Решение № 633 от 06.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. П., 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВесЕ. Златева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от ВесЕ. Златева Гражданско дело № 20205220103410 по описа за 2020 година

В исковата молба против Ж. Костадинова П., ЕГН********** от гр.П., ул.“Т.“№1, ет.6, ап.24 ищецът Л.Й. Т., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№79, вх.Б твърди, че с решение №7/09.01.2015 г., постановено от ОС-П. по реда на чл.69 от СК по гр.д.№234/2014 г., бил признат за биологичен баща на детето М.Л. Т.а, родена на ...г., ЕГН********** от майка ответницата Ж. К. П.. На основание чл.70 от СК било постановено детето да живее при майката, същата да упражнява родителските права, а спрямо него били определени мерки за осъществяване на лични контакти с дъщеря му, както и постановено да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., изменен с решение на РС-П. по гр.д.№2421/2016 г. на 200 лв. Налице било съществено изменение на обстоятелствата, при които били постановени мерките по чл.70 от СК, което изменение налагало спешно, незабавно постановяване на нови мерки с оглед защита на най-добрия интерес на дъщеря ми М..

Детето се отглеждало от ответницата и нейната майка М.В. в жилище, предоставено от Община[1]П. под наем на М.В.. Ищецът от осем години живеел и работел във Великобритания, имал статут на постоянно 1 пребиваващ, с постоянна работа и жилище под наем. Не бил преставал да се грижи за дъщеря си още от раждането й. Детето обаче растяло в несигурна, нестабилна среда, характеризираща се в непрекъснати скандали между ответницата и нейната майка, пренебрегване интересите на детето за сметка на лични интереси на бабата М.В. и майката. Бабата М.В. всячески пречила на контактите му с детето, както и на неговите родители с внучката им.

Манипулирала както ответницата така и детето. Предприела поведение на обсебване на дъщеря му, игнориране на потребностите на детето да общува с него и неговите родители. Ответницата била психически нестабилна, системно злоупотребявала с алкохол, изпадала в неадекватно физическо и психическо състояние, не била трудово заета, не можела да се справи с майка си, която била склонна и към насилие/ както към детето, така и към ответницата, към неговите родители/, не била в състояние да защити интересите на дъщеря си.

През последните три-четири години многократно ответницата искала помощ от ищеца, тъй като не можела да се грижи за детето, нямала къде да отиде, когато майка й я гонила от дома им. Двамата заедно били ходили в „Отдел закрила на детето”,ДСП-П. да потърсят закрила на майката и детето от бабата М.В., но без резултат. За да може да се погрижи адекватно за детето си, да го извади от тази неблагоприятна за неговото отглеждане и възпитание среда, разговарял с ответницата да отиде с детето да живее при него във Великобритания, която му казала, че без чужда помощ нямало да се справи да гледа детето. Разговарял със своята майка, която се съгласила да отиде с тях във Великобритания и да гледа детето. Четири пъти идвал в България, за да подготвят багажа, да вземе ответницата и детето, но ответницата в последния момент се отказвала, манипулирана и заплашвана от нейната майка, която продължавала да издевателства над психиката на дъщеря му, говорейки й, че баща й бил починал, че тя била нейната майка, че моите родители не й били баба и дядо. Ответницата решила, че ситуацията я устройва - майка й да се грижи за детето, а тя да си живее живота, както намери за добре, без да работи, да обикаля постоянно заведенията. Но дори и бабата М.В. не се грижила за детето в негов най-добър интерес. Детето било свидетел на всички тежки скандали между ответницата и бабата; дъщеря му била с вродено увреждане на зрението и нито ответницата, нито бабата М.В. били водили детето на очен специалист /били му дали някакви очила, взети случайно от 2 друга възрастна жена/. Потърсил сметка от ответницата, а тя му отговорила, че ще купи лупа на детето. Тогава ищецът и майка му завели детето на специалист в очна клиника в гр.Варна, предприели нужните мерки за лечение, за корекция на вродения порок и предупредил ответницата и майка й, че лечението трябвало да продължи и да водят детето редовно на преглед, което не се случвало. Детето споделяло още, че баба му го наказвала, като го заключвала само на тъмно в тоалетната. Бабата категорично забранявала на ответницата да позволява на неговите родители да се виждат с детето и когато това се случвало, за да избегне скандал с майка си, ответницата й казвала, че родителите му са „отвлекли” детето. Викали полиция, проявявали агресия, включително и физическа, към родителите му, за да се стигне до там, че М.В. била осъдена от PC-П. по НОХД №550/2018 г. за закана за убийство на баща му и майка му, ведно с пробационна мярка - забрана да посещава адресите на местоживеене на родителите му, която тя не спазвала. Твърди ищецът, че средствата, които изпращал за детето, се прибирали от бабата М.В. и не се изразходвали за неговите нужди и потребности. Скъпи вещи и играчки, които изпращал били разпродавани. Постоянно бил рекетиран от бабата М.В., а и от ответницата и нейния брат за изпращане на големи суми пари, които били нужни за закупуване на определени пособия във връзка със заболяването на детето или за покриване на други нужди на детето, които средства той изпращал, но после разбирал, че нуждите били мними, измислени, а закупената вещ, не била 1200 лв., колкото му е поискано и изпратил, а била 200 лв. Използван бил от ответницата и роднинския й кръг като източник на парични средства за задоволяване на техни интереси и потребности, злоупотребявайки с нуждите и потребностите на дъщеря му. Непрекъснато бил тормозен по телефона от ответницата и майка й като стигнали дори до там, да му съобщят, че детето му било блъснато от кола и в тежко състояние, което се оказало пълна измислица, но, докато разбере истината, преживял изключителен стрес.

Твърди ищецът, че ситуацията по отглеждането и възпитанието на детето му значително се влошила през последните няколко месеца. През пролетта на тази година ответницата и детето/ след поредния тежък скандал/ били изгонени от бабата М.В. от дома й. На ответницата и дъщеря му била предоставена от ДСП-П. социална услуга по ЗЗД - настаняване в кризисен център. След изтичане на срока на настаняване ответницата помолила 3 неговата майка да вземе детето при себе си, тъй като тя не можела да се погрижи за него, не знаела къде ще отиде. Майка му прибрала детето в дома им. След време ответницата й била казала, че ще вземе детето, щяла да живее на семейни начала с мъж в с.Г.Б., в неговия дом заедно с неговото детемомченце и тъй като дъщеря му тази година започвала училище /първи клас/ била записала детето в училището в гр.Белово. Ответницата отвела дъщеря му в с.Г.Б., но през лятото на тази година отново потърсила майка му да прибере детето, защото мъжът, с когото живеела в с.Г.Б., ги изгонил. Тогава разговарял с ответницата да се съгласи да вземе дъщеря им за месец при него във Великобритания, за да може детето да се успокои, да се разнообрази, да се опознаят по-добре, а и ответницата през това време да намери разрешение на проблема си. Разбрали се майка му да доведе детето във Великобритания и непосредствено преди първия учебен ден да върне детето в България, като всичко необходимо за училище щяло бъде закупено и подготвено от него.

Така повече от месец детето заедно с майка му било при него във Великобритания. Ищецът си взел отпуска и цялото време прекарали заедно.

Дъщеря му се чувствала много добре, спокойна, щастлива, обгрижена, цялото им внимание било насочено към нея. Объркване и нервност забелязвал само тогава, когато ответницата й се обаждала по телефона. След разговор с майка си дъщеря му вършела неща, които не можел да си обясня, докато не поговорих с нея: тършувала по гардеробите, шкафовете, навсякъде, питала дали в дома му живее жена. Детето споделило, че майка й я карала да прави това. От престоя на детето при ищеца той установил, че то нямало изградени никакви навици за правилно хранене, сън, хигиена. Когато казвал на дъщеря си към 21 ч., че било време за сън, тя му отговаряла, че на нея никой не й казва кога да си ляга, че в Г.Б. тя и момченцето на мъжа, в чийто дом живеели с майка й, си лягали след като „купонът свърши“. Сутрин не закусвали, защото ставали късно .Разбрал от детето, че в този дом много често се събирали компании за ядене и пиене и детето му спяло в същата тази стая, в която било пушено, употребяван алкохол, след като си тръгнели гостите.

Дъщеря му нямала и изградена елементарна представа кое било лошо, кое добро, кое позволено и кое не. Казало, че и тя „като мама ще пуши и пие“ и му демонстрирала как ще го прави.

Седмица преди първия учебен ден майката на ищеца и детето се прибрали в България. Ответницата отново се била събрала с мъжа от Белово, 4 поради което дъщеря му отново заживяла с майка си в с.Г.Б. и там тръгнала на училище. Ищецът осигурил абсолютно всичко необходимо за детето му за училище-облекло, раница, учебници, пособия, тетрадки и пр. Не след дълго майката на ответницата М.В., без знанието на дъщеря си, взела детето от с.Г.Б. и няколко дни била в неизвестност. Очевидно ответницата била отново в неадекватно състояние вследствие на злоупотребата с алкохол и когато дошла на себе си установила, че детето го нямало. Търсила го при майката на ищеца, но то не било там. Тогава се обадила в полицията и подала сигнал срещу майки си за отвличане на дете, сезирани били и социалните служби за закрила на детето, преценявайки риска за детето. След извършени мероприятия се установило, че бабата М.В. се укривала с детето във Велинград, в Пловдив, била го записала да посещава училище „О.П.” в гр.П. и заявила, че нямало да позволи никой да й отнеме детето, че дъщеря й била негодна да се грижи за него, а родителите на ищеца щяла да унищожи.

Полицейските служители предали детето на социалните работници от ДСП „Отдел закрила на детето”- гр.П., които започналипроцедура по предприемане на мерки за закрила на детето. По телефона социалните работници го уведомили за положението на дъщеря му. Информирали го, че не могли да върнат детето на майката и на бабата М.В.. Разбрали се, че докато организира пристигането си в България дъщеря му можело временно да бъде настанена в дома на неговите родители, които щели се грижат за нея. Така със заповед №ЗД/Д-РА-094/02.11.2020 г. на ИД Директора на ДСП-П. дъщеря му била настанена в семейството на неговите родители. От 02.11.2020 г. до 05.11.2020 г. родителите му се грижели за детето. Майка му го водила и вземала от училище, информирала се от учителите за психическото здраве на детето, за поведението му. Класната и директорката споделяли на майка му, че майката и бабата М.В. притеснявали детето в училище, донесли му мобилен телефон и постоянно разговаряли с него, че едвам удържали дъщеря му да не избяга от училище, както и че детето било объркано, притеснено след разговор с майка си и баба си М.. След такива разговори дъщеря му казвала на майка му,, че ще избяга от дома ни, че баба й М. ще ги унищожи веднъж завинаги. Родителите на ищеца полагали големи усилия да успокоят дъщеря му и когато детето не се виждало и чувало с майка си и баба си М. било спокойно.

На 03.11.2020 г. бабата М.В. причакала сутринта майка му и дъщеря му в училищния двор и започнала да се кара с майка му, да я заплашва, обижда, 5 унижава, искала от детето да не влиза в училище, а да тръгне с нея. Майка му много се уплашила, тъй като вече М.В. била осъдена за опита за убийство и заканите за убийство на баща му и майка му, повикала полиция, но бабата М.В. избягала. За този случай има издадена от PC-П. Заповед №33/06.11.2020 г. за незабавна защита на майка ми по ЗЗДН с определени мерки, които обаче М.В. изобщо не спазвала.

На 05.11.2020 г. ответницата - във видимо неадекватно състояние, много пияна - отишла в дома на родителите му с искане да види детето. Паднала пред входната врата. Майка му междувременно звъняла в полицията за съдействие, тъй като помислила, че и бабата М. била с дъщеря си. При вида на майка си, дъщеря му силно се уплашила, започнала да плаче, да се задушава. Майка му помолила ответницата на следващия ден рано да дойде пред училището и ще се види с детето, сега в това състояние го притеснява и плаши, а то трябвало да заспи спокойно. Дошли и полицаите и казали на ответницата да вземе и да успокои детето, попитали я къде живее, а тя отговорила: „по пътищата’. Полицейските служители се позаинтересували ако вземе детето да го успокои - къде ще го заведе, а тя отговорила: „на хотел”/отново я били изгонили от дома на мъжа в с.Г.Б./. Така ответницата взела дъщеря му и я завела в дома на бабата М.В..