Решение № 75 от 14.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ловеч, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500150 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от И. К. В. с ЕГН **********, адрес: град ***** срещу съобщение № 54127 от 16.12.2025г. по изпълнително дело № 20218790400584/ 2021г. Сочи ,че на 05.02.2026г. е поучил съобщение № 54127 от 16.12.2025г. по изпълнителното дело по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с което е бил уведомен, че за да бъде прекратено същото трябва да внесе сумата от 1322,92лв. представляваща такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ. Изтъква ,че освен това е бил уведомен , че на 13.02.2026г. от 10ч. ще се пристъпи към принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК чрез опис на движими вещи на адреса в град *****. Счита,че съобщението на ЧСИ е незаконосъобразно, неправилно,тъй като задължението в размер на 900лв. към взискателя „М КАР Плевен" ООД е било погасено лично от него по банков път още през 2021 г., за което обстоятелство своевременно е уведомил ЧСИ. Изтъква, че от 2021 г. не са предприемани принудителни действия спрямо него, поради което счита , че на основание чл. 433 ал. 1,т. 8 от ГПК ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело. По изложените съображения приема, че съобщението на ЧСИ , с което е уведомен , че ще извърши опис на движими вещи на посочения адрес е незаконосъобразно.

Освен това излага, че посочената в съобщението сума в размер на 1322,29 лева представляващи такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ на основата на главницата е прекомерна и неотговаря на закона. С оглед на това прави възражение за прекомерност по отношение на тях.

Изтъква, че посоченото по-горе съобщение е издадено на 16.12.2025г., а той го е получил на 05.02.2026г.. Счита, че това е нарушение на правата му.

1

По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени съобщение № 54127 от 16.12.2025г. по изпълнително дело № 20218790400584/ 2021г. по описа на Частен съдебен изпълнител В. П. с peг. № 879, и да постанови съдебен акт, с който на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да прекрати изпълнително дело № 20218790400584/ 2021г. по описа на Частен съдебен изпълнител В. П. с peг. № 879. Алтернативно моли да бъдат намалени, поради прекомерност таксите и разноските по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., рег.

№ 879с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч. Сочи, че в кантората му по молба на "М КАР ПЛЕВЕН" ООД, със съдебен адрес: гр. *******, чрез Р.Зл. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.08.2020 г., по гр.д. № 72/2017 г. по описа на Районен съд Луковит е образувано изпълнително дело № 20218790400584 срещу И. К. В. ЕГН ********** за заплащане на сумите както следва: разноски по изпълнителен лист в размер на 740,00 лева /или 378,35 €/, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 150,00 лева /или 76,69 €/, авансови такси по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, т. 10 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 234,00 лева /или 119,64 €/. Сочи,че въз основа на удостоверение от НАП ТД Велико Търново с вх. № 11578/23.03.2021 г. и на основание чл. 458 от ГПК, държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело за публични задължения в размер на 12 470,39 лева /или 6376,00 €/.

Изтъква ,че на 08.11.2021 г. взискателят "М КАР ПЛЕВЕН" ООД е депозирал молба с вх. № 53703 / 08.11.2021 г., с която е уведомил ЧСИ, че дългът към взискателя е погасен и след събиране на сторените разноски по делото същото следва да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Излага ,че след извършена повторна справка за наличие или липса на публични задължения към държавата, видно от НАП удостоверение с вх. № 09675/03.02.2023г. публичните задължения на длъжника са нараснали до 12 668,39 лева /или 6477,24 €/, като от удостоверение № 173259/16.12.2025г., от НАП се установява, че длъжникът И. К. В. няма публични задължения.

Изтъква,че е изпратено е уведомление с изх. № 54127/16.12.2025г. до длъжника И. К. В., връчено му на 05.02.2026г. , с което му е указано, че изпълнителното дело ще бъде прекратено след заплащане на дължимите такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 1322,92 лева /676,39 €/, съгласно приложената към съобщението сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Сочи,че с подаване на жалбата длъжникът е поискал преизчисляване на дължимите такси и разноски с молба с вх. № 16550/09.02.2026 г., като е постановен отказ.

Счита, че жалбата е неоснователна, като в тази връзка сочи Решение но Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV ГО, съгласно което „разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК". Изтъква, че длъжникът е получил 2 на 12.04.2021 г. изпратената покана за доброволно изпълнение с изх. № 7251/26.03.2021г. Плащането на задълженията към "М КАР ПЛЕВЕН" ООД е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителен лист пред съдебния изпълнител. Сочи,че единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал.

2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Излага,че изпълнителният титул е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

С оглед на посоченото по-горе Решение счита,че следва извода , че задължението на длъжника е погасено по повод и във връзка с наложените обезпечителни мерки по време на настоящото изпълнително производство .

Изтъква, че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл сочи Решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, V ГО и Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 1427/2012 г., IV г. о. Независимо, че длъжникът е платил изцяло директно на взискателя "М КАР ПЛЕВЕН" ООД, същият продължава да е задължен към ЧСИ за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена за вземането на този удовлетворен взискател.

Сочи, че съгласно чл. 458 от ГПК и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., държавата е винаги присъединен по право кредитор. С оглед защитата на публичния интерес, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, законодателят изрично е предвидил частният съдебен изпълнител да изпраща съобщение до Националната агенция за приходите по реда на чл. 191, ал. 3 от ДОПК. Сумата представлява реален материален интерес, таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следва да бъде начислена върху това присъединено вземане. Излага,че начисляването на такса по т. 26 върху публичното вземане е законосъобразно и съобразено с действащите нормативни разпоредби, като се има предвид, че таксата има самостоятелен характер. Счита за неоснователно искането на жалбоподателя да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство. Изтъква, че вземането на съдебния изпълнител за такси има самостоятелен характер и не съставлява част от вземането на взискателя, не може по аналогия на закона да се приеме, че институтът на перемпцията следва да се прилага и по отношение на вземането на съдебния изпълнител. В тази връзка сочи Решение 3

№ 209 от 25.05.2023 г. по в. гр. дело № 311/23 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

По изложените съображения счита, че жалба с вх. № 16551 / 09.02.2026 г. от И. Красимир В. е допустима, но по същество неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата приема,че компетентен да се произнесе е Ловешкия окръжен съд. Същата е подадена от длъжника по изпълнителното дело срещу ….., в предвидения от закона срок, поради което се явява процесуално допустима.

От приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

Изпълнително дело № 584/2021 г. е образувано въз основа на молба вх.

№ 10226/15.03.2021 г. от „М КАР ПЛЕВЕН“ ООД, с ЕИК 114074410 въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.08.2020 г. , по гражданско дело 72/2017 г. , влязло в законна сила на 25.06.2020 г. , с което И. К. В., е осъден да заплати сумата от 740 лева .С образуване на изпълнителното дело ЧСИ е извършил проверка на имущественото състояние на длъжника. На 21.03.2021 г. като взискател по делото е била присъединена НАП/л.15 от изпълнителното дело/ за сумата от 12470,39 лева. Били са изготвени и запорни съобщения от 26.03 2021 г./л. 25, л. 26, л.27,л. 28, л. 66 от изпълнителното дело/.С искане изх.№ 8452/ 08.08.2021 г. ЧСИ е е поискал да се впише възбрана и такава е била вписана на 14.04.2021 г. /л. 57 , л.63 от изпълнителното дело/. Покана за доброволно изпълнение изх. № 07251/ 26.03.2021 г. е получена от длъжника на 12.04.2021 г./л.60 от изпълнителното дело/. С молба, вх. № 45498/30.09.2021 г.

/л. 66 от изпълнителното дело/ взискателя е направил искане за извършване на опис на възбранения имот . С разпореждане на държавен изпълнител /л.83 от изпълнителното дело/ задължението на длъжника в размер на 942,87лева е било погасено по давност. На 01.11.2021 г. НАП отново е била присъединена като взискател за сумата от 11897,36 лева /л.92 от изпълнителното дело/. С молба от 02.11.2021 г. взискателя по делото,чрез процесуален представител е направил искане изпълнителното дело да бъде прекратено, поради плащане на задължението./ л.96 от изпълнителното дело/. С резолюция от същата дата ЧСИ е отказал да го прекрати на основание невнесени разноски и публични задължения. От приложено към делото удостоверение от НАП/л.118 по изпълнителното дело/ се установява, че към 22.11.2025 г. жалбоподателят няма задължения към държавата.

На 05.02.2026 г. длъжникът по изпълнителното дело е получил съобщение от ЧСИ ,че изпълнителното дело ще бъде прекратено, след внасяне на разноски в размер ан 1322,92 лева, като го е уведомил, че ще пристъпи към принудително изпълнение /л.121 от изпълнителното дело/.

Съгласно разпоредбата на чл. 433 т.2 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по искане на взискателя, а съгласно т. 8 на същия текст, изпълнителното производство се прекратява , ако взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

4

От приложените към делото доказателства е видно,че са налице и двете предпоставки посочени по –горе - молба, вх. № 45498/30.09.2021 г. , с която първоначалния взискател е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство, последното изпълнително действие и е искане изх.№ 8452/ 08.08.2021 г. ЧСИ за вписване на възбрана и такава е била вписана на 14.04.2021 г. /л. 57 , л.63 от изпълнителното дело/. Следователно са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Извън правомощията на съда е да постанови решение в този смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и заплащане на разноските по изпълнението.

В обжалваното съобщение № 54127 от 16.12.2025г. по изпълнително дело № 20218790400584/ 2021г. е посочена сумата от 1322,92 лева- дължими такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, без да са конкретизирани същите от какво произтичат. Последното прави невъзможно съдът да установи какви изпълнителни действия са извършени, поради което следва да се отменят действията на ЧСИ В. П., обективирани в същото и делото се върне на същия за изготвяне на акт, в който да са конкретизирани те. Следва да се посочи,че към съобщението не е приложена сметка по смисъла на чл. 79 от ГПК, както се твърди в мотивите на ЧСИ В. П. .