Решение № 137 от 29.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600182 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С Присъда № 22/23.05.2025г., постановена по НОХД № 184/2025г.

Плевенски окръжен съд, по реда на съкратеното съдебно следствие е признал подсъдимите, както следва:

К. С. А. за виновен да е извършил деяние по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл. 26 от НК и му е наложил наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 150 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 и вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание шест години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 142а ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода. Признал го е за виновен да е извършил деяние по чл. 143 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода. Признат е за виновен за деяние по чл. 159 ал.4 т.1 и т. 3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв 1

На основание чл. 23 от НК, съдът е определил едно общо наказание по отношение на подсъдимия К. С. А. в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Към него на основание чл. 23 ал.3 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 1000 лв. в полза на Държавата.

Определил е първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.

Приспаднал е на основание чл. 59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Съдът е признал за виновен М. С. А. да е извършил деяние по чл. 152 ал.4 т.4 вр. ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл. 26 от НК и му е наложил наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 150 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 и вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание шест години лишаване от свобода.

Признал е подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 142 а ал.3 т.1 вр. ал.1 и му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода.

Признал го е за виновен да е извършил деяние по чл. 143 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода. Признат за виновен за деяние по чл. 159 ал.4 т.1 и т. 3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв

На основание чл. 23 от НК е определил общо наказание по отношение на М. С. А. в размер на най- тежкото от така наложените в размер на дванадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.3 от НК към него е присъединил наложеното наказание глоба в размер на 1 000лв.

Определил е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.

Приспаднал е на основание чл. 59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Присъдил е държавни такси и разноски. Разпоредил се е с веществените доказателства.

Недоволни от постановената присъда са останали и двамата подсъдими К. и М. А.и, които са депозирали лични жалби срещу постановената присъда.

2

В жалбите им като основание се сочи само явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото искат намаляване на наказанието по размер.

Жалба срещу присъдата е подадена и от защитника на подсъдимите адв.

М.. В нея се релевират доводи за нарушение на материалния закон, като се твърди, че следва деянието по чл. 152 от НК да бъде квалифицирано не по ал.

4 от този текст, тъй като не е налице квалификацията „особено тежък случай“, а по ал. 3 на чл. 152 от НК. Претендира се явна несправедливост на наложените наказания- доколкото за всички деяния наказанията са в почти максимален размер, като се твърди същите да са прекомерно завишени. В заключение се иска изменение на постановената присъда с преквалификация на деянието по чл. 152 ал.4 в такова по чл. 152 ал.3 от НК и / или намаляване размера на наложените наказания, като алтернативно и приложението на чл.

55 от НК.

В съдебно заседание подсъдимите К. и М. А.и и техните защитници – адв. Н. и адв. В. поддържат подадените жалби, като допълват доводите за допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се отсъствие на правната квалификация „особено тежък случай“ за деянието по чл. 152 от НК.

Претендира се по отношение на М. А. оправдаване по повдигнатото му обвинение по чл. 152 от НК, тъй като не са събрани доказателства за осъществяване на полов акт с пострадалата видно от нейният разпит пред съдия от ДП. Претендира за признаване на невинни и оправдаване и на двамата подсъдимия за деянието по чл. 142 а от НК, с твърдението, че пострадалата доброволно е тръгвала с третия участник в деянията – Р. М..

Претендира се признаването за невинни и оправдаването и за деянието по чл.

159 от НК, като се сочи, че видеоклиповете са направени от Р. М. и той е този, който ги е разпространил. Данни двамата подсъдими да са извършили това деяние по ДП не са инкорпорирани. Претендира се приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне размера на наложените наказания, като се набляга на водещата роля на Р. М.. Независимо, че производството е протекло по реда на глава 27 от НПК защитниците възразяват, че първият съд не е изпълнил задълженията си подробно да анализира доказателствата и да посочи на базата на кои от тях прави окончателните си правни изводи. Възразява се и срещу еднаквостта на наложените на двамата наказания, както и липсата на конкретика при 3 индивидуализацията на наказанието по отношение на всеки от подсъдимите.

Представителят на ВТАП намира присъдата за правилна и законосъобразна, а определените наказания за всяко от извършените деяния за съобразени с всички относими към определяне на наказанието обстоятелства.

Предлага присъдата да бъде потвърдена, а жалбите на подсъдимите - оставени без уважение.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбите оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, намира, за установено следното По фактическата обстановка

Въззивният съд приема за установена фактическата обстановка така, както е приета от решаващият съд и изложена в обвинителния акт, поради обстоятелството, че производството е протекло по чл. 371 т.2 от НПК. В найобщи линии тя се изразява в следното:

Подсъдимият К. С. А. е български гражданин, осъждан, без образование, живее в с. Г., обл. Плевен, ЕГН **********. Подсъдимият М. С.

А. също е български гражданин, осъждан, без образование и живее в същото село, ЕГН **********. Двамата подсъдими са братя. Те поддържали приятелски отношения с Р. И. М. от същото село.

През периода 01.06.2020г. - 30.06.2020г., по време на беритбата на липов цвят Г. И. от с. Г. и М. М. Ц., живееща на семейни начала с бащата на Г.

И./14г./ - С. И. ходили няколко вечери в къщата на И. М. И. и Р. Л. И. (родители на Р. И. М.), за да берат липов цвят. През това време в къщата били и Р. И. М., К. С. А. и М. С. А..

Р. М. разбрал, че Г. го харесва, решил да я подмами да излезе с него късно през нощта и да се съвкупи с нея. На неустановена дата през периода 01 юни и 30-ти юни 2020г. /първата вечер/ Р. М. отишъл през нощта до къщата, където момичето живеело със семейството си. Повикал Г. тихо и тя излязла през прозореца, без никой от домашните й да разбере. Р. я поканил да отиде с него на разходка с колата му, което не усъмнило Г. и тя се съгласила. Качила се доброволно в автомобила. М. потеглил с колата и стигнал до отбивка на пътя в 4 землището на село Г. в посока към село Сухаче. Спрял автомобила и заявил на Г., че иска да се съвкупи с нея, след което я подканил да се съблече. Г. отказала да извърши полов акт с него и не съблякла дрехите си. За да сломи съпротивата и М. нанесъл на момичето удари в областта на лицето с ръка.

Уплашена от това, тя свалила дрехите си, а Р. М. събул панталона си. След това Р. заповядал на момичето да се качи върху него на което тя отново се възпротивила. М. отново я ударил с ръка в лицето (шамар) я принудил да се качи върху него.

Съвкупил се с нея противно на волята и. След като приключил Г. се облякла и поискала М. да я закара у дома й. Р. М. обаче решил да я закара в дома на подс. К. и М. А.и в село Г.. Подкарал колата към селото и се обадил по телефона на подс. К. А. и двамата провели разговор в този смисъл. Момичето започнало да се моли да я откара в дома й, но М. й заповядал да млъква я откарал в дома на К. и М. А.и. Там били двамата братя които ги очаквали. След като влезли в къщата подс. К. А. попитал Г. И. дали иска да прави секс с него. Тя отговорила отрицателно. К. отново настоял, но отново получил отказ от нейна страна. Тогава Р. М. поискал от К. А. да му даде кожен колан за панталон и с него започнал да нанася удари по тялото и по краката на Г. и да я заплашва. Удряйки я заповядал на момичето да се съблече. В резултат на това тя се разплакала и започнала да се съблича. В това време К. А. също се съблякъл гол и накарал Г. да му прави орален секс, при което вкарал члена си в устата й. Р. М. и М. А. стояли отстрани и гледали.

След като удовлетворил половото си желание К. А. оставил Г. И. на Р. М., който поискал от момичето да му направи и на него орален секс и на свой ред вкарал половия си член в устата й, а К. А. се отстранил. След като се възбудил достатъчно Р. М. обърнал момичето и с члена си проникнал в ануса й. В резултат на това Р. М. удовлетворил половото си желание. К. А. отново пожелал момичето хванал я за ръката и я поставил на леглото и се съвкупил с нея отново без нейно съгласие. Тогава Р., М. и К. решили, че им се танцува.

Пуснали силна музика и след като я заплашили с нанасяне на удари с кожения колан, накарали Г. да танцува полугола/ гола от кръста надолу/ противно на желанието й. Тъй като момичето не било особено усърдно в танците, К. А. започнал да я удря жестоко с кожения колан по краката, при което момичето изпитвало силни болки и се мъчило да танцува според желанието на насилниците си. Р. М. от своя страна критикувал танца на Г. и я подканял да се постарае, смеейки се и снимайки танца на К. А. и момичето с мобилния си 5 телефон. През цялото време пострадалата плачела и се молила на тримата да я пуснат да се прибере вкъщи при майка си и при баба си, в отговор на което получавала удари с колана. След танците М. А. пожелал да прави секс с момичето. Хванал я за ръка и я повел към стая на втория етаж, където я накарал да му прави орален секс и поставил члена си в устата й, а след това се съвкупил с нея, с което удовлетворил половото си желание, през цялото време момичето плачело от болките които й причинявал М.. Като приключил с нея М. А. и предложил пари, но тя отказала. Върнал я на долния етаж, където споделил с досада на останалите двама, че не е доволен от секса с Г., защото била много пасивна. Тогава Р. М. отново решил да извърши блудствени действия с нея хванал я за кръста, казал и заплашително да се наведе напред и проникнал с половия си член в нея анално. С това сношение удовлетворил половото си желание. След като Р. М. свършил тримата казали на пострадалата, че е време да си ходи. Р. М. я закарал с автомобила си до детската градина в селото и я оставил там.

Втората вечер

На следващата нощ Р. М. отишъл до дома на момичето в тъмната част на денонощието и й казал да тръгне с него. Г. излязла. Двамата отишли в изоставена къща в селото, където бил К. А., който носел колана с който, Г. била малтретирана предната вечер. К. А. накарал пострадалата да прави орален секс на Р. М., който поставил члена си в устата и по този начин удовлетворил половото си желание. През цялото време Р. М. настоявал момичето да извършва оралния акт без да използва ръцете си, като и нанасял удари с колана. Тези му претенции били поради това, че ръцете на пострадалата били студени. Дошъл редът на К. А., който повикал Г. при него и на свой ред я накарал да му прави орален секс, като поставил члена си в устата на момичето и по този начин удовлетворил половото си желание. Р. М. решил отново да извърши блудствени действия с Г.. Хванал я за кръста и я накарал да се наведе, след което извършил анално сношение с което за втори път удовлетворил полово желание. Дошъл ред на К. А.. Той накарал Г. да се качи върху него и осъществил с нея вагинално съвкупление, през което време Р. М. нанасял удари на Г. с колана, за да бъде по-активна в секса. Г. не се справяла с половия акт според очакванията на насилниците си, което още повече ги ядосало. К. А. преустановил половия акт, а Р. М. взел бутилка от 6 бира и започна да я поставя в ануса на момичето и във вагината й последователно, причинявайки силни болки. Момичето плачело и се молило на двамата да пуснат да се прибере в дома си, но вместо това Р. М. и заповядал да пие от бутилката. Въпреки това Р. не бил удовлетворен от постигнатото.