Определение № 2237 от 11.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2237 гр. Бургас, 11.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Г. Евт. П. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20262120203347 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по Досъдебно производство № 3292 ЗМ - 701/ 2026г. по описа на Четвърто РУ на МВР - Бургас, пр. вх. № 17426/2026г. и пор. 2139/2026г. по описа на РП Бургас, а именно – Ю. Д. А., ЕГН **********, роден на **** в гр. ****, *********, с постоянен и настоящ адрес: ******.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Защитникът на обвиняемия поддържа, че искането на прокуратурата не следва да се уважава, като моли спрямо А. да се вземе по-лека мярка за неотклонение.

Обвиняемият също моли съда за по-лека мярка.

Съдът намира, че искането е направено от надлежен орган, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е и основателно по следните съображения:

С Постановление от 10.09.2026г. лицето Ю. Д. А. е привлечено в качеството си на обвиняем за това, че на 08.09.2026г. в гр. Бургас, *****, при условията на повторност, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – сумата от 1400,00 евро (хиляда и четиристотин евро), от владението на ******* от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.

За така посоченото престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години, от размера на което следва, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.

93, т. 7 НК. Следователно налице е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК за налагане 1 на МНО „Задържане под стража“.

На следващо място, в производството по чл. 64 от НПК съдът следва да направи извод дали от събраните до момента по досъдебното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Под „обосновано предположение” по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК следва да се разбира от събрания доказателствен материал да може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това си качество по ДП.

Настоящият съдебен състав, отчитайки занижения доказателствен стандарт при първоначалното вземане на мярка за неотклонение и етапа на разследването /същото е образувано едва преди два дни/, намира, че тази предпоставка е налице. Последният извод е обусловен от извършен от съда обстоен анализ на събраните по ДП доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо същите да бъдат обсъждани детайлно. На този етап по досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които сочат на наличие на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Към настоящия момент по досъдебното производство са разпитани свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към предявеното на А. обвинение, извършен е оглед на местопроизшествие, иззети са веществени доказателства, изготвени са експертизи, като от заключението по дактилоскопната такава се установява, че намерената и иззета дактилоскопна следа от вътрешната страна на рамката на неотваряем прозорец на жилището, от което е извършена кражбата, е от безименния пръст на дясната ръка на обвиняемия Ю. Д. А., събрани са и писмени доказателства, като преценени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства сочат на извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият А. е съпричастен към извършване на процесното престъпление. В подкрепа на този извод са и дадените от същия обяснения, в които същият признава стореното.

Следва да се отбележи, че не съществува равенство между обосновано подозрение и доказване на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението. Събраните на този етап от досъдебното производство доказателства съдът счита за достатъчни за да се приеме, че обвиняемият Ю. Д. А. може да е извършил престъплението, за което му е повдигнато процесното обвинение.

Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност - т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се вземе МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

Съдът намира, че в случая е налице опасност обвиняемият да извърши престъпление.

Преценката за наличието на реален риск от извършване на престъпление се извежда от степента на обществена опасност на обвиненото лице, като в тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на същия са налице множество криминалистически регистрации за други престъпления против собствеността, както и че настоящото деяние е извършено от А. в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 264/2026г. по описа на РС – Бургас.

Нещо повече, както бе посочено по-горе, в конкретния случай престъплението се характеризира с голяма степен на обществена опасност, която се обосновава и от процесната правна квалификация, касаеща извършване на деянието в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК. Това навежда към извода за утвърждаване на своеобразен противоправен модел на поведение и липса на изградени задръжки за осъществяване на престъпления. Изложеното навежда към крайния извод на съда, че се касае за лице с висока степен на обществена опасност, което може да извърши и друго престъпление.

2

Опасността обвиняемият да се укрие от своя страна е изводима от посоченото по-горе обстоятелство, че процесното деяние е извършено от А. в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 264/2026г. по описа на РС – Бургас, поради което и с оглед предвиденото за процесното престъпление наказание „Лишаване от свобода“, то при осъдителна присъда за процесното престъпление, на А. следва да бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ и да бъде постановено изтърпяване на отложеното такова, което от своя страна поражда реален риск същият да се укрие с цел избягване на наказателно преследване и изтърпяване на тези наказания. Наред с това от данните по делото се установява, че въпреки наличие на постоянен адрес, при проверки обвиняемият не е бил откриван на него от полицейските органи, като често променял адресите си на местоживеене, трудно е да бъде установяван, води скитнически начин на живот.

В случая може да намери приложение и презумпцията по чл.63, ал.2, т.1 НПК, при която хипотеза и доколкото от доказателствата по делото не се установява друго, се предполага наличието на реална опасност от извършване на престъпление респ. укриване на обвиняемия, доколкото процесното деяние е извършено в условията на повторност.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че са налице всички предпоставки, поради което и единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява адекватна и би обслужила целите по чл.57 НПК.

За пълнота следва да се отбележи, че по делото липсват данни за наличие на основание обвиняемият да търпи процесуалното ограничение в домашни условия, каквото би било ако се наложи „Домашен арест“. Мярката за неотклонение „Домашен арест“ е изключителна по своя характер и се налага предимно в случаи, когато по различни причини, най-вече от здравословно естество, е невъзможно да бъде търпяна мярка за неотклонение "Задържане под стража". В конкретния случай такива причини не се изтъкват – няма данни А. да страда от заболяване, което не позволява престоя му в ареста, както и липсват доказателства същият да се грижи за свои близки в нужда, което да налага да остане при домашни условия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Ю. Д. А., ЕГН **********, роден на **** в гр. Бургас, *********, с постоянен и настоящ адрес: ****** – обвиняем по Досъдебно производство № 3292 ЗМ - 701/ 2026г. по описа на Четвърто РУ на МВР - Бургас, пр. вх. № 17426/2026г. и пор. 2139/2026г. по описа на РП – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3