Протокол № 1966 от 23.11.2021, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1966 гр. София, 18.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева и прокурора Михаела Спасова Райдовска (СГП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Частно наказателно дело № 20211100202481 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ Д. Н. К. – редовно призован, явява се лично, доведен от затвора – гр.

София със защитника си адв. С.Д..

СЪДЪТ, като обсъди становищата на страните в контекста на събраните по делото доказателства, намира за установено следното.

Производството е по реда на чл. 439 и следващите от НПК. Образувано е по искане на лишения от свобода Д. Н. К. за предсрочното му освобождаване.

Д.К., както и неговият защитник, поддържат пред съда, че са налице всички предпоставки по чл. 70 от НК за това, тъй като лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и е показал положителна промяна в поведението си в затвора.

Началникът на затвора и Софийската градска прокуратура не оспорват наличието на първата предпоставка, а именно изтърпяно повече от половината наказание лишаване от свобода, като не се съгласяват с доводите на защитата за наличието на втората предпоставка.

За да прецени основателността на искането, на първо място, съдът съобрази като изходна позиция характера на производството за условното предсрочно освобождаване и неговите задачи. Към предсрочно освобождаване се преминава, когато са налице всички условия, при които възниква необходимост да бъде освободен осъденият, защото поведението му в затвора създава обоснована увереност, че целите на наказването могат да бъдат реализирани и без изтърпяване на остатъка от наказанието в затвор. Съмнението в осъществяването на която и да е от предпоставките изключва възможността за предсрочно освобождаване. Видно е, че законът не създава забрана за определен кръг от престъпления 1 да се допуска условно предсрочно освобождаване. В този смисъл следва да бъде подчертано, че предсрочното освобождаване е допустимо за всяко престъпление, включително за престъпление от вида на това, за което е осъден Д.К.. Следователно в нарушение на закона е отказ от предсрочно освобождаване да се основава единствено на обществената опасност на престъплението, за което лишеният от свобода е осъден. Изисква се във всеки конкретен случай да бъде извършено внимателно проучване на случая, на поведението на конкретния човек в затвора, за да бъде изяснено дали той е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Изхождайки от посочената позиция, съдът съобрази актуалната справка от началника на затвора, от която е видно, че лишеният от свобода Д.К. е постъпил в затвора – гр. София на 29.05.2013 г., тъй като по отношение на него е било приведено в изпълнение наказание от 16 години „лишаване от свобода“ по НОХД № 1285/97 г. на СГС за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 3 от НК.

Зачетен е предварителен арест от 2 години, 7 месеца и 12 дни по наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ на Д.К. непосредствено след повдигане на обвинението му през 1997 г.

Към днешна дата фактически Д.К. е изтърпял 11 години, 1 месец и 1 ден, а от работа 2 години, 3 месеца и 4 дни. Целият срок на изтърпяно наказание възлиза на 13 години, 4 месеца и 5 дни, а остатъкът – на 2 години, 7 месеца и 25 дни.

Това означава действително, че е налице първата предпоставка по чл. 70 от НК, която допуска условно предсрочно освобождаване. В случая е видно, че лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание, значително повече от половината, какъвто праг въвежда законът, за да се допусне условно предсрочно освобождаване.

В становището на главния инспектор НС в ЗО „Казичене” е посочено, че са налице формалните предпоставки за предсрочното освобождаване на Д.К., като с тази позиция се солидаризира началникът на затвора, очевидно и насрещните страни – защитникът и лишеният от свобода в днешното съдебно заседание. Същевременно всеки служител на затворническата администрация, който е изразил писмено становище по въпроса за предсрочното освобождаване на Д.К., поддържа в заключение, че независимо от това не са постигнати целите на наказанието.

В хода на съдебното производство, освен че бяха приети като писмени доказателства изготвените от специализираната администрация доклади, бяха разпитани и инспекторите „социална дейност“, които са работили с Д.К., както и психологът на ЗО „Казичене“ – свидетелите Р. Б., А.С. и Б. Й..

От показанията на тези свидетели и от писмените доклади действително, както е посочено в заключението на комплексната експертиза, назначена в съдебното следствие, се установява формалистичен подход при извършване на корекционната работа от страна на инспекторите по социална дейност, тъй като на практика става ясно, че свидетелите не знаят 2 нищо съществено за осъдения, включително не са събрали информацията, която би могла да ги ориентира правилно кои са криминогенните фактори, върху които е нужно да въздейства корекционната работа в затвора така, че след излизането си на свобода Д.К. да не пристъпи към извършването на криминална дейност. Установи се, че с Д.К. не се работи системно и последователно, че срещите му със социалните инспектори са инцидентни, като на практика въздействието върху затворника преимуществено се е изчерпвало в предоставянето на възможност той да полага труд, от която възможност Д.К. веднага се е възползвал и е работил на различни обекти – в затвора и извън него. Поради това съдът кредитира заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологично-педагогична експертиза в частта, в която е изведено, че напредъкът, системно отчитан от специализираната администрация в докладите й, е резултат изцяло на личността на Д.К. и на усилията, които тои полага, за да се развива, а не толкова на усилията, които полагат експертите по социални деиности и възпитателна работа (СДВР) и психологът към ЗО “Казичане”. Настоящото производство няма за задача да анализира дефицитите на начина, по който са планирани и осъществени мероприятията по изпълнение на наказанието, но те следва да бъдат отчитани като рамката, в която се е очаквало осъденият К. да убеди компетентните затворнически власти, че се е поправил. Същевременно изтъкнатата констатация в заключението на експертизата показва, че Д.К. притежава добри адаптивни умения, което е сериозен ресурс за справяне с различни ситуации, включително и такива, в които действа автономно и извън наблюдението на държавните органи.

Независимо от формалистичния подход, който се изразява и в липсата на подробно обстоятелствено описание на мероприятията по изпълнение на присъдата, от доклада на инспектора СДВР е видно, че самата специализирана затворническа администрация приема, че Д.К. е показал добро поведение; изрично е отразено, че е назначаван на външни обекти, а в момента му е възложена отговорна работа отчетник трудова заетост към щата ЗО „Казичене“. Отбелязано е, че участвал във всички културни масови и спортни мероприятия, в които е имал възможност да се включи, в специализирана програма „умения за мислене“.

Не е наказван, награждаван е многократно, включително с неколкократен домашен отпуск.

По делото е приложено писмо от началника на затвора от 8.07.2021 г., от което е видно, че той 9 пъти е бил награждаван с домашен отпуск с нарастваща продължителност, т.е. събрани са доказателства за поведение извън затвора без упражняване на надзор върху осъдения и той не е злоупотребил с доверието на затворническите власти, не е извършвал нарушения, връщал се е навреме.

Режимът на лишения от свобода е смекчаван последователно, като със заповед от 23.09.2020 г. е бил заменен с най-лек. Това означава, че повече от година, след като режимът е смекчен до най-леката степен, Д.К. не е нарушавал реда, продължавал е да работи и с поведението си да представя основания на началника на затвора да бъде награждаван.

В същия доклад на ИСДВР е посочено още, че лишеният от свобода си поставя постижими цели, емоционално балансиран е и с добър поведенчески самоконтрол.

Отбелязано е, че към служителите на администрацията и към охранителния състав се отнася 3 с нужното уважение, не се е включвал в конфликти и в никакви форми на конфронтация досега. Докладвано е, че оценката на риска е в ниските стойности, като се е снижавала последователно от 42 на 31 точки, който резултат е в ниския регистър на опасност.

Изтъкнато е и това, че е извършвана работа със зоните, първоначално идентифицирани като дефицитни, и е постигната положителна промяна в управлението на финансите и доходите.

Установено е, че лишеният от свобода няма затруднения в тази насока, нито има данни да има незаконни източници на средства. Отразено е, че липсват данни за негово безразсъдно и рисково поведение, същевременно липсват враждебни нагласи и агресивно поведение.

Обобщено е, че при осъдения се наблюдава личностова зрялост.

В доклада се поддържа, че е налице понастоящем една единствена зона с дефицит, свързана с това, че Д.К. не признава престъплението, за което е осъден.

Твърденията за подобен дефицит обаче почиват на превратно разбиране на целите на наказанието и на корекционната работа изобщо.

Съдебната практика и доктрината по изпълнение на наказанията, т.нар. пенитенциарно право, никога не са изисквали осъденият да направи самопризнание, за да се приеме, че целите на наказанието по отношение на него са реализирани. Напротив, още в базисното научно съчинение по пенитенциарно право на академик Павлов 1974 г. „Участие на съда в наказателното изпълнение“ изрично е разгледан този въпрос, като е разяснено, че ако законодателят считаше, че самопризнанието за извършване на престъпление представлява доказателство за поправяне, то това изрично щеше да бъде включено под някаква форма като условие за предсрочно освобождаване. Нито една разпоредба на закона обаче, от създаването на института досега, не дава основание да се приеме, че самопризнанието е въздигнато в такова задължително условие.

В този смисъл формулата, на която стъпва началникът на затвора и специализираната администрация, както и представителят на СГП в днешното съдебно заседание, а именно, че липсата на самопризнание означава и липса на поправяне, всъщност има характер на обобщение, което никога не изключва противното, т.е. фактическа презумпция.

Но ако се въздигне това обобщение в задължителна норма, това би означавало да се създаде законова презумпция при решаването на фактическия въпрос – дали действително осъденият на лишаване от свобода се е поправил, докато е бил в затвора. Създаването на такава презумпция без нормативни основания обаче означава отклоняване от принципа за установяване на истината и е в нарушение на чл. 121, ал. 2 от Конституцията. Липсата на самопризнание на осъдения по време на изпълнението на наказанието не може да се въздига в пречка, още по-малко в забрана да се установи действителното положение на нещата, нито може да се превръща във форма на недопустим натиск осъденият да бъде принуден да демонстрира формално признание, за да отговори на очакванията на затворническата администрация. На практика обаче такова признание по никакъв начин не би донесло информация за това дали и как са постигнати целите на наказанието. Същественото в производство като настоящото е да бъде изяснено какво е било действителното поведение на лишения от свобода в мястото за изтърпяване на наказанието през дългия му период там, 4 отговарял ли е на поставените изисквания пред него и дали резултатите от корекционната работа с него, позволяват към настоящия момент да се формира заключение, че той, в случай че бъде освободен, не би представлявал опасност за общественото спокойствие и сигурност.

Поради това съдът изследва внимателно всички събрани по делото доказателства.

Защитата неколкократно се позовава и акцентира върху недобрата система на корекционна работа с лишения от свобода. От отсъствието на ефективна корекционна работа обаче, както и от липсата на самопризнание, също не могат да се извеждат аргументи в подкрепа на извода, че е настъпила изискуемата от чл. 70 НК положителна промяна у осъдения.