Решение № 242 от 23.10.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Елин Пелин, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100178 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът К. Й. С., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.М. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. “Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „.“ № 51, вх.А, ет.9 офис 20 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. сключен между ищеца и ответника е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК. В условията на евентуалност, ако клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. бъде приета за нищожна, то и сключения Договор за гаранция/поръчителство също следва да се приеме за нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.3 вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Излага твърдения, че въз основа на процесния договор ищцата следва да върне на ответното дружество сума в общ размер от 4920.00 лева при сума на получаване 4000.00 лева и лихва от 920.00 лева със срок на кредита от 12 вноски.

С чл.5 от договора за кредит ответницата е задължена да сключи и Договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен 1 сключеният Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г.. Във връзка със сключения Договор за гаранция ищцата дължи сума в размер на 3080.00 лева уговорена в погасителния план към договора за гаранция.

Сочи се, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК тъй като макар и в него да е посочен приложимият лихвен процент липсват каквито и да е условия за прилагането му – дали е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали лихвеният процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Налице е противоречие с нормата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която предвижда, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителния план не отговаря на задължителната информация по ЗПК. Констатираните обстоятелства се явяват основание за прогласяване нищожността на договора за паричен заем.

Договора не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не внася яснота какво изобщо се включва в ГПР и по какъв начин е формиран, което също води до неговата нищожност.

Наред с това договора е нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР – чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция в размер на 3080.00 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП то действителните такива биха нараснали двойно и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Ето защо заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по 2 кредита за потребителя тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Всичко това сочи на заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. В този смисъл е налице неравноправен характер на договорната клауза по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Според чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожна клауза на процесния договор относно определянето на ГПР да бъде заместен по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид изложеното в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената погоре клауза на договора обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за определяне на ГПР. Изложеното сочи, че целият Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. следва да бъде прогласен за недействителен.

В условията на евентуалност, ако съдът не обяви нищожност на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. се иска съдът на обяви за нищожна клаузата на чл.5 на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Посочената клауза предвижда, че за да бъде отпуснат договора за кредит е необходимо кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, което е условие за отпускането на кредита 3 и ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат искания кредит. Тази клауза в този й вид води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Това е така тъй като се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността с цел предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. За да е налице нищожност следва да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване какъвто е и настоящия случай. Изложено сочи, че клаузата на чл.5 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава кредитополучателят да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100 % от отпусната сума, което сочи на противоречието с добрите нрави.

Клаузата на чл.5 от Договора за кредит е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, като води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущръб на ищцата в качеството на потребител. Клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин - чл.147 ал.1 от ЗЗП и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция/поръчителство не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Клаузата на чл.5 от Договора за кредит е нищожна и съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално, а е част от самия договор, който е стандартен и бланкетен и клаузите му са изготвени отнапред, поради което кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Г., с който изразява становище за неоснователност на 4 предявените искове и ги оспорва изцяло. Излагат се подробни аргументи относно неоснователността на заявените претенции.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.146, вр. чл.143 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г., а при евентуалност за прогласяване нищожността на чл.5 от процесния договор.

Не е спорно между страните по делото, че помежду им е налице валидно правоотношение обективирано в сключен Договор за потребителски кредит № . г., въз основа на който кредиторът „Фератум България“ ЕООД е отпуснал на кредитополучателя К. Й. С. сума в размер на 4000.00 лева.

Кредитополучателят С. е поела и задължение да заплати на кредитодателя възнаградителна лихва в размер на 23,00 %, при ГПР в размер на 49,11 %, като общата сума която следва да заплати е в размер на 4920.00 лева, платима на 12 броя вноски.

Не е спорно и обстоятелството, че съгласно чл.5 от договора за кредит ищцата се е задължила да осигури обезпечение на своето задължение чрез сключване на Договор за гаранция/поръчителство с „Фератум Банк“, за която гаранция дължи сума в размер на 3080.00 лева. Страните не спорят и относно обстоятелство, че ищцата е усвоила предоставена й заемна сума.

От съдържанието на Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. се установяват правата и задълженията на страните по него, като може да се направи извод, че по своята същност е налице договор за потребителски кредит, който следва да отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит.

Спорният въпрос между страните по делото относно действителността на процесния договор следва да бъде съобразен както с общите правила на Закона за задълженията и договорите, така и със специалните разпоредби на приложимия Закон за потребителския кредит.

Доводите на ищеца, че договора за кредит е нищожен поради 5 неспазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК съдът намира за основателни.

С нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК е предвиден начина на формиране на годишния процент на разходите по кредита. В случая видно от чл.4, т.3 от преддоговорната информация, неразделна част от договора е предвидено, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство възлиза на 3080.00 лева, което означава, че към договора за кредит следва да се включат и разходите по Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство сключен между ищцата и „Фератум Банк“. Клаузата на чл.5 от Договора за кредит, която задължава кредитополучателя да сключи и Договор за поръчителство в „Фератум банк“, за да бъде одобрен Договора за кредит, сочи, че потребителят няма право на избор какво обезпечение да предпочете или да сключи договора без наличието на посоченото от кредитора обезпечение, доколкото с посочената норма е прието, че одобряването на обезпечаването се извършва чрез одобряването на кредита. Анализът на нормата на чл.5 от Договора за кредит сочи, че във всички случаи кредитът задължително следва да бъде обезпечен, поради което е налице хипотезата на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК за включване в съдържанието на ГПР и на задължителното обезпечение, което кредитора изисква от кредитополучателя, респективно и разходите по него, а това води до извод, че несъмнено се касае за свързаност на двата договора, тъй като без договорът за поръчителство, кредиторът не би одобрил и сключването на Договора за потребителски кредит.