Решение № 260079 от 31.05.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 40/2021
- Вид
- Решение № 260079
- Подписан
- 31.05.2021
- Състав
- РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Други актове по делото
- Определение № 260053 от 28.01.2021 · РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
- Разпореждане № 260234 от 16.03.2021 · ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА
- Разпореждане № 260521 от 06.07.2021 · РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА
- Разпореждане № 260616 от 23.08.2021 · МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493а · Кодекс за застраховането
- чл.24 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260079/31.05.2021 г. гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 40 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД
„Армеец” АД, ЕИК ********* против решение № 260003/14.08.2020г. на ОС – Силистра, постановено по т.д. № 101/2019г. в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на всеки един от ищците Г.В.Д. и Й.В.З.
1/. сумата от по
50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестра им А.В.З., настъпила на 20.11.2017г. при ПТП, виновно причинено от Н.С.Д.като водач на л.а. „Опел Астра” с рег. № Е 8721 ВХ, застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАД „Армеец”, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2019г. до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава за периода 15.11.2019г. – 27.11.2019г. в размер на 180.56 лева;
2/. сумата от по
50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестра им Д.В. З., настъпила на 20.11.2017г. при ПТП, виновно причинено от Н.С.Д.като водач на л.а. „Опел Астра” с рег. № Е 8721 ВХ, застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАД „Армеец”, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2019г. до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава за периода 15.11.2019г. – 27.11.2019г. в размер на по 180.56 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Оспорват се изводите на съда, че въззиваемите са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестрите им А. и Д.З.. Твърди се, че не са налице изключенията, визирани в ТР № 1/2018г. по тълк.д. 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а изводът на съда за обратното е направен при неправилна преценка на доказателствения материал, в резултат на необсъждане на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Оспорват се размерът на присъдените обезщетения като несъответни на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и в нарушение на чл.493а КЗ вр. §96 ПЗРКЗ, началният момент, от който е прието, че се дължи обезщетението за забава, както и изводите за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите. Изложени са подробни правни доводи по приложението на закона и направените възражения срещу предявените искове.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, евентуално определяне на справедлив размер на следващите се обезщетения в рамките на установите от КЗ лимити.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – въззиваемите Г.Д. и Й.З., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Наред с въззивната жалба е постъпила и частна жалба от мл.адв. Гергана Иванова, процесуален представител на Г.Д. и Й.З., с която се обжалва постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 260086/12.11.2020г. и с което е оставено без уважение искането ѝ за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. По подробно изложени в жалбата доводи се иска неговата отмяна.
Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор от ЗАД „Армеец” АД, оспорвайки я като неоснователна.
При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
ОС - Силистра се е произнесъл по предявени от въззиваемите Г.Д. и Й.З. против ЗАД „Армеец” АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наведените с исковата молба фактически основания са, че починалите Д.и А. З. са сестри на ищците /въззиваеми в настоящото производство/ и тяхната смърт е настъпила на 20.11.2017г. при ПТП, случило се на същата дата по пътя между гр.Тутракан и гр.Шумен, при което водачът на л.а. „Опел Астра”, рег. № Е 8721 ВХ, Н.С.Д.е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като се е движел със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, в резултат на което при преодоляване на десния завой, се е занесъл и се е насочил към лявата част на платното за движение, вследствие на което настъпил удар, от който настъпила смъртта на возещите се в него техни сестри. Образуваното във връзка с инцидента ДП 173/2017г. по описа на ОДМВР - Шумен е прекратено с постановление от 10.04.2019г. /в сила от 20.04.2019г./, поради настъпилата смърт на виновния водач, на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК. Твърдят, че в резултат на внезапната загуба на сестрите си и двамата са претърпели значителни болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. Всеки от тях сочи, че с починалите го е свързвала изключително здрава връзка. Излагат твърдения, че са израснали с взаимна привързаност и обич, силна емоционална връзка и разбирателство. Ищцата Г.Д. твърди, че трите със сестрите ѝ са израснали разчитайки една на друга, а ищецът Й.З. сочи, че като най-голям от четиримата полагал грижи за тях, били му верни приятели. Скръбта и мъката от смъртта на сестрите им са огромни, а загубата им непрежалима.
Предвид горното и с оглед наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП, сключена между виновния водач и ответното дружество по застрахователна полица № BG/11/117002449636 от 08.09.2017г. считат, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Отправеното в тази връзка искане до застрахователя, заявено по Щета № 1001810010070ЗН не е било уважено. С оглед на това са предявили и исковите си претенции за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, които оценяват в общ размер на 100 000 лева за Г.Д. /50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта на А.В.З. и 50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта на Д.В.З./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от общо 20 473.86 лева /по 10 236.93 лева върху всяка от главниците по 50 000 лева/, представляваща лихва за забава, считано от датата на увреждането до датата на завеждане на исковата молба, а именно за периода 20.11.2017г. - 27.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и в общ размер на 100 000 лева за Й.В.З. /50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта на А.В.З. и 50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта на Д.В.З./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от общо 20 473.86 лева /по 10 236.93 лева върху всяка от главниците по 50 000 лева/, представляваща лихва за забава, считано от датата на увреждането до датата на завеждане на исковата молба /периода от 20.11.2017г. до 27.11.2019г./, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока за отговор ЗАД „Армеец“ АД е оспорило така предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищците не са активно процесуално легитимирани да търсят обезщетение за претърпените от тях вреди, тъй като към датата на ПТП не попадат в кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение. В тази връзка се излагат доводи, че приетото след датата на ПТП ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на което се позовават ищците е неприложимо и на същото не може да бъде придадено обратно действие. Не се оспорва съществуването на сключен договор по застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП, но се навеждат възражения, че липсват доказателства, сочещи на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалите им сестри, както и проявления на неимуществени вреди, които да обосноват възмездяване на претендираните от тях вреди. В условията на евентуалност се твърди, че претендираните размери по предявените искове са завишени, както и че са приложими лимитите на отговорността, определени в § 96 ЗИДКЗ. Оспорват се изложените в исковата молба доводи относно приложимостта на Директива 2009/103/ЕО и Директива 2012/29/ЕС, като се сочи, че същите нямат пряко приложение и превес над вътрешното ни законодателство, доколкото не се касае за Регламент. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, тъй като са били без предпазни колани към момента на настъпване на процесното ПТП, в нарушение на разпоредбата на чл.
137а ал. 1 ЗДвП. Оспорва се основателността и на претенциите по акцесорните искове, като се сочи, че началният момент, от който евентуално се дължи лихва за забава е този по чл.409 вр. чл.405 вр. чл.108 КЗ.
В частта, в която исковите претенции по чл.86 ЗЗД са отхвърлени за периода от 20.11.2017г. до 15.11.2019г. и за горницата над присъдените 180.56 лева до сумата от 10 236.93 лева по всяка една, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство, въз основа на наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсват наведени в жалбата оплаквания относно направените въз основа на приетите по делото доказателства фактически изводи от първоинстанционния съд за настъпило на 20.11.2017г. ПТП, при което управлявалият л.а. "Опел Астра " с рег. № Е 8721 ВХ Н.С.Д.със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, е причинил смъртта на пътуващите в автомобила на Д.В.З.и А.В.З., сестри на въззиваемите; механизма за настъпване на същото, в това число причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалите и виновното поведение на водача на катастрофиралия л.а. за настъпването на вредоносния резултат, ангажиращо гражданската му отговорност по см. на чл.45 ЗЗД; сключен към датата на процесното ПТП валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното дружество и постановен отказ от последното по заявената от въззиваемите щета.
Основните спорни въпроси към настоящия момент между страните са дали въззиваемите са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение, с оглед дадените с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС разрешения, в какъв обем са доказани твърдените от тях неимуществени вреди от смъртта на сестрите им и какъв е справедливият размер на обезщетението за тях, в т.ч. и по приложението на § 96 ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./, както и относно началния момент, от който се дължи лихва за забава.
По силата на сключения договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената застрахователна сума отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Кръгът на тези трети лица, имащи право на обезщетение не е изрично лимитиран от законодателя и в тази връзка, към момента на сключване на договора за гражданска отговорност застрахователят не определя размерите на застрахователните премии и обезщетения съобразно лицата, които биха легитимирани да търсят обезщетение. Кои са правоимащите, които имат право на обезщетение при настъпила смърт на пряко увредения е изведено по тълкувателен път със задължителните разрешения на постановените ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г. и ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. С последното, приложимо и към настоящия казус, кръгът на тези лица е разширен, като освен посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., по изключение легитимирано е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл кръгът на лицата, които имат право на обезщетение се определя по справедливост, с оглед действителните им отношения с починалия, характеризиращи се като особено близки и трайни житейски отношения, поради които смъртта му, причинена от непозволеното увреждане е причинила значителни по интензитет болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Относно активната материалноправна легитимация на роднините от т.нар. разширен кръг /братя, сестри, внуци, баба, дядо/ е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия.
Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15e3bc9e-6ec1-45c1-8614-2013d40d18c8