Решение № 147 от 30.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Сливница, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.ова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200297 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1204-000252/16.02.2023 г., издадено от И.П.Г.а на длъжност началник група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на И. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.

„............. I част“ № ............., се налага глоба от 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, изтъкват се доводи за процесуални нарушения, а именно: че НП е издадено при непълнота на доказателствения материал и неизяснена фактическа обстановка; твърди се, че отказът на прокуратурата да образува ДП е изпратен на отдел „ПП“ при ОДМВР единствено за сведение, но не и с указание за санкциониране по административен ред, или пък за преценка в този смисъл; сочи се, че И. С. не е собственик на процесното МПС, а само го е управлявал, като се акцентира върху това, че задължението за сключване на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е на собственика, а не на водача или ползвателя. С жалбата се правят доказателствени искания и се претендира присъждане на съдебни разноски.

Жалбоподателят И. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. По делото е депозирана молба от пълномощника му – адв. М. В. от САК, с която същата моли съда да отмени 1 обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата.

Административнонаказващият орган – Началник група ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София - редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, депозира писмена защита, с която моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.01.2023 г. около 15.42 часа, на ПП- I-8, 30 км, свидетелите И. С.

Н. и Ц. К. Х. – служители в сектор "ПП" при ОДМВР-София, изпълнявайки служебните си задължения, извършили проверка на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ............., собственост на Т.И.К., с ЕГН **********, управляван от И. С. С., с посока на движение към гр. Драгоман. При справка в информационните масиви на МВР същите установили, че описаният по-горе автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП от 25.10.2022 г., поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното административно нарушение свидетелят И.

С. Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 864352/01.01.2023 г. в присъствие на жалбоподателя, като посочил, че с описаното деяние същият е нарушил разпоредбата на: чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения. Впоследствие същият не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. След съставяне на акта, с Мотивирана резолюция № 23-1204-М000005/26.01.2023 г. на Началник група ОДМВР-София, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР София, АНП е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и материалите са изпратени на РП-Костинброд, ТО-Сливница за проверка и преценка, с оглед наличните данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление на прокурор от РП-Костинброд от 31.01.2023 г. е отказано образуването на наказателно производство, с указание за налагане на административно наказание на нарушителя. Съобразно материалите в 2 преписката, е издадено наказателно постановление № 23-1204-000252 от 16.02.2023 г. на Началник група в ОДМВР-София, сектор "ПП" към ОДМВР – София, с което на И. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„............. I част“ № ............., са наложени административни наказания по пункт 1 "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите: И. С. Н. – актосъставител и Ц. К. Х., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК, писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите И. С. Н. и Ц. К. Х.. Същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по чл. 547, ал. 1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 от кодекса не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство, което е било направено и в настоящия случай.

Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че са налице основания да се приеме, че в случая материалният закон е приложен неправилно.

Oбщoтo cъбpaниe нa cъдиитe oт Haкaзaтeлнaтa кoлeгия нa Bъpxoвния Кacaциoнeн cъд и Пъpвa и Bтopa Кoлeгии нa Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд пpиe тълкyвaтeлнo пocтaнoвлeниe пo тълкyвaтeлнo дeлo № 3 oт 2022 г. пo въпpoca "Haкaзвa ли ce c пpeдвидeнoтo в чл. 175, aл. 3 oт Зaкoнa зa 3 движeниeтo пo пътищaтa, нaкaзaниe вoдaч, кoйтo yпpaвлявa мoтopнo пpeвoзнo cpeдcтвo, чиятo peгиcтpaция e cлyжeбнo пpeкpaтeнa пo peдa нa чл. 143, aл. 10 oт ЗДвП, бeз зa тoвa дa e yвeдoмeн coбcтвeникът нa мoтopнoтo пpeвoзнo cpeдcтвo?". Според решението: "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство". Мотивът е, че собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Тълкувателните решения са задължителни за съдилищата. С настоящото се уеднаквява противоречивата до момента съдебна практика.

Доколкото настоящият състав е длъжен да се съобрази с горното становище на ВКС и ВАС, следва да приеме, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Не са ангажирани доказателства за това собственикът /още по-малко пък водачът – жалбоподател/ да е знаел, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация.

Налагането на наказание, за нарушение, извършването на което не е безспорно доказано, представлява неправилно приложение на материалния закон и налага отмяна на издаденото за това нарушение наказателно постановление.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на претендирания хонорар. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъди минималният размер, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален 4 интерес до 1 000 лева, поради което следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на административнонаказващия орган и да се заплати от последния по сметка на жалбоподателя.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1204-000252/16.02.2023 г., издадено от И.П.Г.а - Началник група в ОДМВР-София, Сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР-София, с което на жалбоподателя – И. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „............. I част“ № ............., на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - София да заплати на И. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „............. I част“ № ............., сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, за направени от същия разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5