Решение № 802 от 15.07.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. Пазарджик, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20215220100002 по описа за 2021 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Г. АНГ. К. от гр. Пазарджик срещу „Марица-2007“ ООД – гр. Пазарджик, с правно основание чл. 59 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за ползване без основание от страна на ответника на земеделски имот, собственост на ищеца, през календарната 2015 г.

Първоначално искът е бил предявен в размер от 1 лв, частично от 38,70 лв., и "при съответното приспадане на сумата от 2 лева по предходния частичен иск по гражданско дело № 1474/2020 г.".

С исковата молба са представени писмени доказателства и е поискано изслушване на техническа експертиза, с която цели да установи идентичността на имота, ползван от ответника, и имота, собственост на ищеца, както и да установи размера на годишния пазарен наем.

Ответникът е представил отговор, с който заявява, че счита иска за недопустим - между страните има образувано друго дело със същия предмет - 1474/2020 г. на същия съд, към момента на отговора приключило с невлязло в сила решение на първата инстанция. В случай, че съдът счете иска за допустим, ответникът го намира за неоснователен - през стопанската 2015/2016 г. ответникът не е ползвал и обработвал процесния имот, нито го е заявявал за подпомагане.

Искът е с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.

От фактическа страна по делото се установява следното:

1

Гр. дело 1474/2020 г. към момента на устните състезания по настоящото дело е приключило с влязло в сила решение - Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на районния съд, който от своя страна е присъдил обезщетение в размер 1,35 лв., отнасящо се само за втората половина на 2015 г. (така е бил предявен искът и така е разгледан), като е приел, че "втората половина на годината" е периодът от 01.07.2015 г. до края на календарната година.

Искът е отхвърлен за разликата над 1,35 лв. до 2 лв.

По делото е изслушано вещо лице, което е дало заключение, че средният годишен пазарен наем за процесния имот, представляващ нива с площ 1400 кв.м. в с. Юнаците е в размер 37,80 лв. Имотът е с идентификатор *** и е собственост на ищеца по делото.

Вещото лице не е могло да установи дали имотът се застъпва със заявените за подпомагане от ДФ "Земеделие" и ползвани от ищеца имоти пред стопанската 2014/2015 г., тъй като данните за тази година не се пазят във фонда към 2021 г. (пазят се само данните за годините от 2015/2016 г., т.е. за период от пет години назад). За 2015/2016 г. процесният имот не е бил очертан и заявен за подпомагане от ответника.

В таблиците към представеното от ДФ "Земеделие" по искане на ищеца копие от заявлението на ответника за подпомагане за стопанската 2015/2016 г., намиращо се по делото (с което и вещото лице се е запознало), също не се откриват данни за такъв имот По сигнали на ищеца през 2019 и 2020 г. обаче са били извършвани проверки от Окръжна прокуратура – Пазарджик и Районна прокуратура – Пазарджик. Окръжната прокуратура е отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК – за подаване на невярна декларация пред ДФ “Земеделие” за това, че имотът на ищеца се ползва на правно основание. Прокуратурата е приела, че дори това невярно деклариране да е умишлено, вредни последици няма или ако има, те са незначителни и деянието е незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ПК. От мотивите на постановлението се установява, че част от същата нива в землището на с. Юнаците е била ползвана (обработвана) от дружеството ответник през 2014 и 2015 г. заедно с друга, отдадена му под наем съседна нива, собственост на трето лице. Проверките са установили, че обработваната част от нивата на ищеца е с площ 200 кв.м. (0,02 ха), а за ползването на същите тези 200 кв.м. през 2014 г. дружеството е осъдено с решение на районния съд от 2020 г. да заплати на ищеца обезщетение в размер 0,86 лв.

По гр. дело 1474/2020 г. районният съд в същия състав като по настоящото дело въз основа на данните от прокурорските постановления, представени като писмени доказателства както по настоящото дело, така и по дело 1474/2020 г., е приел, че са ползвани отново 200 кв.м. от нивата на ответника и ползването на такава реална част от имота е присъдил обезщетението в размер 1,35 лв. Въз основа на същите доказателства и по същите съображения съдът приема и по настоящото дело, че през целите календарни 2014 и 2015 г. участък от нивата на ищеца с площ 200 м. е бил фактически ползван от дружеството ответник поради погрешно установяване на границите на място, без този участък да е очертаван и заявяван за подпомагане пред ДФ "Земеделие".

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

2

За фактически ползваната от дружеството ответник реална част от имота с площ 200 кв.м. то дължи на ищеца обезщетение в размер пазарния наем. От значение е само обективното ползване - ирелевантно е дали този участък е бил очертаван и заявяван за подпомагане.

За втората половина на календарната 2015 г. това обезщетение е присъдено с влязло в сила решение по гр. дело 1474/2015 г., което отхвърля иска за този период за разликата над 1,35 лв. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителната част на решението се отнася и за непредявената по онова дело част от вземането, затова и предявеният по настоящото дело иск за същия период е недопустим. Допустим е иск за присъждане на обезщетение единствено за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., за който няма друг предявен иск или влязло в сила решение.

Обезщетението, дължимо за първата половина от годината, пропорционално на ползваната площ, е в размер 2,70 лв. - половината от 200/1400 от 37,80 лв.

Тъй като ищецът не е конкретизирал по месеци претендирания частичен размер на иска от 1 лв., би следвало да се приеме, че той се отнася поравно за всеки ден от периода от една година, или - че за втората и половина се претендират 0,50 лв. и за първата половина - също 0,50 лв. Така производството следва да се прекрати за сумата от 0,50 лв., отнасяща се за втората половина от 2015 г., а искът да се уважи за сумата 0,50 лв., отнасяща се за първата половина на 2015 г. Разноските по делото следва да се разпределят в съответствие с този изход на делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда ответника “Марица-2007” ЕООД – гр. Пазарджик, ул. “К. Величков” 101, ЕИК *********, да заплати на ищеца Г. АНГ. К., ЕГН **********, от гр. *************, сумата 0,50 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на пропуснат наем, за ползването без правно основание за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г., включително, на участък от 200 кв.м. от следния имот, собственост на ищеца: нива, цялата с площ 1400 кв.м., съставляваща имот № 103026 по плана за земелазделяне, на с. Юнаците, общ. Пазарджик, (към момента с идентификатор ***), заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.12.2020 г. до изплащането ѝ, като прекратява като недопустимо производството за разликата над 0,50 лв. до пълния предявен размер от 1 лв., частично от 38,70 лв., при съответното приспадане на сумата от 2 лева, предявени по предходния частичен иск по гражданско дело № 1474/2020 г.

Осъжда “Марица-2007” ЕООД – гр. Пазарджик да заплати на Г. АНГ. К. сумата 409,93 лв., представляваща съразмерна част от направени от него разноски по делото.

Осъжда Г. АНГ. К. да заплати на “Марица-2007” ЕООД – гр. Пазарджик сумата 300 лв., представляваща съразмерна част от направени от дружеството разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, 3 считано от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4