Решение № 244 от 29.05.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Ловеч, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310100134 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. П. Б., с адрес: ***, адрес за призоваване: *** / чрез адв. П. К./ против ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул.“Търговска“№22, представлявана от С. В. П..

Ищецът излага в ИМ, че с трудов договор № ***/*** г. бил назначен на длъжността „Кметски наместник“ на с. ***, като Кметският наместник изпълнява и функциите на длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***. Посочва, че срокът на действие на договора е определен, считано от *** г. до изтичане срока на мандат ***-*** г. на Кмета на Община – Ловеч. В договора му е определена основна месечна заплата в размер на 1204.00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Твърди, че на *** г. му била връчена Заповед № *** г., считано от *** г., за прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че в Заповедта са изброени причини за прекратяване на трудовото му правоотношение, които не отговарят на действителната обстановка и ги счита за неоснователни и незаконосъобразни.

Счита, че от така изтъкнатите причини за прекратяване на трудовото му правоотношение не става ясно какъв е този сигнал, който е подаден за отлИ.не на бетон в близост до каменния мост на с. *** и е съставен констативен протокол от *** г., който не му е връчен и към настоящия момент и не е запознат с него. Изтъква, че към дата *** г. е бил в платен отпуск, за което представя доказателства.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че Заповедта за прекратяване на трудовия му договор му е връчена на *** г., когато е бил в отпуск по болест и работодателят няма 1 право да му връчва заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение в периода на болнични, поради което заповедта за прекратяване следва да бъде отменена само на това основание.

Посочва, че работодателят има задължение да вземе предварително разрешение за уволнението, ако работникът, респ.служителят, е бил в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност и не се е явил на работното си място, представил е издадения болничен лист или е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест.

Отбелязва, че предварителната закрила се прилага при всички видове отпуск, вкл. и при временна неработоспособност.

Твърди,че оспорената Заповед като цяло не е мотивирана, от нея не може да стане ясно какви са причините за прекратяване на трудовия му договор, с което е нарушено правото му на защита да узнае какви всъщност са причините за прекратяване на трудовия му договор, за да може да организира защитата си.

Позовава се на съдебната практика относно основание за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.4 от КТ, според която се изисква завършването на всички трудови операции, които се отнасят до обема на уговорената работа, като твърди, че в настоящия случай трудовият му договор не съдържа уговорки за обема на уговорената работа. Цитира решения на ВКС.

Излага, че процесният договор е сключен на основание чл.68, ал.1, т.5 от КТ, като срочен трудов договор се сключва: за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган и прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ и чл.46а, ал.3, във вр. с чл.44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА е незаконно, налице е противоречие, тъй като ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор не може да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ.

Наведени са твърдения, че в конкретния случай договорът е сключен за извършване на дейност като Кметски наместник на с. ***, като Кметският наместник изпълнява и функциите на длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***.

Ищецът поддържа, че липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. Твърди, че в случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства, относими към възложената по трудовото правоотношение работа, за да може да се направи преценка за законността на уволнението, като се провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма, поради което счита, че заповедта е немотивирана.

В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и отмени Заповед № *** г. на Кмета на Община – Ловеч, с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено;

Да постанови решение, с което да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност „Кметски наместник“ на с. ***, като Кметският наместник изпълнява и функциите на 2 длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***;

Да постанови решение, с което да осъди Община – Ловеч, представлявана от Кмета на Община – Ловеч да заплати на ищеца сумата от 7824 лв, брутна сума, представляваща дължимо обезщетение за това, че е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ ответникът е депозирал такъв. Намира исковата молба за допустима, но оспорва предявените искове като неоснователни. Намира, че всички изложени от ищеца твърдения са изцяло неотносими и неоснователни към прекратяването на трудовото му правоотношение. Оспорва като неверни твърденията, че заповедта за прекратяване на ТПО е връчена на *** г, когато е бил в отпуск по болест. Твърди, че лично ищецът е подписал и получил заповедта на *** г., като за удостоверяване на този факт, представя същата като неразделна част от трудовото му досие.

Заявява, че ищецът е излязъл в отпуск по болест от *** г. в деня, следващ връчването на заповедта, съгласно болничен лист № ***, издаден на *** г. Подчертава, че предварителната закрила по чл.333 от КТ следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнението се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на ТПО. Твърди, че ищецът не е започнал ползването на разрешен отпуск за временна неработоспособност към момента на връчването на заповедта на *** г, тъй като в такъв отпуск е излязъл на следващия ден. Счита, че важен момент е основанието на което е издадена процесната заповед. Излага, че в практиката на ВКС основанието по чл.44, ал.1, т.3 вр. чл.46а, ал.3 от ЗМСМА безпротиворечиво е разяснено като уредено в специален закон основание за прекратяване на ТПО, към което закрилата в чл.333 от КТ не намира приложение, тъй като не попада в списъка на случаите по ал.1 от текста. Цитира решения на ВКС.

С отговора е оспорено и твърдението на ищеца, че заповедта е немотивирана и от нея не може да стане ясно какви са причините за прекратяване на трудовия до договор.

Излага, че правоотношението между кмета и кметския наместник, което възниква по силата на чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА, е от трудовоправно естество и спрямо него намират приложение общите правила, вкл. и процесуалният ред на КТ. Подчертава, че нормата на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА урежда една универсална възможност за прекратяване на трудовия договор – предсрочно без предизвестие от кмета на общината. Определя това уволнение като дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и се изразява във възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по целесъобразност. Позовава се на практиката на ВКС, според която съдебният контрол за законност на уволнението в този случай се разпростира в две насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл.46а от ЗМСМА. Изтъква, че в случая прекратяването на ТПО с кметския наместник е на основание чл.46а, ал.3 от ЗМСМА и не е съвместимо с нито едно от основанията за прекратяване на ТПО, предвидени 3 в КТ, поради което и не е необходимо да бъде мотивирано, каквото твърдение развИ. ищецът. Счита, че и закрилата по чл.333 от КТ също няма отношение към него, тъй като не попада в списъка на случаите по ал.1 от текста. Навежда доводи, че в случая не е налице порок във волята на кмета на общината, доколкото същият изрично се е позовал на прекратителното основание на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА на едно правоотношение което изначално възниква като срочно. Според ответника, касае се за освобождаване на специално основание, което не изисква обосноваване на конкретни факти за решението на кмета на общината да прекрати съществуващото ТПО с кметския наместник. Счита, че заповедта за уволнение е мотивирана в достатъчна степен – съдържа правното и фактическото основание за прекратяване на трудовоправната връзка с кметския наместник, без да е необходимо кметът на общината да сочи конкретните си мотиви за предприетото уволнение.

Относно възражението на ищеца за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, че в заповедта за прекратяването му като правно основание е посочен чл.325, ал.1, т.4 от КТ – поради завършването на определена работа, неприложимо в случая, счита същото за несъществено и намира, че същото не влече незаконност на уволнението. Намира за безспорно в случая, че прекратяването на ТПО е станало преди изтичане на определения с него срок – изтичането на мандата на кмета. Счита, че доколкото на ищеца е било ясно, че срокът на действие на договора е определен, считано от *** г. до изтичане на срока на мандат *** г. – *** г. на кмета на Община – Ловеч и ТПО не се прекратява поради завършване на определена работа, неубедителни са твърденията, че посочвайки двете основания за прекратяване, работодателят не е дал на служителя възможност да разбере действителната му воля. Счита, че съществено за определяне на основанието, на което е прекратено ТПО е, че в атакуваната заповед изрично е посочена разпоредбата на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА във вр. с чл.44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА и съответстващото на нея съдържание. Посочва, че никъде в заповедта няма текстово описание на нормата на чл.325,ал.1, т.4 КТ – поради завършване на определена работа.

Затова счита, че волята на кмета е ясна и категорична за прекратителното основание на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА. В заключение счита, че процесната Заповед № *** г. на Кмета на Община – Ловеч се явява законосъобразна, а предявеният иск за отмяната й е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Счита, че неоснователни са и акцесорно съединените с главния иск искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, тъй като уважаването на тези искове е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Ищецът В. П. Б. се явява лично и с договорно упълномощен процесуален представител - адв. П. К. от АК-Ловеч. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи са изложени в хода на устните състезания.

Ответникът -ОБЩИНА – ЛОВЕЧ се представлява от адв. И. Х.. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани по изложените в отговора съображения, които доразвИ. в представена писмена защита.

4

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на трудов договор № ***/*** г., сключен между Община – Ловеч, представлявана от С. В. П. – Кмет, от една страна като работодател, и В.

П. Б., от друга страна като служител, на ищеца е възложено да упражнява длъжността „Кметски наместник“, с място на извършване на работата Община Ловеч / населено място/ ***. Уговорено е месечно възнаграждение в размер на 1204 лв. /т.5 от Договора/. Съгласно т.10 „Други условия на трудовия договор“ – Кметският наместник изпълнява и функциите на длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***, за което да получава допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. месечно. Служителят е постъпил на работа на *** г.