Акт от 05.06.2020, Административен съд - Стара Загора

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№

11 05.06.2020 година град Стара Загора

Старозагорският административен съд, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА

ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА

ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА при секретар: и с участието на прокурора: като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА

ЯНКОВА частно КАН дело № 163 по описа за

2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по частна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи против определение № 227 от 28.02.2020 година , постановено по анд.№ 153 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, с което на жалбоподателя в това производство М.С.В. са присъдени разноски за един адвокат в размер на 350 лева С обжалваното определение, на основание чл. 323, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати разноските за един адвокат...При извършена проверка на основателността на искането районният съд е присъдил разноски , като е приел, че те не са прекомерни Определението е правилно

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 350 лв. и от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението действително е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай освен глоба е наложено и лишаване от права за шест месеца. Заплатения от жалбоподателят размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован).

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба се явява неоснователна Водим от горните мотиви

Старозагорският административен съд

О

П Р Е

Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 227 от 28.02.2020 година , постановено по анд.№ 153 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.