Решение № 1610 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Мария Стойкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500903 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалби с вх.№ 132392/15.12.2022 г. и вх.№ 01776/05.01.2023 г. на ЗАД „А.” АД, гр.София – действащ чрез процесуалния му представител юрисконсулт С., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20228510403239, обективирани в разпореждане от 10.11.2022 г., за което на длъжника е връчено съобщение с изх.№ 74850/25.11.2022 г., и разпореждане от 09.12.2022 г., за което на длъжника е връчено уведомление с изх.№ 81225/15.12.2022 г., с които са оставени без уважение исканията на дружеството, в качеството му на длъжник по това дело, да се намалят приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, както и определеният размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.

В жалбите се излагат доводи, че приетият адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело – първоначално до размера на сумата от 960,00 лева, а впоследствие и допълнително още 2 800,00 лева, е прекомерен над сумата от 200,00 лева, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания по т.2 на чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС; че извършеното от пълномощника не надвишава действия по „образуване на изпълнително дело“, за което в чл.10, т.1 от Наредбата е предвидено възнаграждение 200,00 лева. Посочено е и че ЗАД „А.“ АД е дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна сложност, което също обосновава извод, че приетото адвокатско възнаграждение е преко-мерно, както и че ЧСИ е отказал да преизчисли дълга въпреки направеното възражение от дружеството, че преди образуване на изпълнителното производство са заплатили сумата 9 797,90 лева във връзка с постановеното първоинстанционно решение, и е наложил запор на вземанията на ЗАД „А.“ АД, като сумите са преведени по банковата сметка на съдебния изпълнител на 29.11.2022 г. Поддържа се и че единствената причина за невъзможността за извършване на доброволно плащане от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение са действията на процесуалния представител на взискателя, който е сезирал ЧСИ с молба за образуване на изпълнително дело за пълния размер на сумите по изпълнителния лист, въпреки че му е било известно, че част от тях са били платени треди това, именно по неговата специална 1 адвокатска сметка, което е довело до необходимост длъжникът да подава възражения до съдебния изпълнител и срещу размера на дълга, посочен в поканата за доброволно изпълнение. Релевирани са оплаквания и че неправилно е отказано намаляването на размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ при отчитане на законоустановените размери.

Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20228510403239 и да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, както и да бъде намален размерът на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до законоопределените размери.

Ответникът по жалбата – М.П.К. е депозирал писмено становище по жалбите чрез процесуалния й представител адв.Върбанов, в което се подържа, че жалбите са неоснователни. Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение е определено и дължимо по реда на чл.38 ЗА; че по делото са се наложили извършването на допълнителни процесуални действия, свързани с недобросъвестното поведение на длъжника повече от 4 години, вкл. и съдебното производство; че дължимите суми са били заплатени едва след налагане на запор по банковите сметки на дружеството-длъжник, както и че делото е заведено така, както е издаден изпълнителния лист, като пропуск на длъжника е, че по делото пред втора инстанция не е заявил направеното плащане.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ – М.П. по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбите на длъжника са неоснователни. Посочено е, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя е в съответствие със законовата уредба; че същото не е прекомерно и че не може да бъде под минималния размер по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е и че пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е изчислена съобразно изискванията на закона.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбите по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение са подадени от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащи на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валидни актове и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата същите са основателни.

Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв във връзка със същото.

Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от нея за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от същия акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.

Съгласно навелата на чл.426, ал.2 ГПК част от задължителното съдържание на молбата за започване на изпълнението е посочването на изпълнителен способ, като по силата на ал.3 от същата норма – редовността на молбата се проверява по реда на чл.129 ГПК, предвид което посочването на такъв способ – в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността й по чл.129 ГПК /в случая с молба от 21.11.2022 г./, не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение.

Поведението на длъжника преди образуването на изпълнителното производство е неотносимо към размера на дължимото се адвокатско възнаграждение на взискателя в това производство, съотв. в действащата нормативната уредба не е предвидена възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в по-голям размер от предвидения такъв по наредбата, издадена на основание чл.36 ЗА.

Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваните разпореждане от 10.11.2022 г., за което на длъжника е връчено 2 съобщение с изх.№ 74850/25.11.2022 г. и разпореждане от 09.12.2022 г., за което на длъжника е връчено уведомление с изх.№ 81225/15.12.2022 г., с които е отказано намаляването на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя, следва да бъдат отменени, а размерът на адвокатското възнаграждение – да се намали до сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В частта относно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ разпореждането от 10.11.2022 г., за което на длъжника е връчено съобщение с изх.№ 74850/25.11.2022 г. и разпореждането от 09.12.2022 г., за което на длъжника е връчено уведомление с изх.№ 81225/15.12.2022 г. са недопустими и следва да бъдат обезсилени. Подадените от длъжника ЗАД „А.“ АД под вх.№ 112284/10.11.2022 г. и с вх.№ 129726/09.12.2022 г. документи озаглавени „Възражения” в частта относно визираната такса по своята правна същност представляват жалби срещу приетия от съдебния изпълнител размер на същата, по които компетентен да се произнесе е Окръжният съд, в случая СГС. Доколкото жалбите не са администрирани – след получаването на препис от настоящия съдебен акт съдебният изпълнител следва да предприеме действия по реда на чл.436, ал.4 ГПК във връзка с чл.262, ал.1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, обективирани в разпореждане от 10.11.2022 г., за което на длъжника е връчено съобщение с изх.№ 74850/ 25.11.2022 г., и разпореждане от 09.12.2022 г., за което на длъжника е връчено уведомление с изх.№ 81225/15.12.2022 г., с които е отказано да се намали по възражение на длъжника ЗАД „А.” АД, гр.София размерът на разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя по изп.дело № 20228510403239 до размера на сумата от 200,00 лева като незаконосъобразни, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя М.П.К. по изп.дело№ 20228510403239 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ до размера на сумата 200,00 /двеста/ лева.

ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 10.11.2022 г., за което на длъжника е връчено съобщение с изх.№ 74850/ 25.11.2022 г., и разпореждане от 09.12.2022 г., за което на длъжника е връчено уведомление с изх.№ 81225/15.12.2022 г., на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, постановени по изп.дело № 20228510403239 по описа на същия – в частта относно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като недопустими.

След получаването на препис от настоящия акт ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ следва да предприеме действия в изпълнение на задълженията му по 436, ал.4 ГПК във връзка с чл.262, ал.1 ГПК във връзка с администрирането на жалбите на ЗАД „А.” АД с вх.№ 112284/10.11.2022 г. и с вх.№ 129726/09.12.2022 г. /неправилно наименовани „Възражение”/ срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело № 20228510403239.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3