Решение № 172 от 25.06.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 251/2026
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 25.06.2026
- Състав
- Мартин Димитров Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл. 39, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178д · Закон за движението по пътищата
- чл. 186 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. гр. Хасково, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20265640200251 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №26-1253-000199 от 19.02.2026г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за нарушение по чл.98, ал.2 т.4 от ЗДвП, съответно на осн. чл.178д от ЗДвП на Н. В. Г., ЕГН **********, от гр.Хасково, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 102.26 евро / 200 лв.
Недоволна от така наложеното наказание е останала жалбоподателката, поради което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърдяното в наказателното постановление нарушение на ЗДвП било несъставомерно – жалбоподателката притежавала издадена карта за паркиране на хора с увреждания със срок - пожизнен.
Иска от съда да отмени изцяло НП.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково не изпращат представител.
В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2025г. на жалбоподателката Н. В. Г. бил съставен фиш на за паркиране на управляван от нея л.а. на място, определено за лица с трайни увреждания.
Срещу издадения фиш Г. подала възражение, заведено вх. рег.№12530023574/22.12.2025г. в ОДМВР-Хасково, сектор ПП, с което оспорила фиша и приложила Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, сериен номер ***, издадена на нейно име от Община Хасково със срок на действие - пожизнен.
По повод постъпилото възражение от св. Н. Й. К. било изготвено становище рег. №1253р-791/21.01.2026г. с предложение на основание чл. 186 ал.2 от ЗДвП,вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН издадения фиш против Н. В. Г. да бъде анулиран и да се състави АУАН за извършено нарушение по чл. 98 т.4 ЗДвП.
На 23.01.2026г. от свид. Ж. К. И. против жалбоподателката бил съставен АУАН серия GA № 4866469, за нарушение по чл. 98 ал.2 т.4 от ЗДвП, за това, че: “на 19.12.2025г., около 01:19 ч в обл.Хасково, общ.Хасково, гр.Хасково, бул. Георги Сава Раковски 2“, при обстоятелства: „…град Хасково, на посочената дата, час и място водачката без да има това право паркира посочения в АУАН лек автомобил на место, определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания…“.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателката, като в предвидената в АУАН графа за възражения Г. вписала: „Моля да се вземе предвид направеното ми оспорване на фиша и приложената карта за паркиране на хора с трайни увреждания“.
Г. подписала съставения и предявен АУАН, както и получила екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което са възприети описаните в АУАН обстоятелства и квалификация на нарушението, като относно дата и място на нарушението е вписано: „на 19.12.2025г. около 01:19 часа, в бул. „Георги Сава Раковски…“.
Тази фактическа обстановка се потвърждава както от приобщените към административнонаказателна преписка писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите Н. К. и Ж. И., които съдът кредитира, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда, че освен в посочените в ал.1 случаи, паркирането е забранено и на места, определени за хора с трайни увреждания, а според чл. 178д от ЗДвП, се наказва с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Следователно - нарушението за което е санкционирана жалбоподателката, е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 186,ал.1 от ЗДвП за административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, може да бъде наложена с фиш глоба в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. Според ал.2 на чл. 186 от ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
Такъв е и настоящия случай, тъй като жалбоподателката е оспорила извършеното нарушение, поради което й е съставен АУАН.
При издаване на НП и АУАН обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място, съдът констатира нарушения на разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, според която НП следва да съдържа точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая в обжалваното НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението.
В НП е изписано единствено: „в бул. Георги Сава Раковски… в град Хасково…“.
Такова неопределено изписване обаче означава, че мястото на извършване на нарушението би могло да бъде на всяко място по булевард „Георги Сава Раковски“ в град Хасково, а този булевард е дълъг повече от 4 км.
Такова описание на мястото на извършване на нарушението е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда, за извършено къде точно деяние, е наложено наказанието.
Местоизвършването е съществен елемент от обективната страна на деянието и съгласно ЗАНН е задължителен реквизит на АУАН и НП, а липсата му винаги представлява съществено процесуално нарушение.
Неяснотата относно този елемент води до невъзможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което АНО е наложил административно наказание.
На следващо място, както в АУАН, така и в НП липсва прецизно описание на 3 обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, касаещо съществен негов признак от обективна страна, а именно - посочване на начина на определяне на мястото, определено за лица с трайни увреждания – с пътен знак, пътна маркировка, и/или двете.
За да бъде ангажирана отговорност по чл. 178д от ЗДвП, мястото трябва да е надлежно сигнализирано.
Съгласно чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., тези места се обозначават задължително с пътен знак Д21 и специфична пътна маркировка (син фон с бял символ).
Липсата на описание на тези елементи в НП /а и в АУАН/ пречи на съда да провери дали мястото изобщо е имало статут на такова за хора с увреждания към момента на проверката и дали нарушението е съставомерно.
Тези пороци съществено ограничават правото на защита на лицето, тъй като то не може да разбере в какво точно е обвинено и при какви фактическа обстановка.
Дори и същите да се дължат на пропуск или на техническа грешка, в случая това няма никакво значение, тъй като пропускът няма как да бъде саниран в съдебното производство, а законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” в ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формално.
Всяко отклонение от императивните разпоредби на ЗАНН е процесуално нарушение.
В случая тези нарушения са съществени, защото са довели до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице.
Атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено на това основание.
За пълнота следва да се посочи, че в хипотезата на липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство и установен факт на паркиране на жалбоподателката на място, определено за хора с трайни увреждания, НП също би било незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП предвижда санкция за лице, което паркира на такова място „без да има това право“.
В случая жалбоподателката притежава валидна карта за паркиране, което означава, че по същество тя има това право.
Тоест - тя е санкционирана за паркиране без право, при положение че то съществува, което прави НП издадено при нарушение на материалния закон.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в тежест на АНО следва да бъдат възложени направените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото 4 производство, в каквато насока е налице изрично искане. Предвид направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното такова и като прецени фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро /400 лева/, съобразно наложеното с НП наказание „глоба“ и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-1253-000199 от 19.02.2026г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, съответно на осн. чл.178д от ЗДвП на Н. В. Г., с ЕГН **********, от гр.Хасково, ул. „*****************“ №**, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 102.26 евро / 200 лв.
ОСЪЖДА ОД-МВР – Хасково да заплати на Н. В. Г., с ЕГН **********, от гр.Хасково, ул. „*****************“ №**, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Разпечатката съдържа 60 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15e752c3-4354-4ad0-8ac9-8edda0bf1932