Решение № 27 от 13.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Провадия, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200581 по описа за 2025 година Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на въззивна жалба от К. В. В. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № ****** от 20.11.2025 г. на Началник отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. ******, с което за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б.

"а" и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП му е наложена“Глоба” в размер на 3000, 00 лева /1533,88 евро/.

В жалбата се съдържат подробни доводи за отмяна на издаденото НП поради неговата неправилност и незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, като въззиваемата страна, чрез проц.представител – юрисконсулт Ч. моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, което намира за правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-****** не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2025 г. в 11:09 часа, жалбоподателят К. В. В., работещ като шофьор към ******ЕАД, по А2, км 385 +200 управлявал и извършвал превоз на товар със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка МАН, модел ТГХ с per. № ****** и полуремарке с три оси с per. № ******, собственост на 1

******ЕАД. На отбивна площадка, на посоченото място, същият бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. ******. Установило се, че водачът извършва превоз на пшеница, като след направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № K0200009 и ролетка № 1305/18/5 м/, било измерено натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС от 1 2.550 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл.

7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като сътв. превишаването било с 1.050 т.

При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 27.600 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването било с 3.600 т.

Предвид установеното, че управляваното от жалбоподателя превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за констатираното нарушение, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0011236 от 28.10.2025 г., в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001. Актът бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го е подписал, без да изложи възражения по него, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП му била наложена“Глоба” в размер на 3000, 00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата – писмените такива събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът възприема с доверие и кредитира като обективни и достоверни.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и 2 съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по пътищата. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран въззивникът и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, предпоставящи и субективната страна на нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган, като същите са съответни на описаните такива в обстоятелствената му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 3, буква „б“- сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е 1, 3 m - 24 t; т. 4, буква „а“ - единична ос - задвижваща: на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 /състав и съчленени ППС с пет, шест и повече оси/ - 11, 5 t;

По настоящото дело съдът намира за установени фактите описани в НП по отношение времето, мястото, видът на ППС – извънгабаритно такова, обстоятелствата свързани със санкционирането на управляващото го лице – жалбоподателя В.. В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че с процесното ППС, собственост на н а ******ЕАД е превозван товар – пшеница, като видно от билета от използваната за претеглянето електронна везна, натоварването на единична задвижваща ос на влекача е установено на 12 550 кг, при максимално допустими 11 500кг., а натоварването на трите оси на полуремаркето е установено общо 27 600 кг., при разрешени 24 000кг.

В хода на въззивното производство са събрани доказателства, че електронна мобилна везна модел PW-10 № K0200009 е одобрен тип средство за измерване. Безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че измерването с електронната мобилна везна и ролетка е извършено с годни технически средства за измерване към момента на проверката.

В случая, не е представено и разрешително, респ разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз, съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г., чл.14, ал.3, във вр.с чл.8, ал.1 от същата.

Не се сочи за наличието на такова, а и според настоящия състав същото е изцяло ирелевантно и несъотносимо към конкретния случай с оглед превозвания с ППС-то товар, поради следното:

3

Според § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Видът на превозвания товар в конкретния случай– пшеница, може да бъде "разглобен /разделен/ на части" /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г./, без това деление да доведе до излишни разходи /касателно извършването на самото деление/ или да породи риск от нанасяне на вреди /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г./, като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г./ с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г./.

В този смисъл и с оглед вида на превозвания товар, не е необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз.

Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. Това е така предвид, че нормативната уредба, регламентираща движението на извънгабаритни ППС – с маса или размери над законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи /разрешаването във всички случаи става след заплащане на съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или в хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за заплатени такива такси/. Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /арг. от чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП/. Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на ЗП, във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата, във вр. с Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел. Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата. Което е с основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото ясно регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т. е. във всички случаи, в които е налице възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на 4 регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП) за превоз на товара по начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.