Решение № 497 от 06.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пловдив, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330120601 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Г., ЕГН **********, от село К. ***, против И. И. Р., ЕГН **********, от гр. П. ****, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница по договор за заем от ** г. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница, дадена при начална липса на основание.

В исковата молба се твърди, че от 2009 г. ищцата и ответника са с. в „Тиви Груп Варна“ ООД, ЕИК 103581387.

Излага, че през месец февруари 2021 г., ответникът поискал от ищцата заем в размер на 3170 лева, с обещанието да й ги върне до края на месеца – 28.02.2021 г.

Предвид изграденото доверие между тях, ищцата се съгласила и на 11.02.2021 г. превела на ответника, по личната му банкова сметка, сумата в размер на 3170 лева. Твърди, че предоставила на ответника заем за лични нужди. Излага, че според уговорката на страните, ответникът следвало да върне заетата сума изцяло, до 28.02.2021 г., по банков път, а именно – по начина, по който му е предадена същата. Падежът – 28.02.2021 г. бил настъпил, но въпреки това, до настоящия момент дължимата сума по сключения между тях договор за заем, не била заплатена.

Поради изложеното, искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница по договор за заем от 11.02.2021 г.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница, дадена при изначална липса на основание.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника И. И. Р., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

1

По същество, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е имал каквито и да са заемни отношения с ищцата.

Заявява, че познава ищцата, която е бивш у. на „Тиви груп Варна“ ООД, ЕИК 103581387 (с предишно наименование „Триера Варна“ ООД), понастоящем освободена като у. и с.. Сочи, че с нея са били с. в капитала на посоченото дружество, заедно и с други физически лица.

Твърди, че сумата от 3170 лева, преведена по личната му банкова сметка от ищцата е сума, свързана с вътрешните отношения с ищцата в качеството й на с. и у. по повод дейността на „Тиви груп Варна“ ООД.

Заявява, че с ищцата не е влизал в правоотношения, извън тези, свързани с дейността на горепосоченото дружество, в т.ч. и в правоотношения по договор за заем – не е търсил заем от нея, не е имал нужда от паричен заем, за периода, през който е правен превода по личната му банкова сметка. В подкрепа на твърденията си, сочи, че и в самото банково бордеро, приложено от ищцата, като основание за превод от 11.02.2021 г., са посочени кодове (месеци и години) и отделни суми, касаещи вътрешните отношения между ищцата като у. и ответника като с. в „Тиви груп Варна“ ООД.

По отношение на евентуално предявения иск, излага, че не се касае за суми, преведени по банковата му сметка без основание. Сочи, че периодът е свързан с отношенията между него и ищцата, свързани с дейността на „Тиви груп Варна“ ООД и не са нито заемни, нито без основание. Твърди, че ищцата е уреждала вътрешни отношения със с.те, свързани с дейността на дружеството като им е привеждала суми от личната си банкова сметка.

Твърди още, че ищцата е завела гр. дело за „отпуснати от нея суми на заем“, освен срещу ответника и срещу останалите с., като от приложените банкови бордера, въз основа на които ищцата основава исковите си претенции към отделните с. основанията за отпуснатите суми са едни и същи, като години, кодове и суми, което обосновавало еднозначен извод, че превежданите суми не са заеми и без основания, а уреждали вътрешни отношения в дружеството.

Поради изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е получил от ищцата банков превод в размер на 3 170 лева, на 11.02.2021 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 4225/16.04.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От приетото като писмено доказателство по делото /л.5/ - Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод – се установява, че на 11.02.2021 г. по банковата сметка ***** на И. И. Р. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сумата от 3170 лева, с посочено основание за превод „1-2020-1170, 2-2020 – 1000 1-2021 – 1000“.

По делото като писмени доказателства са приети /л. 19-27/ - Нотариална покана от у. В.

М. на „ТИВИ Груп Варна“ ООД до Р. И. Г. – като с., за свикване на Общо събрание, което ще се проведе на 29.10.2021 г., с посочен дневен ред, включващ и за задължаване на бившия у. на дружеството Р. Г. да даде отчет пред ОС за причината за установените липси в касата на дружеството, при предаване на касовата наличност на новия у. В. М., както и реализиране отговорността на бившия у. Р. Г. по чл. 145 ТЗ; разписка за връчването й на 12.10.2021 г.; Отговор от Р. Г. до ОС на с.те в капитала и до у.я на „Тиви Груп Варна“ ООД, на получената нотариална покана, редовно връчена на 01.11.2021 г.; Актуално състояние на 2

„ТИВИ Груп Варна“ ООД, от което се установява, че към 16.02.2022 г. у. е В. Н. М., както и, че с. са В. Н. М. – с размер на дялово участие – 750 лева, Н. Б. М. - с размер на дялово участие – 750 лева, Ч. И. П. - с размер на дялово участие – 750 лева, П. П. Д. – с размер на дялово участие – 750 лева и Р. И. Г..

По делото като писмени доказателства са приети и /л.28-31/- Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от което се установява, че на 11.09.2020 г. по банковата сметка на Н. Б. М. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сума, с посочено основание за превод „2020 г. 1-1170; 2-1000“; Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от което се установява, че на 03.02.2011 г. по банковата сметка на Н. Б. М. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сума, с посочено основание за превод „2021 г. 11000; КАСА - 2200“; Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от което се установява, че на 11.09.2020 г. по банковата сметка на Д. Г. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сума, с посочено основание за превод „2020 г. 1-1170; 2-1000“; Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от което се установява, че на 03.02.2021 г. по банковата сметка на Д. Г. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сума, с посочено основание за превод „2021 г. 1-1000“.

По делото като писмени доказателства са приети и /л.32-37/ - Протоколи от Общото събрание на „Триера Варна“ ООД, от които се установява: На 30.11.2020 г. е проведено извънредно ОС на с.те за разглеждане на постъпилото предложение от ** Р. И. Г. да бъде разпределена нерезпределената печалба на „Триера Варна“ ООД в размер на 9900 лева под формата на дивидент, като е взето решение да бъде разпределена същата, съобразно дяловото участие на всеки с., както следва: за И. И. Р. – 1485 лева; за Ч. И. П. – 1485 лева; за С. И. П. – 1485 лева; за В. Н. М. – 1485 лева, за Н. Б. М. – 1485 лева, за П. П. Д. – 1485 лева и за Р. И. Г. – 990 лева. На 15.12.2020 г. е проведено извънредно ОС на с.те за разглеждане на постъпилото предложение от ** Р. И. Г. да бъде разпределена нерезпределената печалба на „Триера Варна“ ООД в размер на 7142.11 лева под формата на дивидент, като е взето решение да бъде разпределена същата, съобразно дяловото участие на всеки с., както следва: за И. И. Р. – 1071.32 лева; за Ч. И. П. – 1071.32 лева; за С. И. П. – 1071.32 лева; за В. Н. М. – 1071.32 лева, за Н. Б. М. – 1071.32 лева, за П. П. Д. – 1071.32 лева и за Р. И. Г. – 714.19 лева.

На 30.12.2020 г. е проведено извънредно ОС на с.те за разглеждане на постъпилото предложение от у.я Р. И. Г. да бъде разпределена нерезпределената печалба на „Триера Варна“ ООД в размер на 9900 лева под формата на дивидент, като е взето решение да бъде разпределена същата, съобразно дяловото участие на всеки с., както следва: за И. И. Р. – 1485 лева; за Ч. И. П. – 1485 лева; за С. И. П. – 1485 лева; за В. Н. М. – 1485 лева, за Н. Б. М.

– 1485 лева, за П. П. Д. – 1485 лева и за Р. И. Г. – 990 лева.

По делото като писмени доказателства са приети: влязло в законна сила Решение по гр.д. № 2030/2021 г. по описа на РС – Карлово и Споразумение от 17.05.2022 г. /л.45-48/, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Р. И. Г. против Н. Б. М., за осъждането му да й заплати сумата от общо 4200 лева по два договора за заем, както следва: по договор за заем, сключен устно на 11.09.2020 г. – сума в размер на 1000 лева и по договор за заем, сключен устно на 02.02.2021 г. – сума в размер на 3200 лева, както и са отхвърлени като неоснователни предявения в условията на евентуалност, иск за осъждането му да заплати на ищцата сумата в размер от 3200 лева, като дадена при начална липса на основание. От съдебното решение, се установява, че исковете са отхвърлени, поради погасяване на задължението на ответника към ищеца, в хода на процеса, съобразно постигнато извънсъдебно Споразумение между страните от 17.05.2022 г..

Като писмено доказателство по делото е приета /л.49/ и кореспонденция, осъществена между страните по делото, чрез СМС-и, на 11.09.2020 г., на 10.02.2021 г. и на 11.02.2021 г., във връзка с оспорването на която е допусната съдебно – техническа експертиза.

3

От заключението на съдебно – техническата експертиза, се установява, че на телефона на ответника с номер ****, в контактите, запаметени в телефона се открива потребител с име „**** VN“ и мобилен номер „+****“, като са открити получени кратки съобщения / SMS//, както следва: на 11.09.2020 г., 13:59 часа: „****“; на 10.02.2021 г. 13:47 часа: „*** ******, ** 3170.00 лв.“; на 11.02.2021 г., 12:47 часа: „** ****** – 3170.00 лв. **!“. Вещото лице установява също, че съобщенията се откриват в приложението за управление на кратки съобщения /SMS/ в контекста на използваното приложение.

По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушана ищцата Р. И. Г., която на зададените й от ответника въпроси е отговорила, че е образувала дела за отпуснати заеми срещу с.те, освен срещу В. М.; че суми им е превеждала, в същия размер и същите кодове, както приложените по делото, както и че е ползвала телефон с № ****.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – П. П. Д. и В. Н. М. /по искане на ответника/.

Свидетелят П. П. Д. твърди, че преди много години шестима с. решили да направят филиал във В. и него го изпратили да намери човек. Във В. се запознал с Р. Г., на която й дали 10 % участие, а на тях шестимата по 15 %. С нея били на трудов договор, във В..

Тогава се казвало „Регал Варна“, после имали и други имена. Свидетелят твърди, че Р., освен с., била и на трудов договор. Твърди още, че през 2020 г. решили ръководството да се поеме от друг техен с., поради което тя била освободена и бил избран нов у., пак с..

Свидетелят сочи, че по отношение на раздаването на дивиденти, в зависимост от печалбата се решавало да се раздават дивиденти и друга част да се капитализират в стоки в склад, и вземания от клиенти. Една част от сумата се раздавала, а другата се оставяла, за да се увеличи склада. Дивидентите били раздавани по три начина. Първо, когато има суми в банковата сметка на дружеството, се превеждали на всеки един от с.те по сметка на всеки един от с.те по личната му сметка, като счетоводно основание, прието на Общо събрание, било дивидент. Втори начин, когато има пари на каса, решавали на събрание колко пари ще се раздават от направената печалба и се раздавали кеш, като всеки подписвал РКО и съответно с протокол от събранието. Трети начин, когато има печалба и чакат пари от клиенти и решат пак на събрание, че сумата ще бъде раздадена, когато влезнат суми от клиенти. Правели протокол от Общо събрание, примерно, че се раздават 10 000 лева и всеки подписвал РКО, когато дойдат парите да се раздадат. Вече всички се били подписали, че са ги получили, включително и тя. Тя вземала от касата, примерно, 1000 лева и ги превеждала по лична сметка и се обаждала за превода. Свидетелят твърди още, че относно отношенията между Р. и И. Р., тя много пъти е питала свидетелят за сметката на И. Р., за да му преведе пари. Предлагала му, вкл. да ги преведе на свидетеля и той да му ги предаде. Тъй като свидетелят отказал, накрая, подсетил Р. да си даде личната сметка и тя му ги превела на него. Свидетелят обяснява още, че когато са превеждани от личната й банкова сметка, основание се пише, примерно „за 2021 - втора част“. Свидетелят твърди още, че при освобождаването на Г. като у. на дружеството, като решили, че друг поема ръководството, който отишъл да приеме склада и касата. Тогава се установило, че касовата наличност е голяма, а парите ги няма, поради което се поискало обяснение от Р. Г., на което тя отговорила, че ги е раздала със съответни платежни, където е превеждала на личните сметки, от своя лична сметка ги е превела, затова ги няма. Свидетелят установява още, че Р.