Определение № 1023 от 17.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1023 гр. Благоевград, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500909 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 6802/21.07.2023г., подадена от адвокат Д. В. М., АК П., в качеството си на пълномощник на В. А. В. против определение № 581/07.07.2023г., постановено по гр.д.№ 1779/2022г. по описа на РС П., с което е отхвърлено искането му по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 178/26.05.2023г., в частта за разноските.

В частната жалба се излагат аргументи за неправилност на обжалваното решение. Изтъква се, че според цитирана съдебна практика минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение при обективно съединени искове се определя в съответствие с материалния интерес върху цената на всеки от исковете поотделно, като съобразно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно при обективно съединяване според броя и вида на исковете. Сочи се, че размерът на възнаграждението се определя от цената на всеки иск, която според чл.68 ГПК се определя от паричната оценка на предмета на делото, а минималния размер на възнаграждението - според стойностите по чл.7, ал.1 от Наредба № 1. В случая са предявени два иска – за нищожност на клауза за неустойка и осъдителен – за връщане на недължимо платено, като се настоява, че по всеки 1 един от тези искове се дължи минимален размер адвокатско възнаграждение.

Оспорва се тезата на насрещната страна, че двата иска произтичат от едно и също правоотношение, като се сочи, че става дума за искове с различен фактически състав, съдържание и предмет на доказване.

При поддържане на фактически твърдения и правни доводи в горната насока се обосновава правен интерес от обжалване и искане за отмяна на атакуваното определение, като се осъди насрещната страна да заплати на жалбоподателя допълнително възнаграждение в размер на 480 лв. с включено ДДС, както и сумата от 15 лв. заплатена такса за обжалване пред въззивната инстанция.

От насрещната страна – „А...“А., ЕИК * е постъпил отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Жалбата се определя като неоснователна и се иска оставянето й без уважение. Оспорва се наличието на основание за присъждане на отделни адвокатски възнаграждения по всеки един от двата кумулативно съединени иска поотделно . Изтъква се, че определеното адвокатско възнаграждение е определено съобразно на меродавния материален интерес на делото, получен при събиране на цената на обективно съединените два иска – за нищожност на договорна клауза за неустойка по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 ЗЗД на обща стойност от 20 лв. като правилен се определя извода на съд, че поисканото адвокатско възнаграждение общо от 960 лв. надвишава неколкократно /близо 40 пъти/ материалния интерес по делото и е очевидно диспропорционално на принципното положение, залегнало в чл.36, ал.2 ЗАдвокатурата, според който размерът на възнаграждението на адвоката следва да е бъде справедлив и обоснован. Отделно от това се изтъква, че предвид цената на предявените искове, свързаният им предмет, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и осъществените от адвоката процесуални действие, протичане на делото в едно открито заседание, събиране единствено на малък обем от писмени доказателства, правилно е определено от съда, че се касае до злоупотреба с право по см. на чл.3 от ГПК. Заявява, че присъждането на адвокатски хонорар от 960 лв. представлява злоупотреба с право и противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала.

При поддържане на възражения в горната насока се иска оставяне на частната жалба без уважение.

2

За да се произнесе по допустимостта и съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 1779/2022г. по описа на РС Пeтрич е образувано по искова молба от В. А. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Б., общ.

П., с която срещу „А...“А., ЕИК* – при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени няколко иска – за прогласяване за нищожна клаузата за неустойка по чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит с № 419082 от 25.05.21 г., сключен между страните на няколко основания, поради накърняване на добрите нрави – пр.основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и поради противоречие със закона – пр.основание чл.26, л.1, предл.1 ЗЗД, както и осъдителен иск – за връщане на сумата от 144.50лв., недължимо платена, като неустойка по договор № 419082 от 25.05.21 г., сключен между страните – правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

С Решение № 178/26.05.2023г., постановено по делото – исковете по делото са уважени, като ответникът е осъден да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия - гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П...“ № *, ет.

*, ап.*, сумата от 480 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

От адвокат М. е постъпила молба по реда на чл.248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските като се осъдил ответното дружество да заплати допълнително сумата от 480 лв. с ДДС разноски, представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение за втория уважен иск.

С обжалваното определение № 581/07.07.2023г. молбата на ищеца, чрез пълномощника му, за изменение на решението, в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна. Аргументите за това са, че по въпроса относно начина на определяне на размера на адвокатските възнаграждения при кумулативно предявени искове е налице противоречива съдебна практика. На това основание, съдебният състав е възприел становището, че материалният интерес, служещ за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, се формира от сбора на цената на отделните искове, а не за всеки от тях поотделно. Отделно от това са развити и допълнителни съображения в насока, че претенцията за адвокатско възнаграждение в случая надвишават няколкократно цената на исковете, несъизмерими са с фактическата и правна сложност на делото, както и с 3 осъществените от адвоката процесуални действия, поради което претендирането присъждане на посочената сума представлява злоупотреба с право по см. на чл.3 от ГПК и не съответства и на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАдв. за определяне на адвокатското възнаграждение в справедлив и обоснован размер.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

По същество :

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Според актуалното разбиране на ВКС, обективирано в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 4

16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, и Определение № 90 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.

2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Обжалваното определение на Районен съд П. не е съобразено с това модерно авторитетно тълкуване.

В решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 се посочва, че когато приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, без правната уредба да съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените минимални размери са справедливи и обосновани 5 при зачитане на общия интерес, професионална организация като Висшия адвокатски съвет, състояща се само от адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, следва да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на чл. 101 ДФЕС - липсват разпоредби, гарантиращи че Висшият адвокатски съвет действа като носител на публична власт в общ интерес при наличие на ефективен контрол и на правомощия на държавата за вземане на решения като последна инстанция. С оглед изложените съображения СЕС констатира, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с Наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла н а чл. 101, § 1 ДФЕС. В решението си обаче СЕС приема, че тази правна уредба не попада непременно в обхвата на забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС, а преценка в този смисъл следва да бъде направена от националния съд, след като отчете общия контекст, в който Наредбата на Висшия адвокатски съвет е приета или проявява последиците си и по-конкретно какви са легитимните цели на националната правна уредба и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тези цели.