Решение № 1121 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500996 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е молба, вх.№ 21355 от 21.07.2026 г . /по пощата/ от процесуалния представител на Я. Д. С., съдържаща искане по чл.250 ГПК.

Иска се съдът да допълни постановеното въззивно решение № 800/18.06.2026 г. в частта относно претендираната законна лихва върху доприсъденото обезщетението за неимуществени вреди, изтекла за периода от 21.06.2023 г. до окончателното плащане.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – З. Т. З. и Л. С. З. на 16.09.2026 г. Отговор в предоставения от съда 1-седмичен срок, не е постъпил.

Апелативен съд-София като взе предвид изложеното в молбата, с която е сезиран и като съобрази съдържанието на въззивното решение, което се иска да бъде допълнено по реда на чл.250 ГПК, намира следното:

Видно от мотивите на въззивно решение № 800/18.06.2026 г., л.15, съдът е посочил, че :“Доприсъдената главница е дължима ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. – датата на деликта до окончателното плащане“. На л.19, в диспозитива, обаче, липсва произнасяне по законната лихва върху 1 доприсъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 850,30 евро.

При тези си констатации съдът приема, че се касае до очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, а не до непълнота на въззивното решение в смисъла на чл.250ГПК.

В решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е застъпено разбирането, че съдебното решение представлява единство от диспозитив и мотиви; че диспозитивът трябва да е логически извод от мотивите; и че несъответствието между формираната воля в мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, щом не се касае за грешка в правните изводи.

Налага се извод, че допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена като в диспозитива на л.19, абзац 1, в края, в решение № 800/18.06.2026 г. след „Т.“ се добави текста: „ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. – датата на деликта до окончателното плащане“.

С оглед горните мотиви искането по чл.250 ГПК следва да бъде о с т а в е н о без уважение.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 800/18.06.2026 г. на л.19, абзац 1, в края след „Т.“ се добавя текста: „ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. – датата на деликта до окончателното плащане“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.250 ГПК, направено в молба, вх.№ 21355 от 21.07.2026 г. /по пощата/ от процесуалния представител на Я. Д. С., като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията 2 на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3