Решение № 2145 от 29.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2145 гр. В., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110110945 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от М. И. Д., ЕГН **********, адрес:

*****************************, чрез адв. Й. А. срещу ЗАД „Д.Ж.З.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********************** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25.56 евро, частичен иск от сумата в размер на 772.94 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ф. Г.“, с рег. № ************, настъпили вследствие на ПТП реализирано на **************** в *****************осока изхода на града, причинено по вина на водача на „Ф.“, с рег. № ************, застрахован при ответника по договор за застрахоВ. «Г.О.т», със срок на действие ****************., вкл. следните увреждания задна броня, заден долен спойлер, ляв заден светлоотразител и заден капак багажен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба ************ до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. на 08.05.2026г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване на сумата 774.05 евро в окончателен размер.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на л.а. „Ф. Г.“, с рег. № ************. На **************** около 16:10 часа, в *****************осока изхода на града, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Ф.“, с рег. № ************. За настъпилото ПТП, водачите съставили Двустранен констативен протокол за ПТП. В Протокола за ПТП, като виновен за произшествието е посочен водачът на л.а. „Ф.“, с рег. № ************. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета, в който били описани установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил обезщетение за вредите в размер на 188.27 лева. След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите е в размер на 1 700 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, дължима оставала сумата 1 511.73 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и соченият като причинител на вредата по сключен 1 застрахователен договор „Г.О.т” за процесния автомобил. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието.

Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Оспорва стойността на причинените вреди по автомобила. Възразява се срещу пълния размер на претенцията с твърдения, че същият е прекомерно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени за такова МПС. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Оспорва вината за ПТП да е в поведението на водача на л.а. „Ф.“, с peг. № ************. Твърди, че водачът на л.а. „Ф. Г.“, с peг. № ************, с поведението си е допринесъл за възникване на ПТП, тъй като е нарушил разпоредби от ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и праВ. страна следното:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застрахоВ. „Г.О.т” при спазване изискванията на чл.

380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застрахоВ. Г.О.т свързана с притежаването и използването на МПС.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Г.О.т» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на ПТП по отношение лек автомобил л.а. „Ф.“, с peг. № ************ е бил налице валидно сключен договор за застрахоВ. „Г.О.т” при ответника; че при ответника е заведена щета под № ******************; че ответникът определил размера на обезщетението, който възлизал на 188.27 лв., която сума е изплатена на ищеца.

От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Ф. Г.“, с рег. № ************ и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.

От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застрахоВ. Г.О.т на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от **************** Представена е преписка по щета № ******************.

По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л. посочва, че произшествието е настъпило на **************** около 16:30 часа в гр.В., на кръстовище с кръгова организация на движение, образувано между бул. В.В. и бул. В.Л. Лек автомобил Ф. Г. с рег.

№ **********, управляван от М. Д. по бул. В.В. в посока към изхода от гр. В., спрял, за да пропусне друго, движещо се с предимство превозно средство, при което бил блъснат от лек автомобил, марка Ф. с рег.№ ***********. Водачите на автомобилите попълнили Двустранен Протокол за ПТП. В двустранния Протокол за ПТП, автомобил Ф. с рег.№ *********** условно е описан като „Превозно средство А", а автомобилът Ф. Г. с рег.№ **********, условно е описан като „Превозно средство Б". Вещото лице приема, че произшествието е настъпило в лявата пътна лента от пътното платно на бул. В., преди 2 влИ.ето й в пътен участък с кръгова организация на движение. Превозно средство Б частично е навлязло в участъка с кръгова организация на движение, а превозно средство А попътно се е движило зад него също в лява пътна лента. Сблъсъкът е настъпил в участък преди навлизането на превозно средство А в кръговото движение. От техническа гледна точка вещото лице приема, че водачът на превозно средство Б е предприел действие по намаляване на скоростта на движение на управлявания от него автомобил, преди да навлезе в участъка с кръгова организация на движение. От техническа страна липсва вариант за предлагане, при който водачът на превозно средство Б би могъл да предотВ.ти сблъсъка.

Водачът на превозно средство А е управлявал автомобила също в лява пътна лента на булеварда и след превозно средство Б, като при това си действие, управляваният от него автомобил, с предната си част е блъснал предно разположения автомобил Б в задната му част. Възможно е след сблъсъка превозно средство Б да се е придвижило безконтролно в посока напред. В заключение, вещото лице приема, че е настъпил сблъсък между две попътно движещи се превозни средства, предно разположеното от които, към момента на сблъсъка е било е режим на спиране. Сблъсъкът е реализиран с предна дясна част на задно разположеното превозно средство в задна лява част на предно разположения спиращ автомобил. Стойността за отстраняване на уврежданията на автомобил Ф. с рег.№ **********, получени на ****************, по средни пазарни цени на резервни части и труд, в тридесет сервиза на територията на гр. В., възлиза на 870.31 евро. Уврежданията по автомобила отговарят да са получени по начин, описан в Двустранния Протокол за ПТП.

Стойността на ремонта на Ф. с рег.№ ********** в сервизи, които не са представители на марката Ф. възлиза на 905.77 евро.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 870.31 евро, необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за достаВ., строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II ТО и други/.

Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.