Решение № 211 от 28.05.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Горна Оряховица , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Илина В. Джукова при участието на секретаря ВАНЯ Б. ЙОСИФОВА като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20214120100137 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът Я. С. Я. твърди, че е длъжник, а ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД – взискател, по изпълнително дело № 632/2010 по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. Твърди, че изпълнителното дело е образувано от „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД по изпълнителен лист от 10.03.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 378/10.02.2010 г. по ч.гр.д. № 258/2010 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица за заплащане на задължения по договор за кредит за покупка на стоки и услуги, както следва: 409,31 лв. – главница, ведно със законната лихва от 03.02.2010 г. до изплащане на сумата; 82,14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2007 г. до 03.02.2010 г.; 150,69 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2007 г. до 30.01.2008 г. и 125 лв. – разноски по производството. Твърди, че по изпълнителното дело му била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 08411/14.10.2010 г. Били изпратени и искания за справки за притежаваното от него имущество от различни институции и бил наложен запор върху лек автомобил, за което било изпратено уведомително писмо до Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново на 17.05.2011 г. На 20.06.2011 г. бил насрочен опис на автомобила, който не бил проведен.

Сочи, че по искане на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД със запорно съобщение от 08.11.2018 г., получено от банковата институция на 22.11.2018 г., бил 1 наложен запор на банкова сметка на ищеца, а на 27.03.2019 г. била подадена молба за опис, оценка и продан на движими вещи. Такъв опис не бил проведен. Така ищецът твърди, че между 19.03.2011 г., когато е наложен запор върху лек автомобил и 08.11.2018 г., когато е наложен запор на банкови сметки, не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение на вземането. Ищецът счита, че поради бездействието на кредитора за повече от пет години, вземането е погасено по давност и понастоящем не се дължи принудителното му изпълнение. Застъпва и становище, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК още през 2013 г. и всички извършени след това изпълнителни действия са незаконосъобразни и не прекъсват давността. Обосновава, че такъв резултат е настъпил дори да се счете, че присъединяването на НАП като взискател прекъсва давността, както и ако се приеме, че давност не е текла до 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи принудителното му изпълнение на вземанията по посоченото изпълнително дело. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД признава, че с ищеца са страни по изпълнително дело № 632/2010 по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, образувано за принудително удовлетворяване на вземания на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 10.03.2010 г. по ч.гр.д. № 258/2010 г. по описа на съда. Твърди, че придобил това вземане по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г., за което длъжникът бил уведомен. Сочи, че теченето на погасителната давност е прекъснато на 09.11.2011 г. – с възлагане на правомощията по чл.18 ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното дело; на 17.05.2011 г. – с налагане на запор върху лек автомобил; на 28.09.2012 г. – с присъединяване на НАП като взискател; на 17.08.2015 г. – с молба от ответника за конституирането му като взискател; на 12.11.2015 г. – с молба за справка за регистрирани трудови договори; на 08.11.2018 г. – с налагане на запор на банкови сметки; в периода 01.2019 г. – 01.2020 г. – с 8 доброволни плащания от длъжника; на 27.03.2019 г. и 01.06.2020 г. – с молби за насрочване на опис.

Допълнително поддържа, че с образуване на изпълнителното дело давността е спряла и започнала да тече след 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и моли за намаляването му.

Съдът, след съобразяване ,на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Страните не спорят, а и от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-01419983/09.02.2007 г. и изпълнителен лист от 10.03.2010 г., издаден по ч.гр.д.

№ 258/2010 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица се установява, че заявление на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД била издадена и влязла в сила заповед за изпълнение срещу ищеца за заплащане на задължения по посочения договор за кредит, както следва: 409,31 лв. – главница, ведно със законната лихва от 03.02.2010 г. до изплащане на сумата; 82,14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2007 г. до 03.02.2010 г.; 150,69 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2007 г. до 30.01.2008 г. и 125 лв. – разноски по производството. Не се спори също, че за принудително удовлетворяване на тези вземания, „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД образувало изпълнително дело № 20107250400632 по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново.

От отговор на запорно съобщение рег.№ 11818/26.05.2011 г. се установява, че на 19.05.20211 г. по изпълнителното дело бил наложен запор на МПС, собственост на ищеца. С постановление от 03.10.2012 г. съдебният изпълнител присъединил НАП като взискател за принудително удовлетворяване на публични вземания по удостоверение изх.№ 040371200714895/25.09.2012 г.

Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. и приложение № 1 към него, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърлило на ответника вземанията си от ищеца по посочения договор за кредит. Ищцът бил уведомен за това с нарочно писмо от ответника, действащ като пълномощник на цедента, получено лично на 12.07.2015 г. съгласно неоспореното по авторство изявление върху обратната разписка. С молба от 17.08.2015 г. ответникът поискал да бъде конституиран като взискател наместо „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и възложил на съдебния изпълнител действия по чл.18 ЗЧСИ. С молба от 12.11.2015 г. поискал извършване на справка за трудови договори на ищеца и получени пенсии и посочил, че ако се установят секвестируеми вземания, моли да бъдат предприети действия по обезпечаване на изпълнението върху тях. Съгласно отговор на запорно съобщение вх.№ 22028/05.12.2018 г. по опис на ЧСИ, на 26.11.2018 г. бил наложен запор върху вземания на длъжника по негова банкова сметка. С молба от 27.03.2019 г. ответникът поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, като такъв бил насрочен за 24.10.2019 г., за което ищецът бил призован на 04.10.2019 г.

Съдебният изпълнител насрочил нов опис на движими вещи на 21.01.2020 г., за което ищецът бил призован на 27.01.2020 г. По молба от 01.06.2020 г. на ответника, съдебният изпълнител насрочил отново опис на движими вещи на 30.09.2020 г., за което ищецът бил призован на 25.08.2020 г. Страните не спорят, че насрочените описи не са извършени.

3

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за установяване, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи изпълнение поради факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Доколкото този иск се основава на отричане на правото на ответника-взискател на принудително изпълнение на вземането, в случая – поради изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е установяването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на този срок. В случая той се позовава на прекъсване на срока на погасителната давност с предприемане на изпълнителни действия преди изтичането му (чл.116, б. "в" ЗЗД), от което е започнал да тече нов срок. Ето защо решаването на спора е предпоставено от разглеждане на въпроса дали действията, на които ответникът се позовава и извършването на които е безспорно между страните, са от естество да прекъснат давността и да породят последицата по чл.117, ал.1 ЗЗД.

Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (по силата на факта на изтичане на двугодишен срок от последното искане на взискателя за извършване на изпълнително действие), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това разрешение е мотивирано с характера на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, настъпващо по силата на закона поради бездействието на взискателя да поддържа висящността на изпълнителния процес (по-точно на осъществяващото се чрез него принудително изпълнение) в двугодишен срок, без да е необходимо постановяване на нарочен акт на съдебния изпълнител, констатиращ прекратяването. Именно поради тази особеност на обсъжданото прекратително основание, т.нар. „перемпция“ е без значение за давността – прекратяването на изпълнителното дело по право не се отразява по никакъв начин на започналата да тече от предприемането на последното валидно изпълнително действие погасителна давност. Така на общо основание по чл.116, б. "в" ЗЗД до прекъсване на давността води предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ, и обратно – действия, които не биха довели до принудително удовлетворяване на неудовлетвореното притезание (т.е. не са изпълнителни), не пораждат последицата на прекъсване на давността.

При липсата на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта по чл.410 4

ГПК следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на датата, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен лист – 10.03.2010 г. Както правилно обосновават и двете страни, запорът на МПС, наложен на 19.05.2011 г. е прекъснал теченето на погасителната давност, тъй като с него е насочено изпълнение върху вещта на длъжника и тя е предназначена за изпълнение (приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Не може да бъде споделено становището на ответника, че присъединяването на НАП като взискател в производството е прекъснало теченето на погасителната давност на вземането на праводателя му. В мотивите по т.10 от посоченото по-горе тълкувателно решение не се приема, че присъединяването на нов взискател прекъсва давността по вземането, за което е образувано изпълнителното производство, както обосновава ответника. При изброяването на действията, които следва да се считат за изпълнителни, е посочено, че такова действие е „присъединяването на кредитора“, т.е. присъединяването на кредитора–титуляр на вземането, давността по която се прекъсва, а не на нов/друг кредитор (чл.456, ал.1 ГПК). Такова виждане е противно на смисъла на института на давността да лиши кредитора от право на принудително изпълнение поради неговото бездействие, тъй като присъединяването на друг взискател към образуваното вече изпълнително дело не съставлява никаква активност на кредитора– първоначален взискател, оправдаваща прекъсване на давността за неговото вземане. На по-силно основание това е така за присъединените по право взискатели, какъвто е НАП, тъй като това действие е служебно задължение на съдебния изпълнител. С оглед посоченото и при липса на извършени изпълнителни действия след 19.05.2011 г., изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 19.05.2013 г.