорения срок (30.08.2022 г.) ответникът не е предложил изпълнение за уговорената цена в полза на ищеца, а на трето лица, като то (изпълнението) няма погасителен ефект.

С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът има вземане за заплащате на неустойка за забава срещу ответника в заявения размер, което е основание за установяване съществуването и на това вземане.

Върху вземането за заплащане на цената по договор за наем ищецът търси заплащане на обезщетение за забава за периода 30.08.2022 г. до 13.12.2023 г. Съдът намира, че не са налице основание за установяване на това вземане по следните съображения:

В практиката е установено разбирането, че обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение се дължи и при клаузата за неустойка в договора между страните, ако претенцията за неустойка не е предявена и длъжникът не я е заплатил (Решение от 09.07.2012г. по т. д. № 450/11г. на ВКС, І т. о.). Законът допуска кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката (чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД). Вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя заради естеството на паричното задължение, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение (чл. 81, ал. 2 ЗЗД) и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Следователно обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало поголяма вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва.