Определение № 998 от 21.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. София, 18.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500818 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 пр. 2 от ГПК вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна въззивна жалба с вх. рег. № 262914 от 05.02.2024г., подадена от д-р Т. М. М. срещу Определение № 260508 от 19.01.2024г. постановено по гр.д. № 5513 по опис на СГС за 2021г., с което по реда на чл. 248 от ГПК, частната жалбоподателка, която е ищец в исковото производство е осъдена да заплати на ответника Д. Е. Х. сумата от 6 410 лева, представляващи направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 вр. ал. 3 от ГПК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което молбата по чл. 248 от ГПК подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, приета е като редовна от администриращия съд.

В срока за писмен отговор, насрещната страна Д. Е. Х., ответник в исковото производство, чрез пр. представител адв. М. е подал молба с вх. рег.

№ 266912 от 20.03.2024г. В молбата е изразил становище за неоснователност на частната жалба и изложение на действията, които са извършени в исковото производство преди неговото прекратяване с Определение № 266333 от 1

16.11.2023г. Твърди, че искане за присъждане на разноски е реливирано още при подаване на писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Отправено е искане, частната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият въззивен състав приема, че частната жалба е подадена от страна, която е обосновала правен интерес от образуване на частното въззивно производство, поради което приема жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна предвид следното:

С определение № 266333 от 16.11.2023г. постановено по гр. д. № 5513 от 2021 г. съдът, на основание чл. 232 от ГПК е прекратил исковото производство, образувано възоснова на искова молба с вх. рег. № 311492 от 26.04.2021 г. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал.4 от ГПК /Доп.-ДВ бр. 11 от 2023г. ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен ако прекратяването е поради постигнатото между страните споразумение,в който случай се прилага чл. 9 . Основанието за прекратяване е различно от предвиденото изключение, поради което ответникът има право на разноски. В исковото производство, ответникът Д. Е. Х. е представляван от пр. представител адв. Б., който е изготвил в срока по чл. 131 писмен отговор.

С молба вх. Рег. № 281262 от 13.07.2023г. друг пр. представител на ответника Д. Е. Х., а именно адв. М. е представил договор за правна помощ и списък по чл. 89 от ГПК. На 11.09.2023г. адв. М. е поискал възобновяване на производството по делото. С определение № 265800 от 26.10.2023г. производството по делото е възобновено, а в определение № 26633 от 16.11.2023 г. производството е прекратено. Претенцията за разноски пред първата инстанция е в размер на 8000 лева, по договор за правна помощ сключен между ответника Х. адв. М..

Първоинстанционният съд е приложил стриктно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014г., изм. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 25 Октомври 2016г., изм. ДВ. бр.41 от 23 Май 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г. и е определил, минимален размер от 6 410 лева. Доколкото към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт е приложена 2 материално правна норма, която е действащото право към същия момент и към датата на извършения разход, липсват основания за отмяна на обжалваното определение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение на частна жалба с вх. рег. № 262914 от 05.02.2024г., подадена от д-р Т. М. М. срещу Определение № 260508 от 19.01.2024г. постановено по гр.д. № 5513 по опис на СГС за 2021г., с което по реда на чл. 248 от ГПК, частната жалбоподателка, която е ищец в исковото производство е осъдена да заплати на ответника Д. Е. Х. сумата от 6 410 лева, представляващи направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 вр. ал. 3 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановеното определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3