Решение № 1065 от 22.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Варна, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100100253 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени искове от И. П. Т., ЕГН ********** от ***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от *** и Ж. П. Т., ЕГН ********** от ***, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от *** срещу „Ресурс Варна“ ЕООД, ЕИК 103874098 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. инж. П. Н.

№ 11, за осъждане на ответника да заплати сумата от по 46547 лева на всеки един от ищците, представляваща неизплатена част по договор за спогодба от 04.01.2022г., с който е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука с възходящ на ищците, ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от по 12457,95 лева на всеки един от ищците , представляващи мораторна лихва върху всяка една главница за периода от изпадане в забава – 31.01.2023г. до депозиране на исковата молба в съда 06.02.2025г., на осн. чл.

79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са низходящи на П.И.

Т., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.2021г., който приживе е бил служител на ответника. С разпореждане №5104-03-59/14.04.2021г. на ТП Варна на НОИ смъртта на възходящия на ищците е призната за трудова злополуки. Предвид настъпилата смърт и доколкото ищците се явяват лица, на които се дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди, между ищците и ответното търговско дружество на 04.01.2022г. бил сключен договор за спогодба. По силата на посочения договор ответникът се задължил да заплати на всеки един от ищците сумата от по 86547 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди. В изпълнение на договора ответникът заплатил на всеки един от ищците част от задължението в размер от по 40 000 1 лева за всеки, като остатъкът в размер от по 46574 лева за всеки един от ищците не бил заплатен.

Твърди се, че на 17.01.2023г. ищците са изпратили покана до ответното дружество за заплащане на окончателния размер на уговорената в договора сума, с която покана са предоставили на последния 14-дневен срок за изпълнение. Срокът за изпълнение на паричното задължение поето по договора изтекъл на 31.01.2023г., от която дата се претендира и мораторна лихва върху всяка една главница, считано до депозиране на исковата молба в съда.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че уговорената в процесния договор сума от 86547 лева – за всеки ищец се формира от сумата представляваща дължимо застрахователно обезщетение от застрахователя „Уника Живот“ АД, което било изчислено въз основа на застрахователна полица № *** в размер от по 46547 лева за всеки, както и дължимото от работодателя на наследодателя на ищците и ответник в производството по делото обезщетение в размер от по 40 000 лева за всеки. Така определената сума по договора е била приета като дължимо обезщетение за причинените вреди от ищците, чрез тяхната майка и законен представител, при което ищците са релевирали изрично волеизявление, че нямат други претенции за заплащане на парично обезщетение в резултат на настъпилата трудова злополука. Твърди се, че в договора страните уговорили клауза, съобразно която при неплащане от страна на застрахователя на обезщетение в размер от по 46547 лева, то ищците представлявани от своята майка – Т. Г. си запазват правото да инициират преговори и да претендират обезщетение за вредите в рамките на общо договорения размер от по 86547 лева.

Поддържа се, че със свое заявление от 21.11.2022г. ищците адресирано до застрахователя е направено искане за заплащане на застрахователно обезщетение по повод процесната трудова злополука, като на 09.01.2023г. е постановен отказ от страна на застрахователя за удовлетворяване претенциите на ищците. При тези съображения със свое писмо от 17.01.2023г. ищците поканили ответното дружество да заплати остатъка от дължимото обезщетение в размер от по 46547 лева. При изложеното твърдят, че ответникът не изпълнява договорните си задължения, като не изплаща на ищците посочените в споразумението суми, поради което желае да бъде осъден да заплати същите, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението. Върху процесните главници се претендира и мораторна лихва за периода от изпадане в забава след покана на кредитора до сезиране на съда.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се релевират възражения за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност се излагат доводи за неоснователност на същите.

В отговора на исковата молба се поддържат възраженията, че ответникът не се е задължил да осъществи плащане на парични суми, които са дължими от застрахователя. С изпълнение на задължението си по договора за плащане на сумите от по 40 000 лева на всеки един от наследниците на починалия служител, ответникът намира, че е изпълнил задължението си по този договор. Други задължения за плащане отделно от така посоченото по този договор не са поемани от него. Посочва, че действителната воля, която страните са обективирали в процесния договор е включвала възможността да бъдат водени преговори със застрахователя, като дори и след отказ от същия 2 срещу него да бъдат образувани съдебни производства.

Възразява, че отказът на застрахователя не изчерпва възможността на ищците да удовлетворят претенциите си, доколкото отказът би могъл да бъде основание за съдебно предявяване на претенция срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

В евентуалност посочва, че за майката на ищците не произтичат права от договора, доколкото същата няма качество на наследник на починалия служител на ответника. Намира, че клаузата от договора – изречение второ от IV, с която Т. Г. „си запазва правото“ е недействителна доколкото била неясна, като наред с това излага и възражения, че същата била и унищожаема.

Излага възражения, като посочва, че по силата на договора основание за евентуално плащане е воденето на преговори, доколкото в договора е уговорена възможност за иницииране на такива. При така изложеното намира, че евентуално плащане или изпълнение от ответника би било допустимо но при изпълнение на посочените в договора условия, а именно водене на преговори. Дори и воденето на преговори не обуславяло възникване задължението за ответника за плащане на процесните суми доколкото и след преговорите би могло да бъде заявен отказ от плащане или плащане на помалка сума от посочената в исковата молба.

По повод изпратената покана на 17.01.2023г. от ищците, се посочва, че е обективиран писмен отговор с писмо № 230086/23.01.2023г., с което последните са били уведомени за осъщественото прекратяване на наказателно производство и мотивите за това, които се съдържат в постановление №1451/2021г. на ВРП.

Намира, че със заплащане на обезщетението ищецът в качеството му на работодател на наследодателя на ищците е изпълнил своето задължение да обезщети последните за причинените им вреди, като за определяне на това обезщетение е взета в предвид и съдебната практика, която е приложима за определяне на обезщетения по справедливост при редукция в размер от 50% до 80% с оглед наличието на конкретните обстоятелства визирани в не обжалваното постановление № 1451/2021г. на ВРП.

В отговора на исковата молба се излагат възражения, като се посочва, че процесния договор за спогодба, който е подписан от адв. Т. е подписан от лице без учредена представителна власт от наследниците на починалия служител на ответника. В евентуалност се излага, че процесуалния представител е нямал права да договоря извън изрично посочените в пълномощното.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представени по делото за удостоверения за раждане на децата Ж. П. Т. и И. П. Т., от които се установява, че същите са родени на 27.09.2011г., съответно 02.05.2008г., като тяхна майка е Т. Г. Т., а баща П.И. Т., б.ж. на гр. Варна.

С пълномощно от 04.09.2023г. Т. Г. в качеството й на законен представител на детето Ж., съответно детето И., действащ със съгласието на своята майка Т. Г. са учредили представителна власт на адвокат Д. и адв. Т. във връзка с осъществяване на процедура по получаване на обезщетение от ответното дружество и трето на спора лице –ЗК „Уника Живот“ АД в размер от по 86547 лева за всяко едно от децата, във връзка с вреди настъпили за 3 същите с оглед смъртта П. Т. – баща на децата.

Представено по делото е споразумение от 04.01.2022г., по което страни са ответното търговско дружество от една страна, а от друга децата, като наследници на починалия си баща, представлявани от тяхната майка и законен представител, по силата на което споразумение ответникът е поел задължение да заплати на всяко от децата сумата от по 86547 лева, представляващи обезщетение за вреди вследствие настъпилата смъртта на техния баща, която смърт е призната за трудова злополука с разпореждане на НОИ. Съобразно уговорките в споразумението, ответникът е поел задължение да заплати сумата от по 40 000 лева от общо уговорената по пункт първи на всяко едно от децата в срок до 3 работни дни от подписване на споразумението по посочена в същото банкова сметка, по която титуляр е тяхната майка. Размерът на уговореното обезщетение от по 86547 е посочено, че се формира от сумата от 46547 лева – застрахователно обезщетение дължимо по застрахователна полица № *** сключена със застрахователя „Уника Живот“ АД, както и 40000 лева платимо от работодателя на починалия баща на децата и ответник по спора. В пункт трети е уговорено условие, съобразно което, ако застрахователя не заплати застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица, то майката на децата си запазва правото от името на наследниците да инициира преговори и да претендира обезщетение за вредите в размер на договорения размер от по 86547 лева, а именно за остатъка от по 46547 лева.

С уведомление от 09.01.2023г. третото на спора лице „Уника Живот“ АД е отказало да удовлетвори застрахователната претенция № 2058010001, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на наследодателя на ищците, като се позовава на извод направен в наказателно постановление за прекратяване на досъдебно производство, което е било образувано по повод смъртта.

Представена по делото е покана вх. /съобразно регистър на ответника/ №23-0002/17.01.2023г., с която майката на децата в качеството си на техен законен представител, чрез процесуалния си представител е сезирала ответното търговско дружество с искане за заплащане на пълния размер на уговореното обезщетение от по 46547 лева, като е определен 14-дневен срок за изпълнение считано от получаване на поканата.

Приета по делото е електронна кореспонденция между страните, представена на хартиен носител и заверена от представящата й страна, видно от която страните са осъществявали комуникация досежно параметрите на подписаното споразумение за заплащане на обезщетение.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищците са низходящи на П. Т., б.ж. на гр.

Варна, който приживе е бил служител на ответното търговско дружество, който е починал, което обстоятелство с разпореждане на НОИ е прието за настъпила трудова злополука. Не е спорно също така, че между работодателя на наследодателя и наследниците на последния е сключен договор, наименувано споразумение от 04.01.2022г., както и че сумата от по 40 000 лева, която е уговорена с това споразумение е заплатена от ответника.