Акт от 12.01.2022, Районен съд - Ардино

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер

Година

12.01.2022

Град

Ардино

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд -Ардино

Състав

На

Петнадесети декември

Година

Две хиляди двадесет и първа

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Катя Хаджиева като разгледа докладваното от

Съдията

Гр. дело номер

27 по описа за

2021

Година

Предявен е осъдителен иск с пр. осн. чл.232,ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Арка“ ООД,гр.Хасково предявява срещу ответника

„Леском“ ЕООД, гр.Ардино осъдителен иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД, с цена 14535,21лв., от които 12 600 лв. – главница, дължима за 36 месеца за периода от 28.02.2018г. до 23.02.2021г. и 1 935,21 лв. - лихва за забава за периода от 28.02.2018г. до 17.02.2021г., представляваща дължим наем по договор за наем на дървообработващи машини от 01.04.2011г. за ползване на оборудване, а именно, фреза за надлъжно снаждане, фреза за клиновидни зъби и двулистов циркуляр, по който ищецът е наемодател, а ответникът наемател, като последният ползва безпрепятствено вещите срещу месечна наемна цена от 350,00лв., но от 16.12.2013г. не изпълнява задължението си по чл.5,ал.1 и 2 от договора да плаща до 30-то число на следващия месец месечната наемна вноска от 350,00 лв. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът в писмения отговор на исковата молба оспорва иска, като неоснователен, при твърдение, че сключеният между страните договор за наем от 01.04.2011г. е прекратен по взаимно съгласие на осн. чл.11 т.1 от договора, считано от м.декември 2013г. Твърди, че за периода от 16.12.2013г. до завеждане на иска ищецът не е издал никакви фактури и не е начислил ДДС, както и че бившият управител на ответника В. Р. и управителят на дружеството ищец действали в съглашателство срещу ответника, като по издаден запис на заповед от Р. за сумата от 100 000лв. била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 83/2017г. на РС-

Ардино, вземането по която било признато за установено с решение № 58/15.02.2019г. по гр.д. № 688/2018г. на ПАС, която сума ответникът изцяло изплатил. Сочи,че предишният управител наел машините от ищеца, за да прикрие собствени злоупотреби, за което били сезирани съответните институции. Сочи, че ответникът не е заплащал наем от встъпването на настоящия управител като едноличен собственик и управител, тъй като фактическото прекратяване е с начало м.01.2014г. Позовава се на изтекла погасителна давност. В съдебно заседание ответникът признава, че машините и съоръженията, предадени по процесния договор за наем на дървообработващи машини от 01.04.2011 г., са същите, които се намирали на държание от ответника до предаването им в хода на делото. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

С доклада по делото съдът е признал за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следните права и обстоятелства:

- че между страните е сключен Договор за наем на дървообработващи машини от 01.04.2011 г., а именно на фреза за надлъжно снаждане, фреза за клиновидни зъби и двулистов циркуляр;

- че дървообработващите машини – фреза за надлъжно снаждане, фреза за клиновидни зъби и двулистов циркуляр - предмет на

Договор за наем на дървообработващи машини от 01.04.2011г., сключен между страните, са в държане на ответника.

Установява се по делото, че страните по процесния наемен договор уговорили срок на действие на същия

- до 01.04.2012г. – една година от датата на подписването му /чл.10,ал.1 от договора/, като след тази дата ответникът продължил да използва наетите вещи със знанието и без противопоставяне от страна на наемодателя, при което договорът на основание чл.10,ал.2 се счита за продължен за неопределен срок.

Страните по договора изрично са предвидили в чл.11, че същият се прекратява по взаимно съгласие /т.1/, при изтичане на срока /т.2/ и едностранно с писмено предизвестие до другата страна, направено поне два месеца по-рано /т.3/, както и едностранно без предизвестие при неплащане на наемна вноска в срока по чл.8,ал.3 от договора /т.4/.

Установява се,че с Нотариална покана от 13.10.2020г. ищецът уведомил ответното дружеството, че на осн. чл.11,ал.4 от договора прекратява същия от деня на връщане на процесните машини и отправил покана да му бъдат върнати машините и осигурен достъп до тях на 16.11.2020г. Поканата е получена от ответника на 14.10.2020г.

Представен е отговор на поканата,без надлежни доказателства за връчването му, в който ответникът настоявал за конкретизация на машините по фабрични и инвентарни номера.

От записите в ТР се установява, че управителят на дружеството ответник Я.Г.Ч. е вписан като такъв на 17.09.2013г.

С приемо-предавателен протокол от 09.10.2021г. в хода на производството пред настоящия състав процесните вещи са предадени от ответника на ищеца.

По делото са снети свидетелски показания. От показанията св.В. Б. Р. - бивш управител на дружеството ответник, се установява, че като управител на „Леском“ ООД, в началото на 2011г. бил сключен договор под наем от „Арка“ ООД за процесните машини, с които работели и произвеждали слепени части, наемът бил заплащан редовно и били получавани фактури.Договорът бил безсрочен и със свидетеля като управител не е имало разговори за прекратяване на договора.

Изслушаната свидетелка Т. Н. Г. – продавач-консултант в едно от дружествата на Я.Ч.,но не в дружеството –ответник, изяснява, че лично тя няма счетоводни функции, но участва в разплащанията в офиса, където се намира счетоводството и се обслужват 5 фирми. Известно й е, че има заплатени фактури до 2013г. Обикновено обслужвала клиенти, ходела до банката и носела платежни нареждания до банките и документи на „Леском“ до счетоводството и до банката. Заявява,че от

2013 г. не били представени фактури от фирма „Арка“, тъй като договорът бил прекратен и управителят казал да не плащат повече никакви средства, тъй като нямало и фактури за плащане. Управителят на дружеството–ищец идвала в офиса 3, 4 пъти, заедно с г-н Р. през 2014 г., но не е присъствала на разговори. Не й е известно с какви машини работи дружеството.

От изслушаното по делото заключение по назначената парвоначална и допълнителна експертиза, което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че за всеки от месеците в периода от м.април 2011г. до м.декември 2013г. вкл., с изключение на м. март 2012г., са съставени фактури с основание: Наем на машини на обща стойност 350лв. с ДДС,а от м.януари 2014г. до предявяване на иска не са издавани фактури и не е имало плащане по процесния договор за наем.Всяка от издадените фактури в този период е включена в дневник за продажби към СД по ЗДДС,начислен е ДДС, който е внесен.

В счетоводството на ищеца не били съхранени на хартиен носител счетоводни справки – оборотни ведомости за финансови години 2011-2013г., главна книга на финансови години 2011-2013г., хронологичен регистър на счетоводна сметка 411/вземания от клиенти/ - по партидата на ответника. Плащането е извършвано в брой срещу касови фонове от фискално устройство. Законната лихва върху дължимия наем от 350,00лв. за периода от 03.02.2018г. до 23.02.2021г. е изчислен на 1745,79лв.

При така изложеното, съдът намира иска за частично основателен.

По делото липсва спор относно факта на възникнало облигационно правоотношение между страните, действащи в качеството си на търговци, основано на договор за наем, продължаването на договора след изтичане на една година от подписването му на 01.04.2011г. /чл.10,ал.1 от договора/, т. е. от 01.04.2012г. за неопределен срок, ползването на отдадените под наем машини от ответника без противопоставянето на наемодателя и отправената на 14.10.2020г. до ответника покана за връщане на машините, от когато договорът ще се счита прекратен. Или, след изтичане на наемния срок при знанието и при отсъствието на противопоставяне от страна на наемодателя и при продължено ползване на наетите вещи, приложение намира разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД и процесният договор е придобил характер на безсрочен наемен договор съгласно чл.10,ал.2 от договора, прекратяването на който може да бъде извършено с едномесечно писмено предизвестие по чл.238, ал.1 от ЗЗД. Връчената на 14.10.2020 г. на наемателя-ответник нотариална покана има именно характер на такова едномесечно писмено предизвестие, но съдът намира, че същата не е породила действие, тъй като не се установява по делото да се е сбъднало условието за прекратяването, а именно, връщане на машините, тъй като същите бяха върнати в хода на процеса пред настоящата инстанция. Ето защо,съдът намира, че предизвестието не е довело до прекратяване на договора за наем от 01.04.2011г. и същият е действителен към датата на предявяване на иска. В тази връзка, нормата на чл.

229 не е приложимо, както поради търговския характер по правоотношението, така и поради това, че същият текст не урежда валидността на договора за наем по отношение на сключилите го страни, защото те са обвързани от договора, а има действие по отношение на действителния собственик на вещта, с цел да го защити от възможността повече от три години да бъде лишен от правото да ползва вещта си, каквато хипотеза не е сложена за разглеждане пред настоящия състав.

От друга страна, видно от отговора на нотариалната покана на ответника, въпреки липсата на доказателства за връчването й, ответното дружество не е оспорило и възразило относно съществуването на договор за наем на дървообработващи машини от 01.04.2011г., а е изискал допълнителна конкретизация на същите и е отказал достъп до производствените си и други помещения, при което следва да се приеме, че за процесния период – от 28.02.2018г. до 23.02.2021г. страните са обвързани от облигационно наемно правоотношение по силата на посочения договор, ответникът като наемател е ползвал отдадените под наем движими вещи - фреза за надлъжно снаждане, фреза за клиновидни зъби и двулистов циркуляр, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, не е настъпила погасителна давност на вземането по чл. 111,букв. „в“ във вр. с чл.114,ал.1 от ЗЗД, при което същият дължи заплащането на договорената наемна цена за 36 месеца в периода от 23.02.2018г. до 23.02.2021г. в размер на 12600,00лв. В тази връзка, неиздаването на фактури за процесните месеци, невключването им в дневника на продажби на ищеца и невнасянето на дължимия ДДС, не може да е аргумент за незаплащане на наемната цена за процесния период, т.к. не фактурата, а наемното правоотношение е основанието за заплащане на наем от ответника, а по отношение на същото бе установено, че не е прекратено. Освен това, съгласно уговорките между страните в чл. 5 от договора наемателят плаща наема в брой, след което наемодателят издава разписка за получената наемна сума. Ето защо, съдът не споделя аргумента на ответника, че след като не е издадена фактура, това е индиция, че страните са договорили недължимост на сумата, още повече, че по делото бе установено и заплащане на дължимия наем и след настъпилата промяна в управителния орган на дружеството ответник. В тази връзка, неиздаването на фактури за дължимия месечен наем не означава отказ от вземането с настъпил падеж, а има значение единствено за отношенията между наемодателя, като данъчно задължено лице, и фиска, както и възпрепятства упражняването на правото на данъчен кредит за получателя, но не но влияе върху възникване на задължението.

С оглед горното и при неоспорване размера на задълженията, установен с изслушаните експертизи, съдът намира, че сумата за неплатен наем от 12600,00лв. следва да се присъди, ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска - 23.02.2021г. до окончателното й изплащане, а искът за лихва за забава е основателен за сумата от 1745,79лв. за периода от 28.02.2018г. до 17.02.2021г., а за разликата над 1745,79лв. до пълния предявен размер от 1935,21лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, или, от направените по делото разноски за внесена държавна такса - 581,41 лв., 1500,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 120,00лв.- депозит за ССчЕ, общо, 2201,41лв., ищецът има право на 2172,72лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.