Решение № 270 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100900390 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 01.06.2020 г. сключил с ответника договор за абонаментно комплексно почистване, с който се задължил да извършва комплексно почистване на помещенията и сградите на възложителя, като адресите на помещенията били подробно описани в Приложение № 4 към договора – Архитектурен проект. С чл. 8 „Д. И.“ ЕООД се задължило да заплаща възнаграждение. Твърди, че през целия срок на договора бил коректен и изпълнявал задълженията си добросъвестно, за което били подписани без забележки съответни приемо-предавателни протоколи, но ответникът бил в забава за плащане на възнагражденията. Посочва, че между страните била подписана и спогодба от 09.06.2022 г., в която се споразумели за разсрочване на задълженията на ответника, но сроковете за заплащане и в нея не били спазени от страна на „Д. И.“ ЕООД. Сочи, че по спогодбата била заплатена частично само една фактура. Твърди, че задълженията на ответника по фактури, издадени в периода от 31.08.2021 г. до 08.11.2022 г. е на обща стойност 114 713,08 лева с ДДС. Посочва, че ответникът изпаднал в забава, като общият размер на вземането за законна лихва от падежа до 24.02.2022 г. е в общ размер на 5 314,85 лева. Предвид изложеното иска да се осъди ответникът да му заплати сумите за главница в общ размер на 114 713,08 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в общ размер на 5 314,85 лева, считано от датата на падежа на всяка една фактура до предявяване на исковата молба. Претендира разноски за производството по обезпечение на бъдещ иск и за настоящото производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Д. И.“ ЕООД не подава отговор на исковата 1 молба. В хода на производството поиска делото да бъде отложено, но след това не взе участие.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Установява се, че между страните е подписан договор за абонаментно комплексно почистване, сключен на 01.06.2020 г., с който „Д. И.“ ЕООД, като възложител възлага, а „В.С.“ ЕООД, като изпълнител се задължава да извършва комплексно почистване на помещенията и сградите на възложителя. В чл. 2 е уговорено, че пълният списък с адресите на помещенията на възложителя е представен в договора, като са описани подробно в Приложение № 4 – Архитектурен проект. С чл. 8 възложителят се задължава да заплаща договореното възнаграждение в срок. Цените и начинът на плащане са предвидени в раздел IV от чл. 33 до чл. 37 от договора.

Приети са като доказателства издадените от ищеца на ответника фактури за процесния период от 31.08.2021 г. до 08.11.2022 г., както и протоколи към всяка фактура за извършена работа.

Видно е, че на 09.06.2022 г. между страните е подписана спогодба, с която е прието, че към датата на подписването й неизплатените задължения на „Д. И.“ ЕООД към „В.С.“ ЕООД на основание договора за почистване са в размер на 63 238,73 лева по фактури, издадени в периода от 31.08.2021 г. до 31.05.2022 г. Уговорен е начин на погасяване на сумите от ответника към ищеца.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че процесните фактури са отразени в съответните счетоводства и са включени в отчетните регистри по ЗДДС на страните, в дневника за продажби на „В.С.“ ЕООД и в дневника за покупки на „Д. И.“ ЕООД.

Процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на „В.С.“ ЕООД, като доставчик и на „Д. И.“ ЕООД, като клиент. В счетоводството на „Д. И.“ ЕООД е отразено задължение към „В.С.“ ЕООД за заплащане на доставените услуги по издадените процесни фактури. В счетоводството на „В.С.“ ЕООД, като доставчик, процесните фактури са осчетоводени по дебита на сметка 411-Клиенти, с аналитична сметка ******* – „Д. И.“ ЕООД и по кредита на 703/1-Приходи от продажби на услуги и по сметка 4532-ДДС продажби, а на „Д. И.“ ЕООД, като клиент, са осчетоводени по сметка 602-Абонаментно почистване и по сметка 601-Материали за почистване. Фактурите са осчетоводени по съответните сметки на основание сключения договор за почистване, действащите НСС и Закона за счетоводството.

„Д. И.“ ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „В.С.“ ЕООД.

В трайната и последователна практика на Върховния касационен съд се приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката/услугата по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

Включването на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки, което обстоятелство се установи категорично от приетото заключение, че е направено, представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения смисъл са решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. В разглеждания случай признание за неизгоден за „Д. И.“ ЕООД факт относно неизпълнение на задължението му да заплати възнаграждение се съдържа и в 2 подписаната между страните на 09.06.2022 г. спогодба.

При така събраните доказателства съдът приема за доказано, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на абонаментно комплексно почистване, по което ищецът е престирал дължимият резултат, а ответникът е останал задължен да заплати възнаграждение за извършената работа.

Предвид изложеното искът за главница следва да се уважи за пълния предявен размер 114 713,08 лева по издадени фактури в периода от 31.08.2021 г.до 08.11.2022 г. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателен се явява предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми по фактурите на падежа. При съобразяване уговорените падежи и при прилагане правилото на чл. 162 ГПК искът за заплащане на мораторна лихва върху дължимите суми е основателен за пълния предявен размер от 5 314,85 лева, считано от датата на падежа на задължението по всяка от фактурите до 24.02.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. На същия следва да се присъдят направените разноски в обезпечителното производство на бъдещ иск и за настоящото производство, всичките в общ размер на 19 391,12 лева, от които 40 лева за държавна такса за обезпечаване на бъдещия иск и 5 100 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 964/2023 г. на СГС, 4 801,12 лева за държавна такса за исковото производство и 9 450 лева за адвокатски хонорар, заплатен за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми, а именно: IBAN: *******, BIC: BUINBGSF, при банка:

„Алианц Банк България“ АД.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „Д. И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.

София, район Красно село, ул. „*******, да заплати на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. Пловдив, бул. „*******, ап. обект 1, сума в размер на 114 713,08 лева /сто и четиринадесет хиляди седемстотин и тринадесет лева и осем стотинки/, представляваща дължима цена за извършена работа по договор за абонаментно комплексно почистване, сключен между страните на 01.06.2020 г., за което са издадени фактури в периода от 31.08.2021 г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 24.02.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 5 314,85 лева /пет хиляди триста и четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа по всяка от фактурите до 24.02.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, район Красно село, ул. „*******, да заплати на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. Пловдив, бул. „*******, ап. обект 1, сума в размер на 19 391,12 лева /деветнадесет хиляди триста деветдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени разноски в обезпечителното производство на бъдещ иск и в настоящото производство.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4