Акт от 28.04.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№120 гр.

Велико Търново,

28.04.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН

БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М.и прокурора Илиан Благоев, като разгледа докл***аното от председателя адм. дело №289 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС.

Ищецът

И.К.З., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч, е предявил искова претенция по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е да бъде осъден ответникът по иска да заплати на ищеца обезщетение за причинени му в нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС неимуществени вреди в размер от 456 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска, и мораторна лихва върху главницата от момента на прекратяване на увреждането, до окончателното им изплащане. В обстоятелствената част на молбата се сочи, че в периода от 06.03.2015 г. до 31.03.2015 г., от 15.06.2015 г. до 19.06.2015 г., от 07.07.2015 г. до 08.7.2015 г., от 11.09.2015 г. до 15.09.2015 г., от 12.02.2016 г. до 15.02.2016 г. и от 27.07.2016 г. до 28.07.2016 г. З. е бил задържан в Следствен арест, гр. Велико Търново за различни периоди от време, сборът от които се равнява на 38 дни.

През това време е бил настаняван в различни килии, условията в които са били изключително неблагоприятни за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Като такива ищецът твърди липса на достатъчно жилищна площ; липса на проветрение и естествено осветление на помещенията; крайно занижена хигиена; липса на адекватна аспирация, отопление и климатизация; изкуственото осветление е било слабо, недостатъчно, дразнещо и постоянно; предоставеният постелъчен инвентар е бил мръсен и недостатъчен; в килиите е имало дървеници; килиите не са разполагали с баня, тоалетна и течаща вода; телефонирането се извършвало по предварителна писмена заявка, а служителите на НОС слушали провежданите разговори, дори когато са с ***окат. Тази обстановка е рефлектирала негативно върху човешкото достойнство на З., действала потискащо на психиката му и го карала да се страхува, да се чувства унизен, отритнат, отхвърлен и незащитен.

Всичко това му е причинило яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желани за живот. За посочените периоди, за които се твърди, че е налице пребиваването на ищеца в ареста, се претендира присъждане на обезщетение. В открито заседание, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален представител, искът се поддържа в цялост, като се прави уточнение, че се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 456 лева, ведно със законната лихва от прекратяване на увреждането на 28.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по иска ГД „ИН“, чрез процесуалния си представител, изцяло отрича основателността на иска. Подробни съображения за това излага в представено по делото писмено становище. По отношение на ищцовата претенция за периода от 06.03.2015 г. до 24.03.2015 г. намира иска за погасен по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и ТР №3/22.04.2005 г. по гр.д. №3/2004 на ВКС. В останалата част отрича основателността на иска с аргумент, че не са доказани твърденията на ищеца за престоя му в ареста във Велико Търново. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на иска. Според него не е доказано нехуманното третиране на ищеца в следствения арест в гр. Велико Търново. Счита, че режимът в мястото за изтърпяване на мярката налага ограничения спрямо стандартния начин на живот, но въпреки това са осигурени хигиенни условия, а допуснатите нарушения, касащи жилищната площ и ползването на тоалетна са инцидентни.

По допустимостта: Искът е допустим. Ищецът сочи в исковата си молба, че определен набор от обстоятелства – малка площ на килията, лоша хигиена и лоши битови условия, неосигуряване на течаща вода, тоалетна и баня в килията, недостатъчна дневна светлина, липсата на тайна на телефонните разговори, са довели до емоционални болки и страдания. Твърдението за наличието на тези обстоятелства и за връзката им с презюмираните от закона неимуществени вреди /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ легитимира ищеца да предяви искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Искът е насочен към надлежен ответник по аргумент от чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед обстоятелството, че служителите на тази дирекция осъществяват и отговарят за дейността на следствените арести – чл. 16, ал. 1 и чл. 16а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС.

По същество: Исковата претенция е частично основателна по съображенията, изложени по-долу.

Най

– напред, с оглед принципа за процесуална икономия, съдът следва да обсъди възражението за изтекла погасителна давност за част от релевантните периоди, за които се претендира обезщетение по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Както правилно поддържа ответникът приложимо в случая е ТР №3/22.04.2005 г. по ТД №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 4 от диспозитива му при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, твърдените нарушения по презумцията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС касаят бездействие, състоящо се в неосигуряването на съответните санитарно-битови условия от страна на администрацията на следствения арест, служителите на който са част от персоналния състав на ответника ГД „ИН“. Следователно тези нарушения са обективирани чрез бездействие, от преустановяването на което започва да тече петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Няма данни за обстоятелства, които да водят до спиране на давността. При това положение и с оглед потвърдените от ответната администрация периоди, през които ищецът е бил в ареста, условията в който са причинили претендираните неимуществени вреди, следва обоснованият извод, че при приключването на престоя на ищеца за всеки един от посочените периоди са приключили по обективни причини и бездействията /а и действията/ на администрацията на следствения арест, които се състоят в неосигуряването на съответните санитарно–хигиенни и битови условия, третирани от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като нарушения. Предвид датата на депозирането на исковата молба чрез пощенски оператор в Административен съд – Ловеч /видно от пощенското клеймо на плика на л. 13 от адм.д. 153/2020 г. по описа на АС – Ловеч – 24.03.2020 година/, то следва да се приеме, че искът е погасен по давност за периода от 06.03.2015 г. до 24.03.2020 г., за който също се претендира обезщетение.

Какво показват фактите с оглед събраните от съда доказателства по делото досежно непогасените по давност периоди, през които ищецът твърди, че е пребивавал в следствения арест във Велико Търново, където са му причинени неимуществените вреди?

Според представената от ответника справка вх. №2478/16.07.2020 г., данните от която не се оспорват от ищеца, последният е пребивавал в килия №6 в периода от 25.03.2015 г. до 31.03.2015 г. /включително от 06.03.2015 г., за който период вече се посочи, че е неотносим към исковата претенция поради изтичане на погасителната давност за предявяване на иск/. В същата килия е бил настанен от 15.06.2015 г. до 19.06.2015 г. В килия №8 е пребивавал от 07.07.2015 г. до 08.07.2015 г., а в килия №4 – от 11.09.2015 г. до 15.09.2015 г. З. е бил настанен в килия №7 последователно от 12.02.2016 г. до 15.02.2016 г. и от 27.07.2016 г. до 28.07.2016 година. През посочените интервали ищецът винаги е обитавал килиите с други арестанти, като най-малко са били по двама в помещение /в периодите 11.09.2015 г. – 15.09.2015 г., 12.02.2016 г. – 13.02.2016 г. – общо пет дни/, най-много – четирима /в периодите: 25.03.2015 г. – 31.03.2015 г., 18.06.2015 г. – 19.06.2015 г., общо 7 дни/. З. е бил в помещение с още двама в периодите 15.06.2015 г. – 17.06.2015 г., 07.07.2015 г. – 08.07.2015 г., 14.02.2016 г. – 15.02.2016 г. и 27.07.2016 г. – 28.07.2016 г., общо 5 дни/ Видно от Писмо на РС „ИН“ вх. №4615/30.11.2020 г. за времето от 09.03.2015 г. до 19.03.2015 г. И.З. е споделял едно помещение със свидетеля С.К.А.. Въпросният период обаче попада в обхвата на периода, погасен по давност, поради което изслушаните свидетелски показания относно събитията, на които е бил очевидец А., не следва да се обсъждат и анализират.

От показанията на свидетеля Г.Г. – служител на ГД „ИН“, към процесния период изпълняващ длъжността началник-сектор „Арести“ в ОС „ИН“ – Велико Търново, и Писмо рег. №1983/15.07.2020 г. на ОС „ИН“, се установява, че сградата на ареста във Велико Търново е в експлоатация от 1982 г. и според тогава действащите изисквания е без външни прозорци, светлината се осигурява от луминисцентни лампи, проветрението и естествената светлина се осигуряват през прозорци над вратите на килиите и през самите врати. Помещенията в арестния блок са с масивни дървени врати, като всяка врата е подсигурена с втора решетъчна врата, а над тях са прозорците с решетка, които се отварят само към коридора. Отоплението на сградата е чрез централно парно през деня в делничните дни и чрез климатици – през нощта, почивните и празничните дни, при отваряне на плътните врати, тъй като отоплителните уреди са разположени в арестния коридор. Посочено е, че арестните помещения са еднотипни с площ от 8 кв.м, като това се установява и от приложената по делото схема на сградата. В тях са разположени по две вишки с по две легла, неподвижна метална маса, два неподвижни метални стола и пластмасов шкаф.

Леглата са стандартни, единични, с метални шини, здравината на които се проверява ежедневно. На задържаните се полага одеяло, калъфка за възглавница, горен и долен чаршаф, като при необходимост се раздава второ одеяло. В килиите няма самостоятелен санитарен възел, но арестът разполага с обща баня и тоалетна, което е видно и от приложената схема на сградата. Санитарното помещение се дезинфекцира и хигиенизира ежедневно. Няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки и ако има такива случаи, те се дължат на нежелание на съответните лица да посетят тоалетната. Според свидетеля Г. арестантите не са били принуждавани да уринират в бутилки и той не е виждал такива случаи, а същевременно бутилките са сред разрешените вещи. Достъп до вода и тоалетна се осигурява денонощно и няма констатирани случаи желаещ за тоалетна да не е изведен. Възможност за къпане и пране се обезпечава най-малко два пъти седмично, а през лятото и ежедневно по предварителен график. Топлата вода е от електрически бойлер и е достъпна само в мокрото помещение. Спалното бельо се сменя и пере веднъж седмично, одеялата – минимум веднъж на три месеца.

Хигиената в спалните помещения се поддържа от арестантите под контрола на дежурен служител. Медицински специалист извършва периодични проверки. За престоя си в следствения арест З. не е изявил желание и не е преглеждан от медицинско лице във връзка с ухапвания от дървеници. Осъществени са му единствено задължителни предпътни медицински прегледи преди конвоиране до затвора в гр. Ловеч, на които не е споделил оплаквания. До 2017 г. телефонните разговори са осъществявани на мястото за престой на свеж въздух, чрез монтиран телефонен апарат, който се е използвал с лични фонокарти за предплатени телефонни услуги, съхранявани от служител на ГД „ИН“. Разговорите са провеждани след предварително заявление на желаещия. По време на разговорите е присъствал постови служител, който е регистрирал обажданията и е следял за спазване на вътрешния ред в „карето“. И.З. е провел два разговора на 11.09.2015 г. и един на 12.02.2016 г. Това се потвърждава от приложения Дневник за проведени телефонни разговори от задържаните лица. Видно от извадка от Дневник за санитарна обработка чрез дератизация, дезинсекция и дезинфекция в рамките на процесния период такава е извършване периодично – на 30.09.2015 г., 23.10.2015 г., 26.11.2015 г., 26.01.2016 г., 26.02.2016 г. и на 14.03.2016 г. Свидетелят Г. не отрича, че е имало дървеници и съобщава, че ГД „ИН“ ежегодно сключва договор с фирма, която провежда мероприятия по дезинфекция.

Разпечатката съдържа 26 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15e69c3c-4fdc-4328-a40d-630082addfee