Определение № 148 от 27.06.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600146 по описа за 2024 година Производството е образувано по частни жалби против определение, с което е потвърдена мярка за неотклонение задържане под стража в разпоредително заседание.

В частната жалба, подадена от адв. С. Ч., упълномощен защитник на подс. С. А. Д., са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Защитникът счита, че взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража следва да се замени с по-лека – подписка, тъй като подсъдимият е оказал съдействие на досъдебното производство и не е възпрепятствал разкрИ.нето на обективната истина, има безупречно процесуално поведение, изразява готовност за пълно съдействие в хода на съдебното следствие, а взетата в досъдебното производство мярка за неотклонение задържане под стража е продължила значително повече от императивно определеното в закона. Твърди, че няма опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да постанови друго, с което да измени настоящата мярка за неотклонение от задържане под стража в подписка.

В частната жалба, подадена от адв. И. М., втори упълномощен защитник на подс. С. А. Д., също са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното съдебно определение. В нея са повторени доводите, съдържащи се в жалбата на първия защитник и даващи основание за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража в подписка, а именно: подсъдимият е оказал съдействие на досъдебното производство, не е възпрепятствал разкрИ.нето на обективната истина, има безупречно процесуално поведение, изразява готовност за пълно съдействие в хода на съдебното следствие, няма опасност да се укрие или да извърши престъпление, а мярката му задържане под стража продължава значително 1 повече от императивно определеното в закона време. Допълва посочените доводи с факта, че дъщерята на подсъдимия – Г. Х. е в нестабилно емоционално съС.ие, тъй като на 07.03.2023 г. е загубила майка си, на 28.08.2023 г. тя е загубила едно от децата си – Д. Х.в, а подсъдимият е единственият човек, който може да я подкрепя, да й осигурява средства за издръжка на семейството, помагал й в отглеждането на децата, които са негови внучета. Упреква първоинстанционния съд, че не е взел под внимание силното раздразнение и афекта, предизвикани у подсъдимия от предшестващите действия на пострадалия Р. Т., както и липсата на умисъл у подсъдимия за причиняване на смърт на пострадалия, доколкото е имал намерение за причиняване на телесна повреда на пострадалото лице. Смята, че тези обстоятелства обуславят приложението на привилегирован състав на убийство. Идентично с първия защитник претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени сегашната мярка за неотклонение от задържане под стража в подписка.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас, чрез своя представител прокурор К. К., е депозирала писмено становище по частните жалби, в което нейният представител заявява, че счита жалбите за допустими, но неоснователни.

Изтъква, че подс. Д. е предаден на съд с обвинителен акт за престъпление по чл.115 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Смята, че в хода на проведеното разпоредително заседание по повод искането на защитата за изменение на настоящата мярка за неотклонение задържане под стража в подписка съдът правилно е преценил, че не са настъпили каквито и да е било нови обстоятелства, налагащи изменение на взетата мярка за неотклонение. Подчертава, че от събраните по делото доказателства се установява, че понастоящем не е отпаднало обоснованото от доказателствата предположение за евентуално участие на подс. Д. в осъществяване на престъплението, за което е обвинен, като отпадането на тази предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение не се твърди и от защитата.

Приема, че не е отпаднала реалната опасност подсъдимият да извърши друго престъпление или да се укрие, ако е с по-лека мярка за неотклонение.

Обосновава тази опасност с обстоятелството, че подсъдимият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години и тежестта на това наказание може да мотивира подсъдимия да направи опит да избегне изтърпяването му.

Изразява позиция, че процесуалното поведение на подсъдимия е ирелевантно при разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение.

Идентично становище изказва и досежно въпроса за правната квалификация на деянието, който е неотносим при решаването вида на мярката за неотклонение. Намира, че фактите, касаещи семейното съС.ие на подсъдимия не могат да изключат продължаващата опасност да извърши друго престъпление или да се укрие, ако не е задържан под стража. Предлага въззивният съд да приеме частните жалби за неоснователни и да потвърди атакуваното определение на първата инстанция, с което е оставено без 2 уважение искането на защитата за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от задържане под стража в подписка.

Настоящите частни жалби са подадени от защитници на подсъдимия, които имат право на такИ. против постановеното определение относно мярката за неотклонение и в седмодневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.342, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК, поради което те са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди обстоятелствата, релевантни за мярката за неотклонение в съдебната фаза и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателите и служебно изцяло, направи извода, че частните жалби са неоснователни.

По повод направени в разпоредителното заседание искания на упълномощените защитници на подсъдимия С. А. Д. за изменение на взетата спрямо същия мярка за неотклонение задържане под стража и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.248, ал.1, т.6 от НПК, първоинстанционният съд обстойно е анализирал значимите за мярката доказателства и задълбочено е преценил всички факти, свързани със законността на посочената мярка за процесуална принуда.

Разрешавайки спора относно вида на мярката за неотклонение спрямо подс. Д., съдът правилно е приел, че не са налице такИ. нововъзникнали факти, които да представляват промяна на обстоятелствата, касаещи мярката за неотклонение и които да обуславят изменение на настоящата такава задържане под стража в по-лека.

Обсъждайки всички факти, значими за мярката за неотклонение и търсейки нови такИ., настъпили след последното съдебно произнасяне по взетата най-тежка мярка за процесуална принуда, т. е. след – 07.09.2023г., въззивният съд, както и първоинстанционният, не установи никакви обстоятелства от въпросната категория. Що се отнася до заявените в едната частна жалба обстоятелства – затруднено семейно положение и влошено здравословно съС.ие на дъщерята на подсъдимия – Г. Х. - не са нови, нито съставляват промяна на обстоятелствата по смисъла на процесуалния закон, изискваща изменение на сегашната мярка за неотклонение спрямо подсъдимия. Тези обстоятелства са били налице и към деня на постановяване на настоящата най-тежка мярка за неотклонение и са били подобаващо отчетени от двете съдебни инстанции в хода на досъдебното производство.

Процесуалното поведение на обвиняемия/подсъдимия, включително оказването на съдействие за разкрИ.не на обективната истина чрез даване на достоверни обяснения, илюстрира упражняването на неговото право да дава каквито и да е обяснения пред компетентния орган и не може да послужи като основание за изменение на мярката за неотклонение. Изтъкнатите от защитата доводи за извършване на убийството при наличието на силно раздразнение и 3 афект, предизвикани у подсъдимия от предшестващите действия на пострадалия Р. Т., както и за липса на умисъл у подсъдимия за причиняване смърт на пострадалия, респективно за налично намерение за причиняване единствено на телесна повреда на пострадалото лице, са неотносими към решаване на въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия и не могат да послужат като основание за промяна на мярката за процесуална принуда, тъй като тези обстоятелства касаят въпроси, свързани с разглеждане на делото по същество, в частност касаят прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление /по чл.118 или по чл.124 от НК/ и в този процес не изискват позадълбочено обсъждане.

При упражнения служебен контрол и внимателен анализ на всички факти, относими към за мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Д., въззивният съд установи, че през изминалия период от десет месеца от реалното изпълнение на сегашната мярка задържане под стража не е настъпила съществена промяна в релевантните за нея обстоятелства, която да налага изменение на взетата мярка за процесуална принуда с по-лека, нито са събрани нови доказателства, които да са довели до елиминиране или разколебаване на обоснованото предположение за авторството на разследваното деяние. Подозрението за съпричастност на подс. Д. към престъплението – предмет на обвинението продължава да съществува.

Внасянето на обвинителен акт в съда, ведно с предвиденото за вмененото престъпление по чл.115 от НК тежко наказание лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години, засилват опасността от укрИ.не на подсъдимия и осуетяване нормалното протичане и приключване на съдебното производство.

Проверявайки обжалвания съдебен акт по повод оплакването на защитата за прекомерност на задържането, въззивната инстанция намери за нужно да отбележи, че самата продължителност на задържането на подсъдимия не е самостоятелно основание за изменение на мярката за неотклонение, тъй като това е количествен критерий, който не може да се противопостави и да измести при преценката досежно законността на мярката за неотклонение качествените показатели, каквито са тежестта на обвинението, личната опасност на задържания и необходимостта от разглеждане на делото в разумен срок чрез гарантиране личното и редовно явяване на подсъдимия в съдебно заседание. Отделно от това, в съдебната фаза задържането не е лимитирано в определени времеви параметри, а предписаният в законовия текст на чл.63, ал.4 от НПК максимален срок на задържане от осем месеца се отнася единствено за досъдебното производство и не касае съдебното такова.

Предвид на това и отчитайки конкретните особености на настоящото наказателно дело, не може да се приеме, че в случая е налице неразумна и неоправдана продължителност на задържането, както и накърняване на основните човешки права на подсъдимия, визирани в ЕКЗПЧОС, която междувпрочем също не гарантира абсолютно право на освобождаване на задържаното лице след изтичане на определен период от време от неговото задържане. Във всеки отделен случай съдът е компетентният орган, който 4 следва да прецени дали друга мярка за процесуална принуда би могла да постигне със същата степен на сигурност целите, които задържането под стража преследва - осуетяване извършването на престъпление и обезпечаване нормалния ход на наказателното производство. Съобразявайки сегашния етап на процеса – предстоящо провеждане на съдебно следствие по делото в първата инстанция с участието на голям брой лица, особеностите на конкретно извършеното посегателство и мотивите за него, както и склонността на подсъдимия да реагира себезащитно в стил агресивност, въззивната инстанция направи категоричен и несъмнен извод, че посочените цели няма да бъдат постигнати с определянето на по - лека мярка за неотклонение спрямо подсъдимия.

Воден от изложените съображения, въззивният съд прие, че в случая не са налице условията за изменение на настоящата мярка за неотклонение задържане под стража спрямо подс. Д., поради което се солидаризира със становището на първата инстанция за неоснователност на искането на защитата за промяна на посочената мярка за процесуална принуда.