Решение № 91 от 11.06.2024, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 1182/2023
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 334 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- параграф 16 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Харманли, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630101182 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана искова молба oт А. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Харманли, ***, обл.Хасково чрез адв.Р.Н. -АК-София против Х. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. *** с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с нот. акт № 143, том IV, рег. № 7819, дело № 673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 63, том IV, дело № 764/2002 г. дядо й Х. Б. И. и майка й Б. Х.ва са й дарили следния техен съсобствен недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ от 510 кв.м., съставляващ парцел XVII-3170 /седемнадесети, отреден за имот планоснимачен номер три хиляди сто и седемдесет/ по плана на гр. Харманли, заедно с построените в този имот жилищна сграда и гараж, находящ се на ул. *** № 7 при граници и съседи на имота: от една страна ул. ***, Г.К., наследници на Г.М. и наследници на Г.П. като дарителите си запазиха право на ползване върху целия имот. Понастоящем дарените имоти са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли като поземлен имот с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** /жилищна сграда/ и сграда с идентификатор ***. З /гараж/.
В поземления имот били налични още четири постройки с идентификатори ***, ***, ***, ***. всички те представлявали второстепенни спомагателни постройки и не били самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като са строени без строителни книжа и за тях не било издавано удостоверение за търпимост по реда на параграф 16 от ЗУТ. Представляват подобрения и приращения, неразделна част от поземления имот по смисъла на чл. 92 ЗС, поради което счита, че са нейна собственост по силата на нот. акт за дарение № 63, том IV, дело № 764/2002 г., по силата на който придобила собствеността върху поземления имот, в който са изградени.
Ищцата твърди, че единствената причина да не бъдат описани в нотариалния акт за дарение в нейна полза било, че тогава /към момента на съставянето му/ на 1 прехвърлителите ми било обяснено от нотариуса и служителите в общината, че са незаконни, защото няма строителни документи за тях и не могат да бъдат узаконени, защото са строени на регулационната граница със съседните имоти без съгласие на собствениците на тези имоти. Прехвърлителите били напълно наясно с тези обстоятелства и че прехвърлят постройките като неразделна част от земята. Затова с изненада установила, че дядо й Х. Б.
И. се е сдобил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 193, том VI, рег. № 5940, дело № 1085 от 2013 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 17, том 21, дело № 1613 от 2013 г., с който е признат за собственик на основание давностно владение, наследство и прекратена СИО на 3 /4 идеални части от следните недвижими имоти: СГРАДА с идентификатор *** на един етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор *** на един етаж, цялата със застроена площ от 38 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда.
Ищцата счита, че е придобила тези постройки по силата на нотариалния акт за дарение в нейна полза като приращения и подобрения към собствения й поземлен имот.
Отделно посочва, че те никога не са били владени или ползвани от Х. И.. Малко след смъртта на баба й А. И.а през 2001 г. той напуснал имота, заживял при друга жена и последните му посещения на имота били през 2003-2004 г., за да прибере всичките си вещи оттам и оттогава до момента не бил посещавал имота, не го ползвал, не го поддържал, не плащал данъци и такси за него, не държал свои вещи там, дори нямал достъп до него.
Ищцата твърди, че имотът се ползвал и поддържал единствено от родителите й Б.
С. и А.С., като двете постройки, за които е съставен констативният нотариален никога не са били с предназначение селскостопански постройки. Сграда с идентификатор *** била пригодена за жилищно ползване — състояща се от кухня и стая. Сграда с идентификатор *** представлявала незавършена постройка без възможност за ползване по каквото и да било предназначение, без врата, за да се приеме, че някой я владее и препятства владението от друг. В сграда с идентификатор *** до 2015 г. с разрешението на родителите й живяла единствено прабаба й А.В. и дядо й никога не е имал достъп до нея.
Ищцата посочва, в случай че съдът приеме, че процесните постройки са самостоятелен обект на правото на собственост, счита, че ги е придобила на основание чл.
79, ал. 1 ЗС по давност, като е упражнявала фактическа власт върху тях от 2002 г. и до момента — до навършване на пълнолетието й чрез нейните законни представители родителите й Б. и А.С.и, а впоследствие — отново чрез тях като упълномощени от нея да стопанисват имота й.
Ищцата в заключение обобщава, че процесните сгради с идентификатори *** и *** са изключително нейна собственост по силата на прехвърлителната сделка дарение, извършена с нот. акт № 143, том IV, рег. № 7819, дело № 673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 63, том IV, дело № 764/2002 г. като приращение към придобития от нея поземлен имот с идентификатор ***.
Ищцата твърди, че дори Х. И. да е придобил някакви права, те не са в размер на 3 /4 идеални части от процесните постройки. Сградите били построени от прадядо й и прабаба й И. и А. В. преди 1993 г. На 24.12.1993 г. с нот. акт № 753, том 1, дело № 1268/1993 г. те са дарили на баба й А. И.а поземления имот с построените в него сгради и всички те са станали нейна лична собственост, не били придобивани по възмезден начин или построени по време на брака й с Х. И. и върху тях не е възниквала СИО и в този случай Х. И. би могъл да получи най-много 1 /2 идеална част от постройките по наследство от съпругата си.
2
Ищцата предвид всичко изложено, моли съдът след като докажат твърденията си, да се уважат предявени искове, като се произнесете с решение, с което:
На основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме за установено спрямо Х. Б. И., ЕГН:
**********, че ищецът е собственик на ¾ идеални части от сграда с идентификатор *** на един етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м., и ¾ идеални части от сграда с идентификатор *** на един етаж, цялата със застроена площ от 38 кв.м. чрез правна сделка — дарение, извършено с нот. акт № 143, том IV, рег. № 7819, дело № 673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр.
Харманли, вписан в СВ под акт №63, том IV, дело №764/2002 г., като приращение към дарения ми поземлен имот на основание чл. 92 ВС, като моли да се прогласи нищожността на нотариален акт по обстоятелствена проверка №193, том VI, рег. №5940, дело №1085 от 2013 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС — гр.
Харманли, вписан в СВ под акт № 17, том 21, дело № 1613 от 2013 г., поради липса на предмет. Постройките, описани в него не могат да бъдат самостоятелен обект на собственост, поради незаконното им построяване и да бъдат придобивани самостоятелно нито чрез правна сделка, нито по давност. Алтернативно ищцата моли съдът да приеме, че ги е придобила по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС по давност чрез непрекъснато необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, считано от 2002г. до момента и да обезсилите нотариален акт по обстоятелствена проверка №193, том VI, рег.
5940, дело № 1085 от 2013 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт 17, том 21, дело 1613 от 2013 г.; както и да се приеме за установено спрямо Х. Б. И., ЕГН: **********, че запазеното в негова полза с нот. акт № 143, том IV, рег. №7819, дело № 673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 63, том IV, дело № 764/2002 г. право на ползване е погасено на основание чл. 59, ал. 3 ЗС поради неупражняването му повече от 5 години.
Ищцата с исковата прави доказателствени искания за изискване от нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр. Харманли пълната нотариална преписка по издаването на Нот. акт по обстоятелствена проверка № 193, том VI, рег. № 5940, дело № 1085 от 2013 г. по нейния опис, вписан в СВ под акт № 17, том 21, дело № 1613 от 2013 г.; да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане, чрез чийто разпит ще установяват твърдените в настоящата искова молба обстоятелства и факти; да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Агенцията по геодезия, картография и кадастър със скици на сгради с идентификатори *** и ***; както и да й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от общ. Харманли, дирекция „Общински приходи“ с удостоверения за данъчна оценка на сгради с идентификатори *** и ***.
Ищцата моли съдът да се осъди ответника да им заплати всички направени деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Х. Б. И., с който заявява, че признава напълно иска и моли съдът да постанови решение при признание на иска.
В съдебно заседание, проведено на 13.05.2024г. ищцата не се явява и не се представлява.
С писмена молба с вх.№4295/10.05.2024г от А. А. С., моли съда да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба, няма възражения против доклада на съда. Моли съдът да уважи предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като я признае за собственик на ¾ ид.ч. от процесните постройки. Предвид депозирания от ответника отговор на исковата молба, съдържащ изрично признание на иска, моли съда да прекрати съдебното дирене по делото и да се 3 произнесе с решение при условията при признаване на иска. Претендират се разноските по делото. Към молбата е приложен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.
В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска – ответникът е заявил изрично в първото по делото съдебно заседание, че признава предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
На следващо място, правното основание на иска е чл. 124, ал. 1 ГПК, следователно претенцията не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на признанието на исковете. Оттук следва, че съдът постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и без да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а постановява решение, с което уважава иска.