Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1844 от 14.10.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5613/2019
Вид
Решение № 1844
Подписан
14.10.2019
В сила
31.10.2019
Състав
НИКОЛАЙ ДИЯНОВ ГОЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 4, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 98, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1844 гр. Пловдив, 14.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5613/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Г.Ф.Ф.,

ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0273-000174 от 26.03.2019г., издадено от Началник РУ- Хисар към ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на Г.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.

4, т. 8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.

В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила, опорочаващи административнонаказателното производство. Възразява се срещу неспазване на разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Възразява се срещу изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се твърди, че на процесната дата ( 12.05.2018г. ) МПС с рег. № ********не е било управлявано, съответно паркирано от жалбоподателя Ф.. Изтъква се, че наказващият орган е следвало да положи усилия да установи кое е лицето, паркирало автомобила на процесната дата, а не да презюмира, че това е собственикът на автомобила. Сочи се, че макар и чл. 188 ЗДвП да позволява за нарушение, извършено с автомобила да бъде глобен неговия собственик, то това обстоятелство следва изрично да бъде упоменато в АУАН и НП- реквизит, който в случая отсъства. Възразява се и срещу начина, по който е отразено нарушението от фактическа страна в АУАН и НП, тъй като не се изяснява дали се твърди МПС- то да е паркирано в самото кръстовище или на разстояние по- малко от пет метра от него. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. П.. Поддържа се така подадената жалба. Излагат се допълнителни съображения по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По фактическите и правни аспекти на казуса:

В АУАН и атакуваното НП е отразена следната фактическа обстановка: на 12.05.2018г., около 15.10ч. в гр. Хисаря, жалбоподателят Ф. управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********- лична собственост. На кръстовището на ул. Васил Петрович” с ул. „Христо Смирненски“ в гр. Хисаря, Ф. паркирал управляваното от него МПС на горепосоченото кръстовище и на по- малко от пет метра от него.

Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа страна в АУАН, счита че същият е съставен извън установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяващ се от откриване на нарушителя. Така, в АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 12.05.2018г. от жалбоподателя Ф..

Тоест, след като актосъставителят приема, че още на тази дата са установени, както нарушението, така и лицето, което е негов автор, то от този момент следва да се отброява и тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН. Неясно защо обаче, макар и да е прието, че нарушителят е открит още на 12.05.2018г., АУАН срещу него е съставен девет месеца по- късно. Това обстоятелство не е съобразено и от наказващия орган и той е преценил, че следва да издаде наказателно постановление. Това му действие обаче, е в разрез със Закона за административните нарушения и наказания. Установената в закона давност представлява период от време, с изтичането на който държавните органи се лишават от възможността да реализират правата си по административнонаказателното правоотношение. Предвид това, след изтичането на установения в закона давностен срок, недопустимо от процесуалноправна гледна точка е, да се извършват каквито и да било по- нататъшни дейности в насока ангажиране отговорността на съответния правен субект, посочен в АУАН като извършител ( в тази насока Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВАС и ВКС).

Несъобразяването с установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок само по себе си се явява основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За яснота и пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.

6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.

Фактическото описание на нарушението, както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление е непълно.

Едва от разпита на актосъставителя се изясни, че АУАН е съставен на основание издаден преди това фиш за неправилно паркиране. Следвало е това обстоятелство да бъде изрично отбелязано в АУАН и НП, като се посочи датата, номера и съставителя на фиша за неправилно паркиране. На следващо място, нито актосъставителят, нито посоченият в акта свидетел- Б. са установили, че именно жалбоподателят Ф. е управлявал, съответно паркирал МПС на процесната дата. Фиш за неправилно паркиране е съставен в отсъствие на Ф. и е залепен на автомобила, тъй като след извършена проверка в системата на ОД на МВР с-р „Пътна полиция”, именно той е установен като собственик на МПС с рег. № ********.

Този пропуск да се изследват пълно и всестранно фактическите аспекти на нарушението рефлектира и дава своето негативно отражение и при правното описание на същото. В тази насока, съдът споделя възражението на защитата, че ако наказващият орган счита, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран като собственик на МПС, с което е извършено нарушение, то е следвало изрично това да бъде посочено в наказателното постановление и да се направи съответната привръзка с чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Този пропуск съществено накърнява правото на защита на нарушителя, тъй като го поставя в неяснота досежно правните параметри на вмененото му нарушение.

Не без значение е и обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без това обстоятелство да бъде отбелязано където и да било в акта. Действително, чл. 40, ал. 2 ЗАНН разписва хипотеза, при която АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя. За да се състави АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН обаче, то следва нарушителят да е бил надлежно потърсен и поканен да се яви на определената дата, час и място за осъществяване на това процедурно действие. В конкретния случай, в административнонаказателната преписка липсват каквито и да било доказателства, че нарушителят е бил потърсен. Единствено в рамките на проведения разпит, актосъставителят поддържа, че жалбоподателят Ф. е бил потърсен по телефона и му е била изпратена призовка, за да се яви за съставянето на АУАН, която той не е получил. Доказателства в подкрепа на тези твърдения липсват, предвид което и настоящият съдебен състав счита, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя в разрез с установените законови изисквания.

Предвид гореизложеното и доколкото бяха констатирани драстични нарушения при съставяне на АУАН и НП, както и при правното и фактическо отразяване на нарушението, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

Така мотивиран и на основание чл.

63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0273-000174 от

26.03.2019г., издадено от Началник РУ- Хисар към ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на Г.Ф.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:/п.

Вярно с оригинала.

Т.К.