Решение № 493 от 02.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Дупница, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20261510102730 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. М. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за кредит № 9673209007 от 19.01.2026г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 600 евро. Поддържа, че съгласно споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на договор за кредит от 19.01.2026г. следвало да заплати възнаграждение, което смята, че е пряко свързано с договора за кредит и невключването на същото в общите разходи по кредита водило до нищожност на сключения договор. В този случай смята, че дължи само чистата стойност на кредита, докато в случая е заплатила по-голяма сума, равняваща се на 743,99 евро. Моли ответната страна да бъде осъдена да й заплати сумата от 143,99 ЕВРО, представляваща платена сума, надхвърляща чистия размер на кредита, ведно със законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на исковата молба – 17.06.2026г. до изплащане на вземането.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск. Признава наличието на сключен договор между страните, отпускането на кредит от ответника на ищцата, както и обстоятелството, че ищцата е заплатила твърдяната от нея сума. Оспорва клаузата за възнаграждение за бързо разглеждане да е недействителна, съответно да води до нищожност на договора за кредит.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В тежест 1 на ищцовата страна е да докаже сключването на твърдения от нея договор за кредит, обстоятелствата въз основа на които твърди, че договорът е нищожен; размера на платените по договора суми. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.

В случая с изрично определение на съда от 21.08.2026г. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните има сключен договор за кредит с описаното по-горе съдържание, отпускането на кредит в размер на 600 евро от ответника на ищцата, както и обстоятелството, че по процесния кредит ищцата е заплатила на отвентика сумата от 743,99 евро.

Единственият спор между страните се свежда до това дали процесната клауза за възнаграждение за бързо разглеждане е недействителна, съответно дали това води до нищожност на договора за кредит, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.

В случая, доколкото спорното правоотношение произтича от сключен между страните договор за потребителски кредит, при извършване на преценката за валидност на договора следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).

В конкретния случай, вземането за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл.

10а, ал. 2 ЗПК). Без всякакво значение е това, че заплащането на възнаграждението формално е отделено в отделно споразумение, след като същото несъмнено е свързано с договора за кредит.

От изложеното следва, че посоченото възнаграждение по същество прикрива истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на това вземане, който надхвърля този на дължимата по договора лихва.

2

При това положение, следва да се приеме, че уговореното възнаграждение следва да бъде включено при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,1 %, като при включването на посоченото възнаграждение (равняващо се на 123,98 евро при главница в размер на 600 евро) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22).

От изложеното по-горе е видно, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая с изрично определение на съда от 21.08.2026г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 743,99 евро. При това положение сумата от 143,99 евро, надвишаваща чистата стойност на кредита, се явява недължимо платена, поради което предявеният осъдителен иск следва да се уважи като основателен.

При този изход на спора право на разноски има ищцата за следните суми: 25,56 евро – държавна такса. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат А. А. А. от АКПазарджик следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ в размер на 230 евро, в което е съобразено и регистрацията по ЗДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет. 1, ап. офис № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** следните суми: 143,99 ЕВРО - подлежаща на връщане сума, платена от ищцата И. Н. М. без основание въз основа нищожен договор за кредит № 9673209007 от 19.01.2026г., ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба – 17.06.2026г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, а именно: 25,56 ЕВРО – държавна такса.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Изток, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет. 1, ап. офис № 2 ДА ЗАПЛАТИ на 3 адвокат А. А. А. от АК-Пазарджик сумата от 230 ЕВРО - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4