Решение № 806 от 29.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Русе, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20214520104586 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищцата В. И. Б. чрез процесуалния си представител твърди, че на 21.12.2020г., около 12.00-12.30ч., опитвайки се да пресече ул. “Д-р Петър Берон“ в гр. Русе, била блъсната отляво от товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Скудо” с ДК №****, собственост на “Диди фрукт” ООД, управлявано от Т. А. А.. Произшествието настъпило при маневра на заден ход, която водачът на товарния автомобил предприел, без да се убеди, че зад управляваното от него МПС липсват препятствия и маневрата ще бъде извършена безопасно. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали №965/279/21.12.2020г. с описание на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, виновният участник и пострадалото лице. При блъсването паднала надясно и получила телесни увреждания – фрактура на дясна лакетна става, контузия на главата и гръдния кош. След инцидента била прегледана от медици в Спешно отделение при УМБАЛ “Канев” АД, а след проведена образна диагностика била установена фрактура на десен хумерус в дисталната трета и дясната й ръка била имобилизирана с гипсова шина, което затруднило движението й за повече от 30 дни и не била в състояние да се обгрижва сама. Получила още охлузване в областта на дясната вежда и сериозен оток в същата област. Този й вид й създал чувство на неудобство и 1 силно притеснение. Физическото й състояние, което й причинявало денонощни болки, е описано в СМУ №9165/22.12.2020г., издадено от д-р Пламен Димитров, началник на Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ “Канев” АД. Няколко дни след инцидента физическото й състояние се влошило. Преди инцидента била диагностицирана с ХОББ, но вследствие травмирания й гръден кош позивите за кашлица й причинявали сериозни болки и страдания, дишала трудно, глезенът на крака й се подул, посинял, което затруднило ходенето и престанала да се движи. Била необходима консултация със специалисти, поради което била преглеждана и консултирана от различни лекари – специалисти в съответните области на медицината, направени й били рентгенови изследвания на глезенна става, лакетна и колянна става, на гръден кош и бял дроб, образно изследване на гръден кош.

Освен предписаните медикаментозни лечения, предприела и три курса физиотерапия. След инцидента все още не се е възстановила, претърпените болки и страдания, зависимостта от близките си, които й помагали и обслужвали, се отразили негативно на емоционалното и психическото й състояние, все още изпитва притеснение да излиза от дома си за дълго време без придружител. Оценява негативните си преживявания като неимуществени вреди на 15000 лв. Претърпяла е и имуществени вреди – инвестирала парични средства, за да облекчи състоянието си, на обща стойност 370 лв. Моли съдът да осъди ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве” АД да й заплати сумите 15000 лв застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 370 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие виновно причинено от Тодор А. А., водач на товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Скудо” с ДК №****, ПТП на 21.12.2020г., дължими по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица

№BG/30/120002231824/11.08.2020г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.08.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:

Живот и здраве” АД гр. София, представляван от изпълнителните директори Ж. Стойков Колев и Бисер Георгиев И.ов, чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост на иска, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.380 и чл.498, ал.3 КЗ, не е подадена претенция през застрахователя преди подаване на исковата молба и не е започната процедура 2 за доброволно уреждане на отношенията между пострадал и застрахователя по застраховка ГО. Взема становище и за неоснователност на иска, тъй като не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оспорва водачът на МПС марка “Фиат”, модел “Скудо” с ДК №**** да е имал изключителна вина за настъпилото ПТП. Счита, че вина за същото има и пешеходката, която е нарушила правилата за движение по пътищата и е създала предпоставка за произшествието, като не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване по пътното платно. Оспорва по вид и степен получените наранявания на ищцата, които са незначителни, както и същите да са получени в резултата на процесното ПТП. Счита, че настъпилото ПТП е случайно деяние по см. на чл.15 НК, защото водачът на товарния автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на произшествието. Оспорва и механизма на ПТП, както и всички изложени в исковата молба обстоятелства досежно получените от ищцата травми, физическото й състояние и негативните преживявания и последици от произшествието. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорва изцяло претендираните имуществени вреди и причинно-следствената им връзка с конкретното ПТП. Възразява срещу началната дата за присъждане на законна лихва – от деня на подаване на исковата молба.

Възразява срещу акцесорното задължение за лихва, както и срещу размера му. Претендира разноски.

С определение в съдебно заседание на 16.02.2023г. на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като е намалил размера му от 370 лв на 330.79 лв и е прекратил частично производството за сумата 39.21 лв на основание чл.233 ГПК.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. ДП №539/2020г. на ОДМВР Русе, прокурорска преписка №7580/2020г. на Районна прокуратура – Русе, за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК, разпитани са свидетели, назначени са съдебномедицинска, автотехническа и счетоводна експертизи, чиито 3 заключения са приложени в писмен вид по делото.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Прекият иск по чл.432, ал.1 КЗ е допустим, тъй като исковата молба има качество на писмена претенция по реда на чл.498 КЗ. За допустимостта на иска, с оглед наличието на процесуална пречка или липсата на положителна процесуална предпоставка за предявяването му, съдът следи по всяко време на производството, с оглед и възможността за санирането й в хода на същото.

Неоснователно е възражението, че след като самото предявяване на писмената претенция не предхожда подаването на исковата молба, санирането на допустимостта на иска в хода на производството е изключено, тъй като срокът по чл.496, ал.1 КЗ не е започвал да тече. Императивната последователност на рекламационното и исковото производство, съгласно нормата на чл.498, ал.3 КЗ, не следва да се възприема и прилага формалистично.

Като съобрази ясно заявения още с писмения отговор на застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира, че не подлежи на изчакване срока по чл.496, ал.1 КЗ (тримесечният срок е предвиден от законодателя като максимален, доколкото в по-ранен момент застрахователят не извърши действие или не материализира волеизявление, отговарящо на някоя от хипотезите на чл.498, ал.3 КЗ). В конкретния случай без значение е, че при подаване на исковата молба са съществували процесуални пречки или са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване правото на иск, щом при постановяване на решението са налице всички процесуални предпоставки за допустимо исково производство: становището на застрахователя безспорно удовлетворява хипотезата на чл.498, ал.3 КЗ и пострадалата ищца има правен интерес от предявяване на претенцията си по исков път.

По основателността на иска:

От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали №965/279 от 21.12.2020г. и от материалите в приложеното ДП №539/2020г. на ОДМВР Русе, пр. пр. №7580/2020г. на РП-Русе се установява, че на 21.12.2020г. в 12.45 часа в гр. Русе на ул. “Петър Берон” №34, водачът на товарен автомобил “Фиат Скудо” с рег. №**** Т. А. А. причинил ПТП, като извършил маневра – движение на заден ход, без да наблюдава пътя зад 4 управляваното от него МПС и блъснал движещата се зад него пешеходка В.

И. Б.. В резултат на сблъсъка пешеходката паднала на земята и получила телесни увреждания. Протоколът за ПТП има доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило транспортното произшествие.

По повод на пътния инцидент е било образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК. В хода на разследването било установено, че на 21.12.2020г. водачът Т. А. потеглил на заден ход с паркирания товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Скудо” с рег. №**** по ул. “Петър Берон” в гр. Русе, без да се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че при това движение не би създал опасност за останалите участници в движението – в случая пешеходката В. Б., както и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасност при движението му на заден ход. Разследващият полицай е приел, че водачът Т. А. е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.2, т.1, чл.40, ал.1 и ал.2, както и чл.116 ЗДвП, с което по непредпазливост причинил на В. Б. средна телесна повреда по см. на чл.129 НК. Пострадалата била запозната с разследването, но се възползвала от разпоредбата на чл.343, ал.2 НК и заявила, че не желае да се търси наказателна отговорност от водача Т.

А.. Поради това с Постановление от 12.05.2021г., влязло в сила като необжалвано, прокурор от Районна прокуратура - Русе прекратил на основание чл.199, чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК Досъдебно производство - преписка №7580/2020 по описа на РП-Русе (ДП №539/2020г. на ОДМВР Русе), водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК.

Водачът на т.а. “Фиат Скудо”, рег. №**** Т. А. е бил санкциониран по административен ред с влязло в сила на 14.10.2021г. НП №21-1085-002373 от 29.09.2021г. на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОДМВР Русе, затова че на 21.12.2020г. в гр. Русе около 11.30 часа на ул. “Петър Берон” близо до дом №34, при ясно време, нормална видимост и влажна пътна настилка, при управление на т.а. “Фиат Скудо”, рег. №****, собственост на “Диди Фрукт” ООД, Булстат 204621070, при започване на маневра движение на заден ход, не се е убедил, че пътят зад МПС е бил свободен и че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в резултат на което блъснал минаващата зад автомобила пешеходка В. Б., причинявайки ПТП с един тежко ранен човек и виновно е нарушил чл.40, ал.1 ЗДвП - с глоба 20 лв 5

(л.72-73).

Механизмът на произшествието е установен и от заключението на автотехническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. Ж. Русинов Г. в съдебно заседание на 27.04.2023г., според което на 21.12.2020г. около 12-12.30 ч. на ул. “Петър Берон” т.а. “Фиат Скудо”, рег.

№****, при движение на заден ход блъснал пешеходката В. Б.. По време на произшествието времето е било облачно, видимостта – нормална, пътната настилка от асфалтобетон - влажна. Улицата е без изход към бул. “Скобелев”, като в района на произшествието до прилежащата сграда има тротоар с височина от 12 см до 18 см, а широчината му е променлива поради наличието на стъпала към входове на прилежащи обекти (от страната на “Главбулгарстрой”). Произшествието е настъпило върху платното за движение - на около 3-4 метра след приетия ориентир при огледа, а по шИ.та на пътното платно - на около 2.5-3.00 метра от бордюра на тротоара. Водачът е потеглил от “паркирано положение” със скорост 1.25 м/сек. Скоростта на пешеходката (ЕГН **********) е била около 0.83 м/сек, движела се е с бастун. Водачът на т.а. “Фиат Скудо” е имал видимост назад само през огледалата за обратно виждане. Устно в съдебно заседание вещото лице обяснява, че вървейки по ул. “Петър Берон” пешеходката се е движела по тротоара между сграда и заведение, но след заведението тротоарът е бил прекъснат за вход към подземен гараж. Но поради затруднението й да се качи отново на тротоара поради високия бордюр, тя е продължила да върви извън тротоара по платното за движение. Когато пешеходката е била зад автомобила, тя е попадала в зона, за която водачът е нямал видимост през огледалата за обратно виждане – невидимата зона е колкото широчината на автомобила. Опасността за движение в конкретната ситуация е възникнала, когато водачът е потеглил на заден ход, а пешеходката - когато е започнала да се движи по платното за движение вместо по тротоара.