Решение № 86 от 06.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Смолян, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500683 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК

С Решение № 510/02.11.2025 г. по гр. д. № 412/2025 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н. В. О. за осъждане на Регионална Дирекция Гранична полиция гр.Смолян към ГДГП на МВР да му заплати сумата в размер на 2 062,78 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за периода от 18.10.2022 г. – 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда - 05.03.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 302,71 лева обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ периода, за който се дължи съответното допълнително възнаграждение, до датата на предявяване на иска[1]10.03.2025 г.

На следващо място съдът ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Смолян към ГДГП на МВР да заплати на Н. В. О. сумата от 467,91 лева възнаграждение за пътуване при командироване в периода 1

01.01.2022 г. - 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-05.03.2025 г., до окончателното изплащане; 143,75 лева лихва за забава за периода 01.01.2022 г. - 28.02.2025 г.

С решението също така са присъдени разноски, като Н. О. е осъден да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Смолян към ГДГП на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.; и Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Смолян към ГДГП към МВР е осъдена да му заплати разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС- Смолян - държавна такса в размер на 100 лева и 80 лева възнаграждение на вещото лице по ССчЕ според уважените искове.

Решението се обжалва и от двете насрещни страни.

С допустима въззивна жалба вх.№ 9611/19.11.2025 г.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“-Смолян към ГДГП при МВР-София, чрез гл.юрк. М. Хр., обжалва решението в ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на Н. О. сумата от 467,91 лева възнаграждение за пътуване при командироване в периода 01.01.2022 г. - 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска05.03.2025 г., до окончателното изплащане; както и сумата от 143,75 лева лихва за забава за периода 01.01.2022 г. - 28.02.2025 г. Иска се отмяна в тази част и отхвърляне исковете на Н. О. за заплащане възнаграждение за пътуване при командироване и лихвите върху главницата на това възнаграждение.

Жалбоподателят претендира и за разноските за двете инстанции, свързани с тези искове.

Въззиваемият по тази жалба Н. В. О. не е подал отговор по чл.263, ал.1 ГПК.

С допустима въззивна жалба вх.№ 9760/23.11.2025 г. Н. В. О., чрез пълномощника адв.М. Орм., обжалва решението в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му за осъждане на Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян към ГДГП на МВР да му заплати 2 062,78 лева, неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за периода от 18.10.2022 г. – 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда - 05.03.2025 г., до окончателното изплащане; както 2 и 302,71 лева обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ периода, за който се дължи съответното допълнително възнаграждение, до датата на предявяване на иска-10.03.2025 г.

Въззиваемият по тази жалба Регионална дирекция "Гранична полиция"-Смолян към ГДГП при МВР-София не е подал отговор по чл.263, ал.1 ГПК.

В съдебно заседание Н. О., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.М. Орм. поддържа неговата жалба и оспорва тази на РДГП-Смолян.

В съдебно заседание за Регионална дирекция "Гранична полиция"Смолян гл.юрк.М. Хр. поддържа жалбата на дирекцията и оспорва жалбата на Н. Онянов.

Съдът установява следното:

Решението в обжалваната от РД „Гранична полиция“- Смолян част, с която са уважени исковете на Н. Онянов за заплащане на възнаграждение за командироване, е правилно и следва да се потвърди.

Решението в обжалваната от Н. О. част, с която са отхвърлени исковете му за заплащане на възнаграждение за положен от него нощен труд, както и лихвите върху него, е неправилно и следва да се отмени, като тези искове се уважат.

Ищецът Н. В. О. през исковия период 18.10.2022 г. – 28.02.2025 г. работи по служебно правоотношение с Регионална дирекция „Гранична полиция“ Смолян на длъжност „старши полицай“ в Граничен полицейски участък Рудозем.

Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски орган. През исковия период ищецът полага труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Така е положил нощен труд от общо 1 049 часа, за които е платено възнаграждение, но без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице, след преобразуването им с коефициент 1,143 по същата методика, те възлизат на 1 199 часа, като за 3 разликата от 150 часа не е начислено и заплатено възнаграждение, което е в размер на 2062,78 лв. Лихвата за забава върху същата главница за периода 01.01.2023 г. – 04.03.2025 г. възлиза на 302,71 лв.

Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в случая.

През исковия период действа новата редакция, в сила от 11.07.2020 г., на чл.187 ЗМВР. Според действащите преди това изменение ал.1 и ал.4 на същия член, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица./ал.1/; работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал.3/; и ал.4: за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

В случая е важно да се изследва как е станало изменението на ЗМВР: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019 г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, по Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време 4 през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР е обнародван в ДВ, брой 60 от 2020 г., като съответно и измененият и допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020 г.

Съгласно новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Ал.4 на същия чл.187 предвижда, че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Според ал.10, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В случая следва да се разгледат тези наредби, но не само действаща от 2022 г., а всички от 2014 г. насетне, тъй като измененията в тях имат значение за решаване на спорния въпрос.

Съгласно чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (наричана по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., 5 отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Следва издаването на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г. В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.

В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата. Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага преобразуване. Вторият аргумент в доклада е икономически, като е подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева на 6 година.