Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3099 от 14.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2540/2026
Вид
Определение № 3099
Подписан
14.10.2026
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3099 гр. София, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502540 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2,във вр. с чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. чрез пълномощника му адв.В. Т. против определение №11527 от 27.05.2026г. на СГС, II-Е вззивен състав, постановено по гр.д.№ 9643/2025 г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на определение №25442 от 11.12.2025г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че в настоящото производство разноски не се дължат, тъй като същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода на спора се разпределя отговорността за разноски. Съдът в настоящото производство действал като контролно-отменителна инстанция, като предмет на делото е законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия.Затова нормата на чл.81 ГПК не намирала приложение в случая.

Неправилен бил извода на съда, че били доказани реално сторени разноски от „Йото груп“-ООД. Никъде в договора за правна помощ не било удостоверено получаването на сумата в брой, нито е удостоверено, че този договор служи вместо разписка за заплатената сума.

Съдът не е обсъдил и искането за намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно. Моли за отмяна на определението като незаконосъобразно и изменение на първоначалното прекратително определение в частта за разноските.

Препис от частната жалба е връчен на другата страна „Йото груп“ООД, но в законния срок отговор не е постъпил.

Софийският Апелативен съд, като прецени оплакванията в 1 частната жалба във връзка със събраните доказателства и изискванията на закона, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок срещу валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна поради следното:

С определение № 25442 от 11.12.2025 г. по настоящото дело жалбата на И. Д. Д. срещу отказа на ЧСИ М. М., per. № ***, за присъединяването му като взискател по изп. дело № 320/2024 г., обективиран в уведомление с изх. № 3968/11.07.2025 г., е оставена без разглеждане като недопустима. Съдът е приел, че отказът за присъединяване по чл. 456 ГПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.435 ГПК, както и че изпълнителното производство е прекратено, поради което липсва правен интерес от жалбата.

Със същото определение жалбоподателя е осъден да заплати на взискателя „ЙОТО ГРУП" ООД, подал чрез пълномощник отговор на жалбата с приложен към него Списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, сумата от 400 лв. разноски по делото.

По молба на И. Д. Д. по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, с обжалваното в настоящото определение №11527 от 27.05.2026г., съдът е оставил без уважение молбата му.Тази молба съдържа искане съдът да измени определението си, като не присъжда разноски за това производство като недължими или евентуално намали същите поради прекомерност на адвокатското възнаграждение по съображения, поддържани и в настоящата частна жалба.

Съдът е оставил и двете искания без уважение, отказвайки да измени определението си.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оставяне без разглеждане на жалбата на молителя, за него е настъпил неблагоприятен процесуален резултат, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК същият дължи на насрещната страна направените от нея разноски за настоящото производство. Приел е, че разпоредбата на чл.81 от ГПК е обща и императивна и важи с пълна сила за всички спорни съдебни производства.

Счел е за неоснователно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение приемайки, че нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер. Според съда 2 заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение от 400 лв. не е прекомерно, а справедливо и съответно.

Въззивният съд споделя мотивите на СГС за дължимост на разноските и в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

В ТР № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че отговорността за разноски по чл.78 от ГПК представлява процесуално облигационно отношение, което възниква при наличието на неоснователно предизвикан правен спор и съдебен акт, който отхвърля правната теза на страната, отговаряща за разноските. В настоящото производство по реда на чл.435 ГПК, макар съдът да упражнява контрол за законосъобразност, той разрешава процесуален спор между страни с противоположни интереси. Разпоредбата на чл.81 от ГПК е обща и императивна, като задължава съда да се произнесе по искането за разноски „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция", като законът не предвижда изключение за производствата по съдебен контрол върху принудителното изпълнение. След като жалбата на настоящия частен жалбоподател е оставена без разглеждане, за него е настъпил неблагоприятен процесуален резултат, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК същият дължи на насрещната страна направените от нея разноски за производството. Съгласно чл.436, ал.2 от ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати препис от жалбата на „другата страна", която в случая е взискателят. Като страна, срещу която е насочена жалбата, взискателят има право на защита, включително да ангажира адвокат, и при успешен за него изход на спора има право на разноски.

Затова мотивите на СГС по отношение дължимостта на разноските и в производството по чл.435 ГПК са правилни и настоящата инстанция ги споделя.

Съдът не приема посочената съдебна практика, че производството е контролноотменително, едностранно, а не състезателно и съдът извършва проверка по законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия,поради което не била приложима разпоредбата на чл.81 ГПК. Както бе посочено по-горе, производството е спорно, а законът /ГПК/ задължава съда да изпрати препис от жалбата за отговор на другата страна. Ако тя ангажира за това процесуален представител, несъмнено има право на разноски, ако е реализирала такива по повод подадената жалба.

Неоснователно е и оплакването, че не било доказано действително заплащане на адвокатското възнаграждение. Видно от представения към списъка 3 на разноските Договор за правна помощ и сътрудничество, в чл.4.2 изрично е уговорено между страните, че сумата в размер на 400 лева е платена преди сключване на договора за процесуално представителство пред СГС по повод частна жалба вх.№4338 от 18.07.2025г. /настоящата/. Съгласно т.1 от №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; плащането е в брой, вписването за плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Съдът намира обаче за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Според практиката на СЕС, задължителна за националните съдилища на държавите-членки - /Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО/ сочат на общ извод, че националната юрисдикция /в случая - съдът/ не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /в случая с Наредба № 1/2004 г./ и забраната съда да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“.

С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, е прието, че член 101, §1 от ДФЕС във вр. чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Следователно размерите, посочени в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г./ не са обвързващи за съда. Дължимият размер се 4 преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

За да прецени основателността на направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора.

Настоящото производство е по чл.435 ГПК, като се обжалва постановление за отказ на ЧСИ М. за присъединяване на настоящия частен жалбоподател И. Д. като взискател по посоченото изп.дело. От материалите по делото е видно, че след постановлението за отказ изпълнителното дело е било прекратено по искане на взискателя „ЙОТО ГРУП" ООД.

След като е получила препис от жалбата, насрещната страна /взискателят/ е подал писмен отговор, излагайки доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на подадената жалба.Последвал е и този правен резултат – оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима.

Видно е обаче, че това производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Видно е, че адвокатът е извършил следващите се процесуални действия и добросъвестно е свършил работата си с оглед защита правата на своя клиент. Очевидно е било обаче, че жалбата е недопустима, тъй като разпоредбата на чл.435 ГПК лимитативно изброява кои действия на съдебния изпълнител подлежат на съдебен контрол, както и кръга на лицата, които могат да обжалват тези действия.

С оглед изложеното съдът намира, че при липсата на фактическа и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 300 лева с равностойност в евро от 153,38 евро.

В този смисъл следва да се измени първоначалното определение за прекратяване на производството, в частта му за разноските.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №11527 от 27.05.2026г. на СГС, II-Е вззивен състав, постановено по гр.д.№ 9643/2025 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК Определение № 25442/ 11.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 9643/2025 г. на СГС, II-Е въззивен състав, в частта за разноските, които И. Д. Д. следва да заплати на „ЙОТО ГРУП" ООД, като намалява същите от 400 лева на 300 лева, с равностойност на 153,38 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на 5 чл.274,ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6