Определение № 1734 от 04.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1734 гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002900588 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Федерална агенция по заетостта, Магдебург, чрез процесуален представител, против Решение № 6053 от 06.

11.2024 г. по в. гр. д. № 4517/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 202117964 от 01.12.2021 г. по гр. д. № 54335/2019 г. на Софийски районен съд. С посоченото решение са отхвърлени предявените от Федерална агенция по заетостта, Магдебург, Федерална Република Германия, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 18 212, 45лв. (левова равностойност на 9 311,88евро), претендирана като стойност на осигурителни плащания в полза на Даниел Николаев Стоев за периода от 15.09.2014г. до 14. 04.2015 г. обезщетение за продължителна нетрудоспособност, настъпила в резултат на реализирано на 19.07.2009г. в гр. София пътно-транспортно произшествие по вина на лице със застрахована при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД гражданска отговорност, и за сумата от 6 936, 96 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.12.2015г. до 18.09.2019г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

Изразено е несъгласие с извода на съда за недоказаност на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, вследствие липсата на дадени от първоинстанционния съд указания в този смисъл. Изложени са съображения срещу извода за неоснователност на претенциите и поради погасяването им по давност, като се поддържа различен от приетия от въззивния съд начален момент, от който до предявяване на иска не е изтекъл давностният срок.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са обусловили правните изводи на въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, а именно:

1. „Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, не следва ли да се предполага вината на застрахования при ответника за настъпването на процесното произшествие, като опровергаването на тази презумпция не следва ли да е в тежест на ответника, при условията на обратно пълно доказване?“;

2. „Не следва ли да се следи стриктно съдържанието на доклада и разпределението на доказателствената тежест по всеки един от исковете? В случай на установени пороци, въззивният съд следва ли да ги отстрани чрез собствени действия по установяване на фактите и прилагане на правото?

Следва ли въззивният съд да даде указания на страните относно релевантните факти и необходимостта да ангажират доказателства във връзка с тях, след като решаващите му изводи са основани на недоказването именно на тези факти, а първоинстанционният съд не е дал указания във връзка с конкретните факти и доказателства - съобразно т. 2 на ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и да събере доказателствата, които се събират служебно от съда - в случая да назначи техническа експертиза? Налице ли е съществено процесуално нарушение ако въззивният съд обосновава акта си с мотива, че ищецът не е доказал факти по делото, за които факти нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му дали указания, че не сочи доказателства във връзка с тях съгласно правилото на чл. 146, ал.2 ГПК?

2

Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако въззивният съд обосновава акта си с мотива, че ищецът не е доказал факти по делото, за които нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му били дали указания, че подлежат на доказване съгласно правилото на чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, и съответно ответникът не е знаел, че е следвало да ги доказва? Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и без да вземе предвид доказателството, което доказва именно фактите, които съдът посочва като недоказани по делото?“;

3.

„Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят? Относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП? Ако протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на произшествието, т.е. актосъставителят лично е установил фактите на база на извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, представлява ли същият официален удостоверителен документ по см. на чл.

179 ГПК по отношение на фактите, описани в него?“;

4. „Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото,относими към релевантните за спора факти?

Не следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост ? Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези факти, обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне изхода на спора, както и да изложи конкретни съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение ? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им ?;

5. „Немското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага във Ф Р Германия ? Не следва ли да се съобрази немската съдебна практика ? Предвид чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМЧП предмет на установяване не следва ли да е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването й и съдебната практика по нейното приложение ?“.

3

По поставените въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: по въпрос № 1 - Решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 2 – Решение № 137 от 06.11.2014 г. по т. д. № 3016/2013 г. на ВКС, I т. о.; т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и Решение № 304 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 2460/2015 г. на ВКС, IV г. о.; по въпроси № 3 и № 4 – решения по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о.; по т. д.

№ 768/2008 г. на II т.о.; по т. д. № 444/2010 г. на I т. о.; по т. д. № 423/ 2011 г. на I т.о. и по т.д. № 750/2011г. на II т. о.; по въпрос № 5 - решения по гр.д. № 2536/2021г. на III г.о.; по гр. д. № 921/2010 г. на IV г.о.; по гр.д. № 2560/2017г. на IV г. о.; по гр. д. № 920/2017 г. на IV г.о.; по въпрос № 6 – Решение № 156 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 336/2019 г. на ВКС, II г. о.

Самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с довода, че обжалваният въззивен съдебен акт е очевидно неправилен поради формирани от въззивната инстанция необосновани изводи, в нарушение правилата на логическите връзки.

Ответникът – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да сподели извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искови претенции с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) и чл.

86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите ог 18 212, 45лв. (левова равностойност на 9 311, 88 евро), претендирана като стойност на осигурителни плащания в полза на Даниел Николаев Стоев за периода от 15.09.2014г. до 14.04.2015г. обезщетение за продължителна нетрудоспособност, настъпила в резултат на реализирано на 19.07.2009 г. в гр. София пътно-транспортно произшествие по вина на лице със застрахована при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД гражданска отговорност и за сумата от 6 936, 96 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.12.2015г. до 18.09.2019г., Софийският градски съд е приел, че:

4

Българският съд е компетентен да се произнесе по правния спор като съд на държава-членка, където е местоживеенето на застрахователя, срещу когото е предявен искът, съгласно чл.10, вр. чл.11, т.1, б.„а“ Регламент (ЕС) № 1215/ 2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. (в сила от 10.01.2015 г.) относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, предвид факта, че в случая ответникът е българско застрахователно дружество със седалище в България;

По отношение на обуславящите регресното право извъндоговорни правоотношения, възникнали от непозволено увреждане, включително и при пътно-транспортно произшествие, приложение намира Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото право по извъндоговорни правоотношения /“Рим II“ и конкретно разпоредбата на чл.

4, т. 2 от този нормативен акт, съгласно която приложимо е правото на държавата-членка, в която делинквентът и увреденото лице имат обичайно местопребиваване, а именно - правото на Република България.

За безспорни са приети обстоятелствата, че: на 19.07.2009г. в гр. София било реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, управляван от Камен Руменов Догмеджиев, и мотоциклет марка „БМВ“, управляван от Даниел Николаев Стоев; гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ била застрахована към 19.07.2009г. при ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД; Даниел Стоев имал качеството на осигурено лице във Федерална Република Германия, като в периода от 15.09.2014г. до 14.04.2015г. на същия били изплатени от осигурителната институция Федерална агенция по заетостта обезщетения за риска безработица (обезщетение за оставане без работа и загуба на доход) в размер на претендираната сума.

Решаващият въззивен състав е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като по оплакванията във въззивната жалба по отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие е приел следното: В представения по делото констативен протокол № 737 от 19.07.2009г., съставен след посещение на място от служител на СДВР, отдел „Пътна полиция“, се съдържат данни единствено за участниците в ПТП, видимите щети върху превозните средства и първоначални данни за получените от пострадалото лице Даниел Стоев 5 наранявания - многофрагментна фрактура на дясна подбедрица. В графа „обстоятелства и причини за ПТП“ било посочено, че на 19.07.2009 г., около 14 ч., мотоциклет марка „БМВ“, модел 650, с рег. № С1013Х, се движил в посока от бул. „П. Ю. Тодоров“ по бул. „България“ към бул. „Черни връх“ в гр.

София и на 105 м. след разклонението за бул. „Витоша“ реализирал ПТП с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. № СА 0731 НМ, движещ се в същата посока. Изложено е, че вписаните в документа обстоятелства не са достатъчни за установяване механизма на ПТП, за което ищецът носи доказателствена тежест. Според въззивния съд, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, установяващи каквито и да било данни относно поведението на всеки един от участниците в произшествието и конкретната пътна обстановка, поради което не може да се направи извод, че застрахованото при ответното дружество лице е извършило противоправно деяние - че е нарушило правилата за движение по пътищата, в причинна връзка с което деяние са настъпили твърдените телесни увреждания.