Решение № 638 от 05.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Варна , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502992 по описа за 2020 година

Производството по делото е въззивно, образувано по жалбата на С. Т. Д. вх.рег. № 263435/31.08.2020г срещу решението на ВРС-ХХІVс-в № 3420/24.07.2020г по гр.д.№ 8695/ 2019г в частта му, с която са допуснати до делба между Й. Т. Д., ЕГН **********, М. Х. Д.

ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Варна бул.”Васил Левски” бл.1а вх.„Г” ет.5 ап.68 и С. Т.

Д. ЕГН ********** гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 ет.7 ап.30 следните недвижими имоти:

Апартамент № 30, находящ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7 с идентиф.№ *** по КККР, одобрена със заповед № РД–18–92/14.10.2008г на

Изп.директор на АГКК, находящ се във вход 1, на седмия етаж от сграда № 1, изградена в ПИ с идентиф.№ ***, със застроена площ от 59.58 кв.м., състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор, баня – тоалет и две тераси, ведно с 1, 5649% ид.ч. от ОЧС и изба при съседи на апартамента: на същия етаж: апартамент с идентиф.№ *** и идентиф.№ ***, под обекта-апартамент с идентиф.№ ***, а над обекта-апартамент с идентиф.№ ***;

ПИ с идентификатор № *** , находящ се в гр.Девня ул.”Родопи” № 6 с площ от 905кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: №№ ***; ***; ***;

***; *** и ***; заедно с построените в дворното място сгради : едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №

1

*** с площ от 57кв.м., състояща се от три стаи – стая I с площ от 19,5кв.м., стая II с площ от 20кв.м. и стая III от 15кв.м., антре с площ от 2,5кв.м., граничещо с трите стаи, дворното място и верандата /стълбище/, отразени с черен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№ *** с площ от 32кв.м., състояща се от стая I с площ от 19кв.м., кухня II с площ 13кв.м., отразени със зелен надпис в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, селскостопанска сграда с идентиф.№ *** с площ от с площ от 20кв.м., представляваща гараж, отразена с черен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, селскостопанска сграда с идентиф.№ *** с площ от 13кв.м., отразена с черен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ; селскостопанска сграда № 5 в северната граница на имота с площ от 16кв.м. при граници: имот с идентификатор № *** и дворното място, отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ; тоалет и баня № 6 с площ от 7,6кв.м. при граници: от всички страни дворното място, отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, тоалет и баня № 7 с площ от 7,2кв.м. при граници: кухня II от жилищна сграда с идентификатор № ***, дворно място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № ***, отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ; веранда и стълбище № 8 към жилищна сграда с идентификатор № *** и № *** с площ 7кв.м. при граници: кухня II от жилищна сграда с идентификатор № ***, дворно място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № *** и антре, отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, навес № 9 с площ от 7,9 кв.м. при граници: стопанска сграда № *** с площ от 7,9кв.м., дворното място и имот с идентификатор № *** и маза със светла площ от 3,6кв.м., находяща се под антрето на жилищна сграда № 1 и стълбището към нея, съобразно заключението на вещото лице Дим.К., неразделна част от което е и Приложение № 1 /л. 193/, което приподписано от съда, съставлява неразделна част от постановения съдебен акт, при следните квоти по отношение на апартамента:

1/12 ид.ч. за Й. Т. Д.;

1/12 ид.ч. за М. Х. Д.;

2

10/12 ид.ч. за С. Т. Д.

/след постановено решение за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка № 260176/27.08.2020/ ; а по отношение на дворното място с построените в него сгради :

1/3 ид.ч. за Й. Т. Д.;

1/3 ид.ч. за М. Х. Д.;

1/3 ид.ч. за С. Т. Д.;

За да допусне до делба процесните имоти, ВРС Е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за придобиване по давност на 2/12ид.ч. от АПАРТАМЕНТА № 30, намиращ се в гр.Варна ул.”Прилеп” бл.4 вх.1 ет.7, в периода от 2001г до деня на снабдяването му с КНА № 129/16.10.2017г, като Е ОТМЕНИЛ КНА № 129 том IV рег.№ 13736 н.д.№ 681/16.10.2017г, изд.по реда на 537 ал.1 ГПК, в частта, с която С. Т. Д. е признат за собственик на 2/12ид.ч. въз основа на давностно владение по отношение на апартамент № 30, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, както и

Е ОТХВРЪЛИЛ предявеният от С. Т. Д. срещу Й. Т. Д. и М. Х. Д., инцидентен установителен иск за собственост за признаване за установяване в отношенията между страните, че същият се явява техен изключителен собственик по силата на давностно владение по отношение на ПИ с идентиф.№ *** по КККР, заедно с намиращите се в него постройки, а именно: едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентиф.

№***, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№***, и прилежащите селскостоп.сграда с идентиф.№ ***; селскостоп.сграда с идентиф.

№ ***, селскостоп.сграда № 5; тоалет и баня № 6; тоалет и баня № 7 ; веранда и стълбище № 8; навес № 9 и маза, съобразно заключението на вещото лице Дим.К., което заедно с Приложение № 1 /л.193-І/ приподписано от съда съставлява неразделна част от решението, на основание давностно владение, осъществено от смъртта на наследодателя Т.Ст. Д., поч.2.06.2005г до 2015г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, и Е ОСЪДИЛ ответника да заплати на ищците М. Х. Д. и Й. Т. Д. /след постановено решение за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка № 260176/27.08.2020/ сумата от 900лв-сторени по иска по чл.124 ал. 1 ГПК съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

В жалбата се поддържа твърдяното още от първата инстанция правоизключващо възражение по отношение на всички делбени обекти, че въззивникът С. Т. Д. се явява изключителен техен собственик по силата на давностно владение и затова същите следва да бъдат изключени от делба, тъй като липсва съсобственост.

3

В тази връзка моли за отмяна на постановеното решение и вместо това да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска за делба по отношение на недвижимите имоти.

Излага следните доводи за незаконосъобразността на решението:

Процесният АПАРАТАМЕНТ № 30 недвижим имот е бил придобит през 1979г от С.Д. Ч. и Й.Т. Ч.а - баща и майка на общия наследодател на страните Т.Ст. Д., чрез закупуването му по силата на договор за покупко-продажба № 3499/9.11.1979г на ГНС, по време на брака им и затова се явява СИО.

През 2002г Стоян Д.Ч. е починал, вследствие на което съпругата му Й. Т.Ч.а е станала собственик на 3/4ид. ч.от имота, а единственият от брака син Т.Ст. Д. е придобил 1/4 ид.ч.

През 2005г Т. Ст.Д. е починал, като е оставил сл.наследници: Ст.Т.Д.-син, Й. Тод.Д.дъщеря и М. Хр.Д.-съпруга, видно от у-е за наследници, при което последните са наследили общо полагаща му се 1/4 от недв.имот, която се разпределя по сл.начин: С. Тод.Д.- 1/12, М.

Хр. Д.-1/12, Й.а Тод.Д. - 1/12.

През 2005г, по силата на НА № 16801/7.07.2005 акт № 155 том LIII н.д.№ 12642/2005г, бабата на отв.Ст. Т.Д. - Й. Тод.Ч.а, прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане собствените си 3/4ид. части от посочения по-горе недвижим имот на внука си.

Малко преди смъртта на Т.Ст.Д.-общият наследодател, същият заявил своята воля пред наследниците си, че иска АПАРТАМЕНТЪТ в гр.Варна да останел изцяло във владение на С. Тод.Д..

Затова след смъртта на Т. Ст.Д., отв.Стоян Т.Д. заявил на двете ответници, че ще ползва недвижимия имот в гр.Варна като свой, каквато била и волята на общия им наследодател. Ищците не са отправили никакви възражения на това изявление, както и никога не са се противопоставяли по отношение на владението спрямо имота като негов личен.

През 2019г М. Х. Д. и Й. Т. Д. започнали да подканят отв.Ст. Тод.Д. да им прехвърли собствените си ид.ч. от имота в гр.Девня, като срещу това нямало да имат никакви претенции за имота в гр.Варна, въпреки че били наясно за волята на техния наследодател Т.

Д..

Ищците били наясно и с изявлението на отв.С.Т. и за КНА. Тези твърдения се потвърждавали от представената от ищците „Телепоща" от 19.04.2019г, получена на 22.04.2019г от С.Д., в която по категоричен начин и недвусмислено ищците заявявали, че отв.С.Т. бил във владение на АПАРТАМЕНТА № 30, което следва да се ценяло като тяхно признание за установеното от ответника фактическо владение за себе си.

4

Такова признание се съдържало и в обстоятелствената част на ИМ, в която излагат, че отв.Ст.Т.Д. бил държател на недв.имот от 2005г : „Той действително живее след смъртта на наследодателя ни в това жилище."

От изложеното бил видно, че ищците не са имали никакво намерение да упражняват фактическа власт върху недв. имот в гр.Варна. Не са заплащали данъчните си задължения от 2005г до момента на КНА. Не са посещавали въпросния недвижим имот. Не са изпращали възражения относно упражняването на фактическата власт върху имота, адресирани до отв.Ст.Д.. С действията си са прзинавали, че Стоян Т. Д. е единствен владелец и държател на процесния АПАРАТАМЕНТ № 30.

Твърди се и че ответникът е заплащал всички дължими данъци за имота за периода от 2006 до 2017г, вкл. и данъчните задължения на ищците.

По силата на НА № 16801/7.07.2005 бабата на ответника Ст.Д. Й. Т.Ч.а е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане собствените си 3/4ид.ч. от процесния апартамент.

По силата на наследяване Ст. Т.Д. е придобил 1/12 от наследодателя си Т. Д.. Затова с КНА № 193/2017г е бил признат за собственик на останалите 2/12ид.ч. от процесния апартамент на основание давностно владение.

От свидетелски показания по категоричен начин се установи, че отв.Ст.Д. е осъществявал явно, постоянно, спокойно, несъмнено и необезпокоявано владение с намерение да свои за себе си недв.имот-АПАРТАМЕНТ в продължение на повече от 20 години.

Счита, че ВРС е направил погрешни фактически и правни изводи въз основа на събрания доказателствен материал

От всички гласни доказателства, събрани в първоинст. производство, РС е кредитирал само и единствено показанията на свидетелите на ищцовата страна.

Неправилно РС е приел гласните доказателства на свид.П. К., който е твърдял, че С.Д. бил заживял в процесния апартамент едва след смъртта на общия наследодател.

Не става ясно защо РС не е приел, че давностното владение на С.Д. било започнало след 17.01.2014г., когато е починала неговата баба Й. Ч.а, след като по делото било установено по безспорен начин, че ответникът се явявал собственик на 3/4ид.ч. от имота по силата на НА № 16801/7.07.2005 и собственик на 1/12ид.ч.-по наследство от 2.06.2005г, когато е починал общият наследодател.

Счита, че по този начин съдът неправилно и незаконосъобразно е приложил правилата и сроковете за началото на течението на давностния срок.

Не е съгласен и с извода на РС, че ответникът-въззивник не бил манифестирал 5 намеренията си пред останалите съсобственици за установеното изключително за себе си владение. Това е подкрепено от показанията на свид.Л., която била пряк свидетел на манифестирането от Ст.Д. изявление спрямо останалите наследници, че Апартамент № 30 ще се владее и държи единствено от него.

Счита, че РС неправилно е обърнал доказателствената тежест при оспорването на КНА.

Съгласно ТР № 11/21.03.2013г по тълк.д.№ 11/2012г на ОСГК на ВКС самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение. Касаело се за т.нар. легитимиращо действие. За да отпаднело същото, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носела от оспорващата страна, която в случая били ищците и не намирал приложение редът по чл.193 ГПК.

Необходимо било да се докаже, че титулярът на КНА не е бил или е престанал да бъде собственик, каквито доказателства липсвали.