Решение № 43 от 03.04.2020, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 254/2019
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 03.04.2020
- В сила
- 11.05.2020
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ
Други актове по делото
- Решение № 49 от 11.05.2020 · АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 36 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
03.04.2020
Град
Кърджали
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд
Състав
На
04.03
Година
2020
В открито заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Виктор
Атанасов
Айгюл
Шефки
Секретар
Мелиха Халил
Прокурор
Бонка
Василева като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
КАН дело номер
254 по описа за
2019 година.
Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от началник на РУ - Джебел против Решение № 162/12.11.2019 г., постановено по АНД № 257/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 19-6110-000072/02.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, с което на М.М.О. от *** на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 26.09.2019 г. в ***, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че М.М.О. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Излага фактическата обстановка на нарушението: на 26.09.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната линия М1, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхната скорост на движение. В резултата на това движещия се след него мотоциклет Сузуки с рег. № ***, собственост и управляван от М. С. С., ЕГН: ********** от ***, намалил скоростта си, за да избегне удар в лекия автомобил, поради което паднал върху пътното платно и се блъснал в автомобила. Настъпило ПТП с пострадал водач на мотоциклета и материални щети по двете МПС.
Сочи, че с действията си по предприемане на горепосочената маневра, М.О. е създал опасност за участниците в движението, без да се съобрази с тях и е причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство се потвърждавало по несъмнен начин от записите на видео охранителната система, действаща на територията на ***, както и от показанията на свидетелите по делото.
В тази връзка намира изводите на районния съд за неправилни и необосновани, респ. процесното административно нарушение било доказано по несъмнен начин, като в производството по издаване на АУАН и съставяне на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения.
Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 162/12.11.2019 г., постановено по АНД № 257/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 19-6110-000072/02.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, с което на М.М.О. от *** на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 26.09.2019 г. в ***, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация се представлява от адв. А.Д., който излага доводи за законосъобразност и обоснованост на решението на районния съд. В тази връзка поддържа изцяло съображенията, въведени в депозираното възражение против касационната жалба. Предвид това моли за решение, с което бъде оставено в сила атакуваното решение на Районен съд – Момчилград и му бъдат присъдени деловодни разноски.
Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в производството пред първоинстанционния съд не се е установило извършването на административното нарушение, поради което не са били налице основанията за ангажиране на отговорността на М.М.О. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Момчилград е отменил Наказателно постановление № 19-6110-000072/02.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, с което на М.М.О. от *** на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 26.09.2019 г. в ***, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 26.09.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната линия М1, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхната скорост на движение. В резултата на това движещия се след него мотоциклет Сузуки с рег. № ***, собственост и управляван от М. С. С., ЕГН: ********** от ***, намалил скоростта си, за да избегне удар в лекия автомобил, поради което паднал върху пътното платното и се блъснал в автомобила.
Районният съд е приел, че в конкретния случай не са били налице основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на М.О.. Изложил е мотиви, че ПТП е настъпило в резултата на това, че водачът на движещия се зад лекия автомобил мотоциклет Сузуки с рег. № *** - М. С. С., рязко е натиснал спирачния механизъм на превозното средство, при което е загубил контрол над мотоциклета и е паднал на пътното платно, след което се е ударил в задната броня на автомобила. Посочил е, че от разпитаните по делото свидетели Д. Т. и Д. Ч. се установило, че управляваният от жалбоподателя таксиметров автомобил е бил ударен от тялото на мотоциклетист, който се е движил след него и поради рязко натискане на спирачките на мотоциклета е загубил управлението и контрола, след което е паднал на земята.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник РУ – Джебел са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, по следните съображения:
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
В конкретния случай на М.М.О. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 26.09.2019 г. в ***, управлявайки лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната линия М1, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхната скорост на движение. В резултата на това, движещия се след него мотоциклет Сузуки с рег. № ***, собственост и управляван от М. С. С., ЕГН: ********** от *** намалил скоростта си, за да избегне удар в лекия автомобил, поради което паднал върху пътното платното и се блъснал в автомобила.
От представените и приети от районния съд доказателства се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: на 26.09.2019 г. в ***, М.М.О. е управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, движейки се по ул.„***“, в непосредствена близост до автогарата, касаторът е променил правата на движение като с предната си част автомобилът е навлязъл в лявата част на платното си за движение и непосредствено пред съществуващата на мястото пешеходна пътека е спрял МПС. В този момент на разстояние от няколко десетки метра зад него се е движил мотоциклет Сузуки с рег. № ***, управляван от М. С. С. от ***. Мотоциклетистът е задействал рязко спирачната система на превозното средство, при което е загубил контрол върху същото и паднал на пътното платно, на значително разстояние от спрелия автомобил. Вследствие на инерционните сили и скоростта мотоциклетът и водачът са започнали да се плъзгат по пътното платно, при което мотоциклетът е ударил лекият автомобил в лявата предна част и е продължил плъзгането си като е навлязъл в намиращото се напред кръстовище и е спрял на 49 метра от мястото на падането, а водачът С. е продължил плъзгането си и след няколко метра се е блъснал в дясната част на задната броня на спрелия автомобила. Тази фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите Д.
Ч. и Д. Т. – очевидци на произшествието, приложеният снимков материал от охранителни камери и план-схема на ПТП № ***/*** г.
При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението не се явява доказано от обективна страна и субективна страна, респ. липсват безспорни данни за неизпълнени на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В производството пред районния съд не са ангажирани, съответно приети и доказателства, които да установяват, че касаторът е причинил пътно транспортно произшествие, поради нарушение на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, поради което и ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е незаконосъобразно.
Разпечатката съдържа 60 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15e36ea8-0573-4f9a-bf80-b5f559814d12